Решение № 8206 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2015 г.

Решение № 8206 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Х. С. против решение № 182/26.05.2015 г. по адм. д. № 720/2014 г. на Административен съд - В.. Твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Счита, че делото не е разгледано от безпристрастен съд и не са преценени всички доказателства по делото. Ответникът по касационната жалба - Агенция по заетостта - гр. С., редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Административният съд е обсъдил всички доказателства и въз основа на тях е мотивирал решението си. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Решението е правилно. Производството по чл. 257, ал. 1, във вр с чл. 256 АПК, дава възможност за защита срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предвидени в закона фактически действия. В закона за насърчаване на заетостта липсва предвидено задължение за Агенцията по заетостта, да осигурява стажуване на завършилите квалификационно обучение. Нормативно задължение на Агенцията е да осигурява субсидии на работодатели, които да разкриват работни места. Правилно съдът е приел, че нормите на чл. 44, чл. 45 и чл. 46 ЗНЗ, са неотносими към спора, тъй като регулират отношенията между работодател и Агенцията. По закон Агенцията има задължение да извършва посредническа дейност. При изложените факти правилно съдът е приел, че липсва неоснователно бездействие на административния орган. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-В. е образувано по предявен иск от А. Х. С., против Агенция по заетостта - гр. С., за нанесени имуществени вреди в периода от 15.12.2004 г. до 23.12.2014 г. в размер на 100 000 лева, представляващи пропуснати ползи от доход, причинени от незаконосъобразни бездействия на Дирекция "Бюрото по труда" - М., да изпълни задълженията си след приключения курс по договор за квалификационно обучение със стажуване, проведен през 2004 г., да осигури провеждане на стаж и получаване на последващи документи, необходими му, за да може да работи като международен шофьор, каквото е било и неговото желание, и насочването към възможността за получаване на допълнителни изискващи документи - карта за квалификация на водача, изискуема от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че Законът за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/ и правилникът за прилагането му не предвиждат задължение за Агенцията по заетостта - гр. С., чрез териториалните й поделения, да осигурява стажуване на успешно завършилите квалификационно обучение. Предвид това съдът приема, че в случая не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на Агенция по заетостта, извършено от териториалното поделение Дирекция "Бюро по труда" - М.. Твърденията в писмената защита на ищеца за нарушения на разпоредбите на чл. 44, чл. 45 и чл. 46 от ЗНЗ, нямат връзка с предявения иск, поради това че същите уреждат права и задължения на работодателите, които осигуряват поддържане и повишаване на квалификацията и са неотносими към настоящия спор. Съдът е приел за неоснователно и твърдението на ищеца за незаконосъобразно бездействие на Дирекция "Бюро по труда" - М., да издаде на ищеца карта за квалификация на водача, изискуема от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. Изискването за такава карта е въведено с НАРЕДБА № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда, за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от Министерството на транспорта, обн. ДВ, бр. 73 от 19 август 2008 г. Но и след тази дата за Дирекция "Бюро по труда" - М., не е предвидено задължение да провежда курсове за придобиване на карта за квалификация на водача, нито е въведено изискване завършилите квалификационен курс за водачи на МПС да бъдат насочвани за снабдяване с такава. Решението е валидно, допустимо и правилно. След подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, съдът е разгледал всички твърдения на ищеца и обосновано е отхвърлил претенцията му. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е бил регистриран като търсещо работа лице в "Бюро по труда" - М. от 08.03.2000 г. През м. октомври 2004 г. същият е включен в квалификационно обучение, организирано от Дирекция "Бюро по труда" - М. и проведено от лицензиран център за професионално обучение за "водач на МПС категория С+Е", което е завършил успешно през м. декември 2004 г. Издадено му е Удостоверение за професионално обучение, от което е видно, че е завършил квалификационен курс за професионално обучение по програма за част от професия "Монтьор на автотранспортна техника" с придобиване на правоспособност на водач на МПС от категория "С+Е". Обучаващата организация, съгласно сключения договор, е имала задължението да осигури стажуване по придобитата квалификация на 70% от успешно завършилите обучението, за срок от 1 месец. Видно от представените доказателства, ищецът не е попаднал сред тези лица. През периода на регистрацията си е бил насочван за работа от Бюро по труда - М., видно от приложения регистрационен картон на лицето. Кандидатствал е за работа през м. януари 2005 г. за шофьор на камион в Испания, но не е допуснат до интервю. През м. март 2005 г. е насочен към обявено свободно работно място от "Л. ММ" за шофьор на товарен автомобил, но работодателят е отказал да го приеме. През 2006 г. е включен в обучение по Програма ФАР с продължителност 5 месеца. От представените по делото доказателства от ответника е видно, че многократно впоследствие лицето е получавало информация за свободни работни места и е насочвано за работа, но не е одобрявано от работодателите, а в някои случаи е отказвал да заеме предложената длъжност. Правилно съдът е приел, че Дирекция "Бюро по труда" - М., не е имала произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение, да осигури провеждане на стаж и получаване на последващи документи от касационния жалбоподател, за да може да работи като международен шофьор, включително карта за квалификация на водача, изискуема от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. Законът за насърчаване на заетостта урежда задължения на Агенция по заетостта - С. и на териториалните й поделения, свързани с насърчаването и запазването на заетостта, професионалното обучение на възрастни и посредничество при намиране на работа. Доказателствата по делото установяват, че Александров е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" - М. от 2000 г. и от тогава той редовно е информиран и насочван към свободни работни места, включван е в квалификационни курсове. Видно от представения договор за квалификационно обучение от 25.10.2004 г., сключен между Агенция по заетостта - С., чрез Бюро по труда - гр. М. и ЕТ "Олиави - Д. И.", на 10 безработни лица е осигурено обучение по квалификация - водач на товарен автомобил, сред които лица е и А. С.. Предвидено е по договора и осигуряване на стажуване при работодател на 7 от тях. В т. 2.3.8. от договора е уредено, че стажуващите при работодателя лица ще бъдат съвместно определени от Бюрото по труда и ЕТ. Тази преценка по целесъобразност на Агенцията по труда, чрез териториалното й поделение, не подлежи на контрол. Тя не произтича като задължение нито от ЗНЗ, нито от Правилника за прилагане на закона, преценката кои 7 лица от подлежащите на обучение 10 лица, са включени в предвидения стаж при работодател е тяхна лична преценка, която съдът не може да контролира. Задълженията си по осигуряване на квалификация и насочване към работа на Ал. Симеонов, Агенцията по труда - С. е изпълнила, поради което не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. Не е налице бездействие и във връзка с твърдението, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури на Симеонов издаването на последващи квалификационния курс от 2004 г. документи, в частност карта за квалификация на водача, изискуема от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. След въвеждането на изискването за представяне на този документ, ищецът не е бил включван в квалификационни курсове, по които е получавана правоспособност за получаване на такава карта. Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател, че Агенция по заетостта - С., не е изпълнявала задълженията си, поради което той е излязъл неподготвен на пазара на труда и не е имал никакъв стаж, който би улеснил намирането на работа. Видно от данните по делото, многократно Симеонов е бил насочван към определени свободни работни места, които или е отказвал или след започване на работа е бил освобождаван. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,