Решение № 10335 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен против Решение 2180 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело 7422/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, потвърждаване на оспореното пред съда негово решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, Агенция Пътна инфраструктура, гр. София, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Танова Върбанова, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалбата на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) Решение РР-04-40/28.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БД ДР), с което на основание чл. 68, т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е отказано издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере намиращо се във водосборния басейн на р. Чернелка, приток на р. Вит, с цел на ползването - за изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 400/250 при км 141+280 от АМ "Хемус", участък 4 от км 139+340 (=137+911,52) до км 167+572 (=166+144,09). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е и надлежно мотивирано. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правнорелевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешително за ползване на воден обект се издава в случаите, изрично и изчерпателно посочени в чл. 46, ал. 1 ЗВ, включително за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи и др. Съгласно разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 ЗВ разрешителното по чл. 44 и чл. 46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Условията и редът за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект са установени в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват данните, указани в чл. 60, ал. 1 ЗВ и съответно се прилагат документи, изчерпателно изброени в ал. 2. Според чл. 60, ал. 4 ЗВ когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на нови системи и съоръжения, към заявлението се прилага и инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Органът, компетентен да издаде разрешителното извършва проверка дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец, отговаря ли съдържанието на приложените документи на изискванията на закона и съответно извършва преценка по чл. 62, ал. 1 ЗВ, включително за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл. 68 ЗВ и не могат да бъдат допълвани от административния орган или съда. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не се установява възприетото от административния орган нарушение на нормативни разпоредби въвеждащи основания за отказ за издаване на разрешително за водоползване. Основанието, послужило за издаване на процесния отказ е чл. 68, т. 4 ЗВ вр. чл. 62, ал. 1 т. 3 ЗВ, тъй като при извършване на преценката по чл. 62, ал. 1 ЗВ административният орган е приел, че искането не съответства на изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство, а при извършената проверка на място било установено, че в дерето е изграден нов водосток, без да е било издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. б ЗВ и не е изпълнено условието по т. 3 от Решение по ОВОС 2-2/2015 г. Видно от посочената нормативна уредба, ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл. 46, ал. 1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл. 68, т. 4 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ. За нарушение на забраната за ползване на повърхностен воден обект без основание (т.е. без издадено разрешително) или в отклонение от предвидените в разрешителното условия, законът чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция на съответното физическо или юридическо лице и ако последното не подлежи на по-тежко наказание. От своя страна в т. 3 от решението по оценка на въздействието върху околната среда, е застъпено повтарящо закона изискване за спазване на предвидения в него разрешителен режим, поради което същото не представлява самостоятелна пречка за отказ за издаване на разрешително. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на разрешителния режим за строежите по ЗУТ. Съгласно изричната норма на чл.148, ал.7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Въпросът за законността на строежа обаче не може да бъде разрешаван преюдициално от съда в настоящото дело, а още по-малко от неразполагащия със съответната компетентност директор на Басейнова дирекция. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отменил оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на спора. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение