Решение № 181 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 711/2012 г.

Решение № 181 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 711/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 250 и 251 ГПК. Образувано е по заявление на В. П. Н. от [населено място], подадено от пълномощника му адв. Т. Т. от АК - Б., с искане да се допълни решение № 404 от 8.01.2013 г. по настоящото дело. С посоченото решение е оставена без уважение молба на заявителя за отмяна на влязло в сила решение № 88 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 740/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК, № 1699 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1271/2009 г. на ВКС, IV г. о. Алтернативно е предявено искане за тълкуване на решението, като са цитирани част от мотивите на съдебния акт. Ответниците С. С. П. и Н. О. К., двамата от [населено място], не са заявили становища в това производство. Заявлението е постъпило извън срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и производството е процесуално недопустимо на това основание. Видно от данните по делото, цитирани по-горе, решението е обявено на 8.01.2013 г. и е окончателно, поради което попада във втората хипотеза на текста. Заявлението е изготвено на 14.02.2013 г. и на същата дата е подадено във Върховния касационен съд с вх. № 1542/14.02.2013 г. Пропуснат е едномесечният преклузивен срок от влизане в сила на решението, чието допълване се иска по реда на чл. 250 ГПК. Поради това искането ще се остави без разглеждане. Алтернативното искане за тълкуване на решението е неоснователно. На базата на представеното с молбата за отмяна писмено доказателство /писмо изх. № 2767-07-367/29.07.2011 г. на зам.-началника на ДНСК - София/, което единствено носи характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, прието е по делото и е връчено на другата страна, съдът е направил извод за неоснователност на молбата за отмяна поради това, че изразеното в него становище на административния орган не обвързва съда, респ. няма значение за правилността на решението, т. е. дори този документ да е съществувал в хода на делото и да е бил приет като доказателство, обективно не би могъл да повлияе на постановения резултат. Това становище е изразено ясно и категорично в решението, което се предхожда от разяснения за предпоставките, при наличието на които молбата за отмяна може да се приеме за основателна и защо в случая те не са налице. По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 1 и чл. 251 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,