Решение № 6425 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2008 г.

Решение № 6425 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Керамик-96" ООД против решение по адм. д. № 448/2006 г. по описа на Софийски окръжен съд. Иска отмяна поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че е ангажирал доказателства за идентичност на имотите по двата акта за общинска собственост и АДС № 1980/1987 г. Имотите се ползват на правно основание - право на ползване, макар и не договор за концесия. Нарушенията допуснати от съда са във връзка с неизпълнение на задължения за събиране на доказателства, които впоследствие са обсъждани в посока липса на такива. Актовете за общинска собственост страдат от редица пороци, които ги правят недействителни. Имотите не могат да бъдат общинска собственост и предвид чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ. Пред настоящата инстанция представя договор за концесия от 14.07.2008 г. сключен между МС на РБ и "Керамик-96" ООД и скица на концесионната площ на находище "Садинките". Ответната страна Кметът на Община Своге не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Идентичността на имотите не е доказана. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е по чл. 65, ал. 4 от ЗОС и е образувано по жалбата на "Керамик-96"ООД против Заповед № 1093/30.10.2006 г. на Кмета на Община Своге за изземване на два имота: имот № 105001 с площ от 2, 182 дка представляващ кариера и административна сграда със ЗП 230 кв. м., актуван с АПОС № 2200/23.01.2006 г. и имот № 105002 с площ от 18 153 дка, представляващ кариера, ведно с калоуловител със ЗП 130 кв. м., и бункер със ЗП 126 кв. м., актуван с АПОС 2201/ 23.01.2006 г. И двата имота са в землището на с. Владо Тричково. Между страните не е имало спор относно обстоятелството, че търговското дружество ползва имота. Спорът е чия е собствеността, от който зависи компетентността на административния орган и спазването на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата. Мотивирал се е, че има доказателства за идентичност между имотите по актовете са общинска собственост и АДС № 1980/1987 г., но няма идентичност на имотите по актовете са публична общинска собственост и акта за изключителна държавна собственост № 476/1999 г. за находището "Садинките" на територията на Община Своге. Заключението е, че дружеството няма право по приватизационния договор да ползва имотите, описани в актовете за общинска собственост. Развил съображения, че не е доказано твърдение на жалбоподателя имотите да са изключителна държавна собственост. Отхвърлил жалбата като неоснователна, защото законността на актуването следва да се реши в общо исково производство. Решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. За защита правото на собственост на общината, законодателят е уредил освен вещноправният способ и административноправен по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване със заповед на кмета на общината на общински имот, който се владее или държи без правно основание. В случая е спорен въпросът за собствеността върху имота. Жалбоподателят е твърдял в жалбата, че двата имота актувани като общински, попадат в имот общо от 60 дка, за който има предходен АДС № 1890/87 г., и който имот обслужва производствена дейност на търговското дружество, изразяваща се в добив на глинести шисти от кариера "Садинките", за която кариера е представил друг АДС № 476/ 8.04.1999 г. Следователно жалбоподателят никога не е твърдял в съдебното производство и не е навеждал като спорно обстоятелството, че има идентичност на имотите актувани като общински с имота по АДС № 476/ 1999 г. Като се е позовал на липсата на такава идентичност, съдът всъщност не е възприел правилно какъв е предмета на спора, въпреки установените по делото релевантни факти. Спорният момент е дали за имотите, описани в заповедта за изземване, и за които има съставени АОС, са идентични с имота по АДС № 1980/1987 г. и ползва ли се имота на правно основание. Изслушана е съдебна експертиза. В първоначалното и допълнително заключение съдебният експерт дава отговор за идентичност на имотите по акт за публична общинска собственост № 2200/ 23.01.2006 г. и акт за публична общинска собственост № 2201/ 23.01.2006 г. с имота по АДС № 1980/1987 г., като освен това посочва, че имотът по посочения акт за държавна собственост е включен в активите на "Керамик"-96 ООД и това обстоятелство е отразено в информационния меморандум при приватизацията на дружеството. По делото са събрани доказателства за регистрацията на "Керамик-ООД" през 1996 г. след отделянето му от "Балканкерамик" АД и извършена приватизация, след съставянето на АДС № 1980/1987 г. При така изготвената и приета от съда експертиза, е следвало да се направи извод, че за двата имота, които попадат поради идентичност в имота от 60 дка, актуван като държавен през 1987 г., по силата на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост като собственик се легитимира търговско дружество, дори ако държавата е била единствен единствен собственик на прехвърленото в него имущество. По делото няма яснота дали имота по АДС № 476/ 1999 г., актуван като изключителна държавна собственост съвпада с кариерата находище "Садинките" по договора за концесия от 14.07.2008 г. и приложената пред настоящата инстанция скица, нито за коя част от имота актуван с АДС № 1980/87 г. е съставен последващия акт за държавна собственост, но за настоящия спор, предвид изложените вече мотиви, това е ирелевантен факт и касае взаимоотношенията между държавата и търговското дружество. Следователно предвид АДС № 1980/1987 г. и приватизация от 1996 г. и 1997 и търговското дружество се легитимира като собственик на имотите, актувани впоследствие през 2006 г. за общински имоти. В случай, че имотът по АДС № 476/ 8.04.1999 г.- кариера, представлява част от имот с площ от 60 дка, актуван с АДС № 1980/1987 г., то за него държавата се легитимира като собственик. Актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила по чл. 5 от ЗДС, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по силата на чл. 5 от ЗОС. Предвид чл. 5, ал. 1 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален документ, но няма правопораждащо действие. Редът за съставянето и формата са определени от закона. За да има удостоверителна сила, актът за общинска собственост трябва да е съставен при спазване на правила. Когато за един имот има съставен акт за държавен собственост, за да може да бъде актуван като общински се спазва процедура, която към 26.01.2006 г. е уредена в чл. 152 и сл. от ППЗДС (отм.). Такава процедура не е спазена видно от отразяванията в графа "6"- номер и дата на съставени по-рано актове, като и в двата акта за общинска собственост е вписано, че същите са "първоначални". Правната последица е, че не е оборена доказателствената сила на актовете за държавна собственост. Поради това към момента на издаване на заповедта за изземване, за спорните имоти има конкуриращи се титули за право на собственост. Актовете са общинска и държавна собственост по отношение на правото на собственост имат същата доказателствена стойност, каквато имат констативните нотариални актове. В случая АДС № 1980/1987 г. предхожда актовете за общинска собственост. Неправилно е зачетена доказателствената стойност на актовете за общинска собственост не е зачетена доказателствената стойност на акта за държавна собственост. В случая предвид ангажираните по делото доказателства се установява, че общината спори за собственост с търговското дружество жалбоподател, но вместо в общо исково производство е издадена заповед в административното производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нарушена е целта на закона за изземване на имот общинска собственост в една по-облекчена процедура в сравнение с общото исково производство. Недопустимо е кметът на общината да упражнява правомощията си по чл. 65, ал. 1 от ЗОС като административен орган и да решава на практика спор за собственост с административен акт за изземване на имот, за който и друго юридическо лице, съответно държавата, се легитимира като собственик. Обратното становище би имало за последица общинската администрация да може за целите на производството по чл. 65, ал. 1 от ЗОС да съставя актове за общинска собственост дори в случаите, в които и други физически или юридически лица вече се легитимират за същия имот като собственици с нотариални актове или с актове за държавна собственост, чиято доказателствена сила не е оспорена по съответния ред. Липсата на основание за ползване по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка. Но за да са налице такива правоотношения задължително условие е общината да установява по категоричен начин правото си на собственост. В случая това не е така, а е съставен акт за общинска собственост вместо да бъде оспорена доказателствената сила на акта за държавна собственост. Заповедта е издадена извън хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и в нарушение на целта на закона като изискване за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Следва да бъде отменено решението на съда, като по същество касационната инстанция отмени оспорената заповед на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Допуснатите от съда процесуални нарушения относно определяне на предмета на спора и събирането на доказателствата, не са съществени, тъй като делото е изяснено с релевантните за спора обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на материалноправната норма. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение