Решение № 5137 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение 292/25.09.2023г., постановено по адм. д. 267/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че събраните доказателства безспорно установяват извършеното от търговеца нарушение, обуславящо налагането на процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Намира, че нейната продължителност е съобразена с целта на закона, а изложените в тази връзка мотиви са достатъчно конкретни и обстойни. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на осъществените разноски. Възразява, че уговореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна е прекомерно. Ответникът по касационната жалба - Р. Кюпекчиева, действаща като ЕТ " Р.-66-Р. Кюпекчиева", гр. Кърджали, чрез процесуален представител, с представен писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-218- 0114177 от 14.06.2023 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, неспазване на законоустановената форма и в противоречие с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви не кореспондират с конкретната фактическа установеност и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички относими факти и обстоятелства, като при определяне на продължителността на срока оправомощеното лице действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка на стоки на 10.06.2023г. на стойност 13,60 лв. търговецът не е издал фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Противно на разбирането, застъпено в касационната жалба, обосновано решаващият състав е приел, че законосъобразността на налагане на мярката следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели и в частност доколко запечатването на търговския обект и забраната на достъп до него за 14 дни би преустановило и предотвратило извършването на административни нарушения и вредните последици от тях. Недопустимо е мярката на практика да се превръща в санкция, която не съответства на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, тъй като налагането на ПАМ не може да е самоцел. Като израз на административна принуда същата трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на правните субекти в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Както правилно е приел първоинстанционният съд в частност, не би могло да се приеме, че налагането на ПАМ за срок с продължителност от 14 дни при неотчитане на приход от 13,60лв. ограничава права и интереси на данъчно задълженото лице в обхвата на необходимото за целта, за която актът се издава. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Тази продължителност на срока на мярката засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, поради което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Ето защо обосновано е заключението, че поради неспазване на принципа, установен с чл. 6, ал. 2 АПК, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е достигнал до този краен извод, АС- Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат поради липсата на доказателства, че такива са извършени. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение