Решение № 4758 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2018 г.

Решение № 4758 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14166/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 158 от 05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 225 по описа на Административен съд – Г. (АС - Г.) за 2018 г. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на едноличен търговец (ЕТ) "Лескомерс ХВ – С. С." сумата в размер на 1392, 00 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда на 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 152, 75 лв., представляваща законна лихва за периода от датата на влизане в сила на решението, постановено от АС – Г. на 10.07.2017 г. до 08.08.2018 г. и сумата в размер на 403, 00 лв., представляваща сторени деловодни разноски по производството – адвокатско възнаграждение и държавна такса. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. Прави се позоваване на приетото разрешение в Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по тълк. д. № 7 по описа на Върховния административен съд за 2008 г., както и на Решение № 10 от 29.09.2016 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конст. д. № 3 по описа за 2016 г. Моли се отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявената искова претенция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът – ЕТ "Лескомерс ХВ – С. С.", чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Г. е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ДНСК, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 1392, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 503 по описа на Районен съд – Севлиево за 2016 г. и канд № 111 по описа на АС – Г. за 2017 г. за отмяна на Наказателно постановление (НП) № Г-12-ДНСК-157 от 06.10.2016 г., издадено от заместник - началника на ДНСК, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП – 10.07.2017 г. до предявяване на исковата молба на 08.08.2018 г. в размер на 152, 75 лв. и законната лихва от 08.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 43 от 04.04.2017 г., постановено по нахд № 503 по описа на Районен съд – Севлиево за 2016 г. е отменено като незаконосъобразно НП № Г-12-ДНСК-157 от 06.10.2016 г., издадено от заместник - началника на ДНСК. Това решение е оставено в сила с Решение № 132 от 10.07.2017 г., постановено по канд № 111 по описа на АС – Г. за 2017 г. В съдебните производства пред районния съд и пред АС – Г. ЕТ "Лескомерс ХВ – С. С." е бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложени по делата договори за правна защита и съдействие съответно от 06.03.2017 г. и 12.06.2017 г. Съгласно уговореното в тези договори на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на по 696, 00 лв. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените от ЕТ "Лескомерс ХВ – С. С." искове за допустими, а по същество – за основателни. Позовал се на Тълкувателно постановление № 1, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ДНСК в спорната хипотеза. Разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски, сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял едноличният търговец по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда по повод оспорване на незаконосъобразния акт. Наред с това, приел, че размерът на заплатените средства е съобразен с размерите по приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на сложност, и характера на делата, поради което не следва да се редуцира. За основателни съдът намерил и претенциите за лихва, така както са заявени с исковата молба, както и искането за присъждане на деловодните разноски. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от ЕТ "Лескомерс ХВ – С. С." иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане в брой на претендираната от едноличния търговец сума в общ размер на 1392, 00 лв. на адв. М. Д. съгласно приложените по цитираните по – горе дела в РС – Севлиево и АС – Габрово Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2017 г. в размер на 696, 00 лв. и по Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2017 г. в размер също на 696, 00 лв. Процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Димитров при подаването на жалбата срещу НП до РС – Севлиево и в съдебните заседания пред този съд и в АС – Г. по делото, образувано по касационна жалба на ДНСК срещу постановеното от състава на РС – Севлиево съдебно решение, с което е отменено оспореното НП. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и отмяната на НП № Г-12-ДНСК-157 от 06.10.2016 г., издадено от заместник - началника на ДНСК в общ размер на 1392, 00 лв. на процесуалния представител на едноличния търговец - адв. М. Д., който реално е осъществил защитата в хода на съдебните производства пред Районен съд – Севлиево и АС - Г., правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан до претендирания размер от 1392, 00 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Заплатените от едноличния търговец суми за производството пред въззивния съд и пред касационната инстанция се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Затова за общия размер от 1392, 00 лв. искът правилно е преценен като основателен, като не е уважено възражението за редуциране на размера на обезщетението. Правилно също така първоинстанционният съд е уважил искането за присъждане на исковата сума ведно със законната лихва от датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменено НП № Г-12-ДНСК-157 от 06.10.2016 г., издадено от заместник - началника на ДНСК – 10.07.2017 г. до предявяването на иска на 08.08.2018 г., както и ведно с лихвата от тази дата до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Изводите на съда в тази насока са правилни и са в съответствие с разрешението прието по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., на Върховния касационен съд, постановено по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. По изложените по – горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение