Решение № 13960 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2011 г.

Решение № 13960 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдулкерим Джафар Адаб, гражданин на Ирак, срещу решение № 7186/25.05.2011 г. по адм. дело № 16339/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 529/7.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ, както и че съдът не е преценил всички наведени от касатора твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак, поради което се претендира отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вяра Станкова моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 529/07.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Абдулкерим Джафар Адаб. С обжалваното решение № 7186/25.05.2011 г. по адм. дело № 16339/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, жалбата е отхвърлена по изложени от съда мотиви относно законосъобразността на отказа за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 ЗУБ, доколкото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, съответно на този за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 ЗУБ - предвид липсата на доказателства, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилен е направеният от съда извод, че в резултат преценката на бежанската история на кандидата, не може да се направи извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. А при проведените интервюта Абдулкерим Джафар Адаб заявява, че е претърпял побой поради упражняваната от него професия "фризьор" през м. юни 2007 г., но е напуснал Ирак три години по - късно - през 2010 г. В жалбата си навежда твърдения, че е извършвал бръснарски услуги включително за "представители на иракската охрана, съдействаща на американските сили", както и че брат му е бил убит в Багдад през март 2010 г., за което узнал едва след напускането на страната и проведените с него интервюта. Следва да се отбележи, че приложените по делото справки на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, включително тези приобщени по делото в настоящата инстанция, съдържат данни относно стабилност на провинцията от която чужденецът произхожда и където се намират понастоящем двете му съпруги и петте му деца. Относно доводите наведени в касационната жалба за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената актуална информация от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ не позволява определянето й като ситуация на въоръжен конфликт или безогледно насилие. Следователно в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС от 29.04.2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. Твърденията на Абдулкерим Джафар Адаб за причините, поради които е напуснал страната и сам по себе си фактът, че брат му е починал в резултат огнестрелни рани, без данни относно конкретната ситуация, в която това е станало, не налагат извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността на касатора, включително с оглед тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г., според което "лични заплахи" са и посегателствата, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на посочения текст от директивата. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,