Решение № 5655 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2012 г.

Решение № 5655 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Ангелов Ангелов зам.-кмет на Община - Монтана против решение № 1895/6.04.2012 г., постановено от Административен съд - София град /АССГ/по адм. д. № 8330/2011 г., с което жалбата му срещу Решение № 4/31.08.2011 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Доводите са за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материално правни разпоредби и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът- Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси-София- оспорва жалбата като неоснователна. По делото е постъпила и частна жалба от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - срещу определение № 3529/30.07.2012 г., постановено от АССГ по същото дело, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на съдебното решение в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ установява конфликт на интереси по отношение на Румен Ангелов Ангелов в качеството му на лице, заемащо публична длъжност - зам.-кмет на Община Монтана - свързан с изпълнение на договор за обществена поръчка - изпълняван от СД "Сиком плюс Ангелова и Илиев", в което съдружник и управител е свързано с него лице - съпругата му - Димитрина Георгиева Ангелова За да постанови този резултат решаващият съд приема следното: Ангелов е назначен на 1.11.1999 г. за зам.-кмет на Община - Монтана, с възложени функции, свързани със строителството. Съпругата на Румен Ангелов - Димитрина Георгиева Ангелова - е съдружник и управител на СД "Сиком плюс - Ангелова и Илиев" - Монтана, с предмет на дейност, между които и дейности по проектиране, строителство и ремонт на промишлени, административни и жилищни сгради. На 15 март 2007 г. е проведен открит конкурс за малка обществена поръчка - изграждане на православен храм, в който участва единствено СД "Сиком плюс - Ангелова и Илиев" - Монтана; Трима от членовете на конкурсната комисия са служители, пряко подчинени на Ангелов. Сключен е договор за малка обществена поръчка /на 9.05.2007 г./, на обща стойност - 1 745 508 лева, със срок на изпълнение след удължаване - 10.10.2011 г. На 29.01.2009 г. Ангелов подава декларация по чл. 12, т. 2 по ЗПРКИ, в която сочи СД като "свързано лице" по смисъла на закона. С докладна записка от 29.01.2009 г. - касаторът е поискал от кмета на общината да бъде отстранен от участие по служба, свързани със СД "Сиком плюс - Ангелова и Илиев" - Монтана. Липсват доказателства за предприети действия от страна на кмета на Общината. Въз основа на съдебно-техническа експертиза - е установено, че СД "Сиком плюс - Ангелова и Илиев" - приход от изпълнението на обществената поръчка е 1 243 769,66, включваща и сумите - 187 487,93 лева за 2009 г.; 169 574,71 лева за 2010 г. и 158 431,83 лева за 2011 г.; както и, че 10 % от тези суми е договорената печалба за изпълнителя. При тези факти съда приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност и при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да сформира последния извод, съда приема, че свързано с Ангелов лице - соченото СД, чрез неговия съдружник и управител - съпругата на Румен Ангелов - Димитрина Ангелова - е получавало приходи в пари, след влизане на закона в сила. Констатацията на съда е, че това е облага за Ангелов която същия е бил длъжен да посочи в публичната си декларация по чл. 12, т. 2, както и да декларира самият договор за обществена поръчка, изпълняван от дружество собствено и управлявано от съпругата му. Тези факти не са декларирани нито с подадената декларация по чл. 12, т. 2, нито с декларацията по чл. 12, т. 4 от закона. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователни са касационните възражения за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, поради приетото от административния съд нарушение на задължението по чл. 14 от ЗПРКИ /наименование съгласно действалата него време правна уредба/, а именно не посочване в декларацията по чл. 12, т. 4 от закона, наличието на частен интерес. Съгласно чл. 2 от закона - конфликт на интереси възниква когато публично лице има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба /ал. 1/. В ал. 2 на с. з. е дадено и легално определение на "частен интерес", а именно: Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Несъмнено - договорената печалба за дружеството е облага за свързаното с Ангелов лице. Тези обстоятелства обаче касатора не е декларирал - нито получаваната облага, нито източника й - сключен договор за малка обществена поръчка. По отношение на частната жалба. След обявяване на оспореното решение - частния жалбоподател - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - София - е поискала неговото допълване в частта за разноските - с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице. С определение № 3529 от 13.07.2012 г., постановено по същото дело - АССГ - отхвърлил искането като неоснователно. Определението е правилно. Законосъобразно съда е приел, че разноски не се дължат поради несвоевременното им предявяване- след хода по същество, едва в депозирани писмени бележки. Не е бил представен и списък на разноските, до приключване на последното съдебно заседание, което също на основание чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК - е преграда за допълване на решението в частта му за разноските. С оглед изхода на спора и във връзка със своевременно направеното искане- касатора следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 150 лева възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,