Решение № 13177 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2012 г.

Решение № 13177 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4723/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 9 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 362/2011 г. Административен съд - Сливен, е отхвърлил жалбата на Мария Светломирова Костова срещу решение № 24/17.11.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Сливен, в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 1607/30.09.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Сливен. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Мария Костова с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - Директорът на РУСО - Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за неоснователна, а решението на Административния съд за правилно и в съответствие с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Сливен е решение № 24/17.11.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Сливен в частта, с което е потвърдено разпореждане № 1607/30.09.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Сливен за внасяне на сума по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 20.09.2011 г. в общ размер 420,79 лв., представляваща неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО. В мотивите на решението си административният орган е посочил, че считано от 4.05.2010 г. на Мария Костова е отпуснато парично обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за отглеждане на малко дете - Самуил Красенов Петков, на основание чл. 54 от КСО, изплащано до 7.09.2010 г. Посочено е, че на 7.06.2010 г. Милка Живкова Петкова, като лице по програмата "Отново на работа" към Агенцията по заетостта, сключила договор като детегледачка на Самуил Петков, поради което на основание чл. 54, ал. 3 от КСО административният орган приел, че Мария Костова е следвало да декларира това обстоятелство като настъпила промяна, водеща до прекратяване на получаваното обезщетение. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с материалните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Независимо от допуснатите технически грешки при изготвянето на документите от административния орган, правилна е констатацията на съда, че от съдържанието на същите може да се установи адресата, целеният резултат, волята и мотивацията на длъжностното лице за съставянето им, поради което тези грешки не съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Не може да се приеме възражението на касатора, че програмата "Отново на работа" не попада в обхвата на чл. 54, ал. 3 от КСО като "програми в подкрепа на майчинството". Както правилно е приел административният съд, с "Държавен вестник" бр. 49 от 29 юни 2010 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1.07.2010 г. Съгласно изменението в чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО думите, "програмата "В подкрепа на майчинството" се заменят с "програми за подкрепа на майчинството". Направените промени имат за цел да обхванат всички програми за подпомагане на родителите за връщането им на работа и предотвратяване получаването на парични обезщетения от средствата на ДОО по чл. 53 и чл. 54 от КСО от лицата, включили се в някои от програмите по същото време. По делото е установено, че целта на посочената програма е създаването на условия за плавен преход и връщане на работа на жените след ползване на отпуск поради бременност и раждане или осиновяване, което осигурява възможност за постигане на по-добър баланс между личния и професионалния живот на родителите и качествени грижи за отглеждането на малки деца, и насърчаване на положителните демографски тенденции. Поради това няма съмнение, че програмата "Отново на работа" по своето същество представлява програма в подкрепа на майчинството по смисъла на чл. 54, ал. З КСО, както е приел и съдът. Именно в това е смисълът на разглежданото обезщетение - да компенсира неработещата майка или осиновителка за това, че е лишена от доходите, които би получавала по трудово правоотношение. Отглеждането на малкото дете е събитието, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага труд, за което майките, работещи по трудово правоотношение, ползват отпуските, отразени в КТ и получават обезщетенията, предвидени в чл. 53 КСО. Следователно майката, която физически не се занимава с отглеждането на малкото дете, а е поверила отглеждането му на лице, наето по програма в подкрепа на майчинството, няма право на обезщетение за отглеждането му. Възлагането на грижите за детето на лице, наето по програмата "Отново на работа", предоставя възможност на майката да се завърне на работа така, както това става и по националната програма "В подкрепа на майчинството". С връщането си на работа тя има възможност да реализира и повишава професионалната си квалификация и съответно да възстанови доходите си, чиято липса има за цел да замести изплащането на обезщетение от средствата на ДОО. Липсата на изрично указание в програмата "Отново на работа" относно прекратяване изплащането на обезщетение по чл. 54 от КСО на майката, не може да доведе до отпадане на приложното поле на императивната разпоредба на чл. 54, ал. 3 от КСО, където са определени отрицателните предпоставки, при наличието на които е недопустимо изплащане на средства от фонд "Общо заболяване и майчинство" на ДОО. Изменението на разпоредбата цели постигане на равнопоставеност между майките, предоставили грижите по отглеждане на децата си на лица, избрани съгласно изискванията на двете програми. Следва да се отбележи, че в подадената от жалбоподателка молба-декларация за получаване на спорното обезщетение самата тя е заявила, че при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, водещи до прекъсване или изменение на паричното обезщетение ще уведоми в тридневен срок - нещо, което тя не е сторила. Поради това настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен е правилно и не страда от наведените с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав