Решение № 8177 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2012 г.

Решение № 8177 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Вяра Станкова-юрисконсулт, в качеството й на процесуален представител на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, против решение № 4129 от 17.07.2012 г. по адм. д. № 4344/2012 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено решение № 252 от 09.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Хогер Салех Али, гражданин на Сирия, на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е приложил тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, по дело № С-465/07. Изтъква, че молбата на чужденеца за международна закрила следва да бъде преценена с оглед всички посочени лични основания и относими факти. В тази връзка изтъква, че административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Тошев който намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е незаконосъобразно в обжалваната част. Неправилен е изводът на съда, че за жалбоподателя са налице данни за реална опасност за сигурността му с оглед основанията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са установени пречки Хогер Салех Али да се завърне в провинцията в която е живял, конкретно гр. Камишли, област Хасаке, в която липсват данни за въоръжен конфликт и за насилие над цивилни лица. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Хогер Салех Али, гражданин на Сирия, против решение № 252/09.04.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 от ЗУБ е отказан статут на бежанец, и в тази част, решението като необжалвано, е влязло в сила. Уважена е жалбата на чужденеца срещу същото решение, в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по приложение на закона. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви попадат в предпоставките, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че в страната няма политическа стабилност, цари хаос и безредие. Нивото на насилие в Сирия непрекъснато ескалира и е от такова естество, че е насочено предимно към цивилни лица, общо известен факт по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК. Чужденецът участвал в антиправителствени протести и нямал желание да отбие задължителната си военна служба което го поставяло в положение на сериозна опасност за живата му. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е неправилно в обжалваната му част. Фактите по спора са правилно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са необосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, касаещи предоставянето на хуманитарен статут. В бежанската история на жалбоподателя не са изложени твърдения за конкретна опасност спрямо него породена от отклонението му от военна служба, което се преследва от наказателния закон и би могло да бъде основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, но не и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Действително в някои градове на Сирия са налице въоръжени сблъсъци между сирийската армия и бунтовниците, но родното място на жалбоподателя не е място където има въоръжен конфликт. Въпреки цитираната от съда информация за безредици обстановката в област Хасаке, в която е живял кандидата е относително спокойно. За тази област липсва информация и в средствата за масово осведомяване за протести, съпроводени с насилие. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че войник, който участва във военни действия, не попада в квалификацията "цивилно лице" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Предпоставките на посочената разпоредба се преценяват само в качеството на кандидата като цивилно лице. В хипотезата на вътрешен или международен въоръжен конфликт е необходимо този конфликт да е съпроводен с безогледно насилие, като се прецени конкретно заплахата за жалбоподателя, с оглед района на обитаване, каквито данни по делото не са били установени. Кандидатът е живеел в район в който не се водят въоръжени конфликти на армията с бунтовническите формирования. За страната на произход на жалбоподателя това насилие се характеризира единствено спрямо лица, участващи в протестни демонстрации и антиправителствената въоръжена опозиция, а твърденията за участие в демонстрации само по себе и не е доказателство и оттам и основание за търсената закрила. Представените от административния орган справки за ситуацията в Сирия сочат, че етносът, към който принадлежи жалбоподателя не участва в такива протестни движения и въоръжени антиправителствени формирования. Съдът неправилно е приложил решение по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съгласно което, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е необходимо компетентния национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на тази държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на заплаха. Настоящия случай не попада в посочената хипотеза, независимо от факта, че чужденецът подлежи на задължителна военна служба. Съдът необосновано е приел, че искането на ответника попада в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Доказателства за наличието на лична опасност за ответника в страната на произход липсват, както в административната преписка, така и при разглеждане на делото от АССГ. Като е приел, че обжалваното решение, в частта, за отказан хуманитарен статут, е незаконосъобразно, административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,