Решение № 1066 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2010 г.
ВАСIV отделение21.01.2011 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 10.02.2010 г. на Административен съд София област - четвърти състав, постановено по административно дело № 947/2009 г.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1066 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Мария Гаврилова Накова от САК, пълномощник на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - БОТЕВГРАД, гр. Ботевград, против решение по адм. дело № 947/2009 г. по описа на АССО (Административен съд - София област). Касаторът моли същото да бъде отменено изцяло и постановено друго решение по същество, с което да се отхвърли изцяло подадената жалба, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, въз основа на следните обстоятелства: I. Решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Според касатора делото е решено в противоречие с практиката на ВАС. II. Порочността на обжалваната част от решението се състои в противоречие с материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът е приел, че в настоящия съдебен казус следва да прави задълбочено анализиране на относимостта към спора на разпоредби от ЗУТ, а следва да се съобразява единствено и само с разпоредбите на ЗМСМА, Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Ботевград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Програмата за управление и разпореждане с общинската собственост в Община - Ботевград за 2009 г., както и Стратегията на Община - Ботевград за управление на общинската собственост в периода от 2009 г. до 2011 г.. III. Необосновани и неоснователни са твърденията в атакуваното съдебно решение, че в решение № 264 от 29.10.2009 г. на Общински съвет - Ботевград липсват фактически основания за неговото издаване, като касаторът твърди, че такива има посочени както в самото него, така и в докладната записка, въз основа на която е инициирано неговото издаване и в становищата на различните комисии към общинския съвет, дадени преди неговото гласуване. IV. Касационният жалбоподател счита, че приетото решение № 264 от 29.10.2009 г. не попада в хипотезата на чл. 91 от АПК и позоваването на тази законова разпоредба от страна на съда, за да си обоснове решението е неправилно. V. Касаторът заявява, че изисканите и приложени по делото - адм. дело № 98/2009 г. на I-ви състав на АССО и адм. дело № 453/2009 г. на VI-ти състав на АССО, не са относими към настоящия спор и е неправилна позицията на съда да обосновава своето решение с наличието на факти и обстоятелства, съдържащи се в изисканите по делото други административни дела. VI. На последно място заявява, че при наличието на горепосочените обстоятелства, подадената жалба срещу решение № 264 от 29.10.2009 г. на Общински съвет - Ботевград е недоказана и необоснована. Допълнително от пълномощника е постъпила молба с характер на писмена защита, в която се моли подадената касационна жалба да бъде уважена. От ответника Христо Петков Якимов, чрез неговия процесуален представител адвокат Красимир Григоров - САК, са постъпили писмени бележки, в които се твърди, че касационната жалба е процесуално недопустима, защото е подписана от лице без представителна власт, тоест подадена от адвокат без да е упълномощен по надлежния ред, поради което се моли производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно се изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, заявява че оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Същата не съдържа конкретни касационни основания, като общо се твърди нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата и основателно е приел, че не са посочени фактически основания за издаване на обжалваното решение. Горното води до невъзможност съдът да установи какви са съображенията на административния орган да издаде процесния административен акт. Решението на Общински съвет - гр. Ботевград е прието при съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изпълнена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е посочил, че административният орган е провел процедура по чл. 99 и следващите от АПК, като е отменил влязъл в сила индивидуален административен акт - Решение № 430/18.12.2008 г., без обаче да е налице нито едно от основанията по чл. 99 от АПК, допускащи възможността за възобновяване на производството по издаването на това решение. Съдебното решение не страда от заявените с касационната жалба пороци, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Видно от приложената по адм. дело № 947/2009 г. по описа на Административен съд - София област "разписка", обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобщено на датата 17.02.2010 г. Законоустановеният в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14 - дневен срок за обжалване започва да тече от следващия ден - 18.02.2010 г. и изтича на 3 март, който според чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда е официален празник - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник. След като последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК в първия следващ присъствен ден, който е 4 март 2010 г.. На тази дата е написана касационната жалба и същият ден регистрирана в Административен съд София - област с вх. № 1040, поради което същата се явява депозирана в срок. Подадена е от упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат с надлежно оформено според ГПК пълномощно и в този смисъл възражението за липса на представителна власт е неоснователно и не се споделят развитите в тази връзка в писмените бележки съображения. Предвид изложеното, касационната жалба на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - БОТЕВГРАД, гр. Ботевград се явява процесуално допустима и поради факта, че е подадена от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество обаче е неоснователна. С решение № 99 от 10.02.2010 г. по административно дело № 947/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд София област - четвърти състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на Христо Петков Якимов от гр. Ботевград, решение № 264/29.10.2009 г. на Общински съвет - Ботевград. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че решението е незаконосъобразно на три основания. На първо място съдът е посочил, че оспореният административен акт, макар и да е приет от компетентния за това колективен орган и издаден в предвидената от закона форма - "решение" съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, не съдържа всички необходими реквизити по чл. 59 от АПК - липсва посочване на фактическите основания за издаване на акта. Нито от докладната записка на кмета на община Ботевград, нито от проведеното обсъждане на заседанието на ОбС - Ботевград, не става ясно каква е промяната в инвестиционните намерения на община Ботевград, както и какви са инфраструктурите и благоустройствени мероприятия, които засягат процесния обект, поради което и съдът е направил извод, че липсват мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила. На второ място съдът е посочил, че АПК допуска възможността ОбС сам да отмени гласуваните от него актове, като правото на отзив е уредено в нормата на чл. 91, ал. 1 от АПК. Предпоставка за оттеглянето на вече издадения акт е последният да е обжалван, а освен това разпоредбата предвижда преклузивни срокове, в които оттеглянето на адм. акт може да се извърши от адм. орган, като изтичането на срока погасява правото на преразглеждане на адм. акт. Използването на тази възможност е допустимо само по отношение на невлезли в сила адм. актове, и то в срока на оспорването им по адм. ред, а ако адм. орган преразгледа акт, който е влязъл в сила, или по отношение на който са изтекли сроковете за оспорване, и постанови нов акт, то последният е незаконосъобразен. Отделно от това съдът е приел, че в конкретния случай административният орган е провел процедура по чл. 99 и сл. от АПК, като е отменил влязъл в сила индивидуален административен акт - решение № 430/18.12.2008 г., но възобновяването по реда на глава VII от АПК е извънреден контролен способ, който е възможен при наличието на фактически състав с конкретни основания, които са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на акта. В тази връзка съдът е констатирал, че в конкретния случай не е налице нито едно от основанията по чл. 99 от АПК, допускащи възможността за възобновяване на производството по издаването на решение № 430/2008 г. на ОбС - Ботевград. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, Административен съд София - област е достигнал до законосъобразни правни изводи. С обжалваното пред първата инстанция от Христо Петков Якимов Решение № 264 от 29.10.2009 г., Общински съвет - Ботевград отменя процедурата за изграждане и учредяване право на строеж върху Терен № 1 с площ от 20 кв. м, находящ се на ъгъла на ул. "Свобода" и улица между квартал 43 и квартал 47 по плана на гр. Ботевград, за изграждане на нискоетажна сграда за обществено обслужване със застроена площ от 20 кв. м в УПИ I - за жилищен комплекс с магазини в кв. 43 по плана на гр. Ботевград, приета с Решение № 430/18.12.2008 г. (погрешно написано 2009 г.) на Общински съвет - Ботевград. Нито една от цитираните в решението правни норми от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), ЗУТ (Закон за териториално и селищно устройство) и ЗОС (Закон за общинската собственост) не регламентира това, което на практика е направил общинският съвет - да отмени сам свое предходно взето решение. Отмяната на невлязъл в сила административен акт от същия административен орган е уредено в чл. 91 от АПК, а отмяната на влязъл в сила административен акт - в чл. 99 - 103 от АПК. В конкретния случай обаче не е налице хипотезата нито за преразглеждане на административния акт, нито за възобновяване на производството по издаване на административния акт. В първия случай няма обжалване на акта - решение № 430 от 18.12.2008 г. пред по-горестоящ административен орган, за да може общинският съвет сам да си оттегли оспорения акт, да го отмени или измени. По отношение на втория случай следва да се отбележи, че възобновяването на административното производство е при наличие на изрично посочени основания и определени срокове, поради което и тази процедура, както и уредената в чл. 91 от АПК е неприложима за административния орган. Дори и да се приеме, че в решението на Общинския съвет № 264 от 29.10.2009 г. се съдържат фактически основания за постановяването му, тоест, че същото е мотивирано с оглед посочената в него причина: "настъпили промени в инвестиционните намерения на Община - Ботевград, касаещи инфраструктурни и благоустройствени мероприятия", то пак решението се явява незаконосъобразно поради липсата на условията на чл. 91, както и на чл. 99 и 102 от АПК. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,