Решение № 7371 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), подадена чрез пълномощник, против решение 805 от 17.04.2024 г. по адм.д. 75/2024 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отменил решение на органа РД-02-36-126/ 22.01.2024 г. за определяне на финансова корекция на Община Сливен. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е изложил никакви собствени мотиви по съществото на правния спор, не е обсъдил в съвкупност доказателствата по административната преписка и не е направил задълбочен анализ на установените с акта фактически основания, въз основа на които органът е достигнал до извода си за допусната от бенефициера нередност. Твърди, че посоченото в уводната част на административния акт неправилно правно основание не води автоматично до извод за отсъствие на приетата и мотивирана от органа нередност. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от Община Сливен жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. Ответникът Община Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност на изводите на съда от фактическа и правна страна. Навежда довод за различен от въприетия от съда порок на административния акт, като го счита за нищожен, а не за незаконосъобразен. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по процедура на директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Сливен". Съгласно чл. 45, ал. 1 от АДБФП бенефициерът изпълнява проекта при условията на Партньорско споразумение с партньор "Пътнически превози" ЕООД, гр. Сливен. В изпълнение на договора партньорът е провел обществена поръчка с предмет "Доставка на 27 броя автобуси за автобусен парк на МГОТ по проект "Интегриран градски транспорт Сливен". В т. II.1.4) възложителят е направил кратко описание на предмета на поръчката като "доставка на 27 броя единични дизелови нископодови автобуси с минимум две врати; екологична норма EURO VI, от които 6 броя автобуси с минимум 60 места, като от тях минимум 30 броя седящи без местата за водач и инвалиди, и 21 броя автобуси с минимум 40 места, като от тях минимум 25 седящи без местата за водач и инвалиди, заедно с диагностична апаратура с необходимия софтуер за ДВГ и скоростна кутия, по видове както следва " и е сключил договор с избрания изпълнител "Сорлибхави" ООД. След извършена проверка на проведената процедура ръководителят на УО на ОПРР е издал решение 02-36-1100 от 14.09.2018 г. за определяне на финансова корекция на бенефициера Община Сливен от 5% за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП, посочено като нередност по т. 9 от Приложение 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата), по сключения договор за изпълнение със "Сорлибхави" ООД. Актът е оспорен по съдебен ред и отменен с влязло в сила решение 4080 от 13.04.2020 г. по адм.д. 6089/2019 г. на Върховния административен съд. След извършена повторна проверка на същата обществена поръчка ръководителят на УО е издал оспореното в настоящото производство решение РД-02-36-126/22.01.2024 г. Органът в мотивите си е посочил, че съпоставяйки раздел III.1.3) "Технически и професионални възможности" от обявлението и раздел VI "Критерии за подбор" от документацията, е констатирал несъответствия на въведените от възложителя изисквания. От една страна възложителят е изискал "участникът да е изпълнил минимум 1 доставка на автобуси с обем - минимум 20 броя автобуси, идентична или сходна с тази на поръчката, за последните три години, считано от датата на подаване на офертата. За идентични или сходни се считат доставките на нископодови градски автобуси, категория М3, клас I. Минималното изискване за допустимост на възложителя е да има извършени доставки на минимум 20 броя автобуси за срок от 12 месеца, придружени от удостоверение, издадено от получателя за всяка от доставките". От друга страна, в обявлението като минимално ниво е въведено "участникът да е изпълнил минимум 1 доставка на автобуси с обем - минимум 20 броя автобуси, идентична или сходна с тази на поръчката, за последните три години, считано от датата на подаване на офертата. За идентични или сходни се считат доставките на нископодови единични градски автобуси, категория М 3, клас I. Минималното изискване за допустимост на възложителя е да има извършени доставки на минимум 30 броя автобуси за срок от 12 месеца, придружени от удостоверение, издадено от получателя за всяка от доставките". Освен разликата във вида на автобусите и броя им, органът е посочил, че изискването за опит в доставките е ограничено времево "за срок от 12 месеца" едва в забележката, а не е въведено в условието. Органът е обосновал извод, че критериите за подбор на възложителя във всички случаи следва да бъдат ясно формулирани както в обявлението, така и в документацията, за да се гарантира участието на по-широк кръг икономически оператори. Според издателя на акта конкретно въведеният критерий за опит в доставките не е ясно и еднозначно формулиран, за да се установи по несъмнен начин за всички участници какъв следва да е опитът им, за да бъдат допуснати до оценяване. Приел е, че възложителят е нарушил чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, посочил е нарушението като нередност по т. 11, б" а" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, тъй като не е осигурено минимално ниво на конкуренция, и е определил финансова корекция на бенефициера Община Сливен в размер на 10% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Съдът е обсъдил предходно извършената от органа проверка на същата открита процедура, в която са направени същите фактически установявания и е приета за нарушена нормата на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Приел е, че описаното нарушение вече е било предмет на констатация и произнасяне с предходното решение РД-02-36-1100/14.09.2018 г., отменено с решение по адм.д. 6089/2019 г. на Върховния административен съд. Обосновал е извод, че спорът между страните е решен с установена незаконосъобразност на административния акт и повторното произнасяне със същите фактически установявания се явява процесуално незаконосъобразно. Според съда фактическите и правни изводи на административния орган, приети с обжалвания акт, не могат да бъдат противопоставени на правните последици, произтичащи от влязлото в сила отменително решение на ВАС. Първоинстанционният съд е проверил материалната законосъобразност на акта. Приел е, че посоченото от ръководителя на УО нарушение касае неясноти и вътрешни противоречия в документацията за обществена поръчка, поради което по отношение на това нарушение разпоредбата на посочената в уводната част на акта разпоредба на чл. 70 ал. 1 т. 6 ЗУСЕФСУ е неприложима. Приел е, че посоченото противоречие между фактическите установявания и правната квалификация на нередността не може да бъде преодоляна, тъй като съдът не разполага с правомощия да подменя или тълкува волята на административния орган, изразена в постановеното решение, нито би могъл да поправи допусната от него грешка, ако е приеме, че такава е налице. Посочването на правното основание за издаване на административния акт е част от властническото волеизявление на органа, което не може да бъде тълкувано, изменяно или допълвано от съда. Решението е правилно, но по различни от изложените мотиви. Видно е от представения по делото АДБФП, че страни по договора са ръководителят на УО и Община Сливен като бенефициер. Съгласно чл. 45, ал. 1 от този договор бенефициерът изпълнява проекта при условията на Партньорско споразумение (Приложение Д) с "Пътнически превози" ЕООД, гр. Сливен. Безспорно е, че откритата процедура е проведена от партньора "Пътнически превози" ЕООД, гр. Сливен, и той в качеството си на възложител е сключил договор за изпълнение с избрания участник. Именно тази обществена поръчка е предмет на проверка и именно по отношение на тази процедура е извършена проверката и са направени констатациите от ръководителя на УО. Предвид тези факти производството пред касационната инстанция бе спряно до произнасяне на СЕС с решение по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година, образувани по направено от ВАС преюдициално запитване. След постановяване на решението на СЕС по посочените дела съдът възобнови производството по настоящото дело. Действително, първоинстанционният съд не е изследвал от фактическа страна как е разпределена отговорността пред ръководителя на УО относно определяни финансови корекции според договора и партньорско споразумение. Такъв анализ се налага предвид релевантните за разрешаване на спора факти във връзка с решението на СЕС по съединени дела С-471/23 и С-477/23 година, за да се отговори преди всичко на въпроса какво е качеството на възложителя по проекта; как и от кого се понася отговорността за финансова корекция пред ръководителя на УО; осъществено ли е преразпределяне на отговорността за финансова корекция с партньорско споразумение и ако е така, осигурено ли е право на участие на отговорния за корекцията възложител на обществената поръчка на някакъв етап от процедурата/производството по определяне/оспорване на определена финансова корекция. Доказателствата по делото сочат, че в конкретния случай отговорност за определената финансова корекция носи именно Община Сливен като единствен бенефициер по сключения АДБФП. Това е така предвид Общите условия за предоставяне на БФП по ОПРР, които са част от АДБФП и са подписани от страните. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на програмата отговорност по този договор носи единствено и само бенефициерът, включително чрез неверифициране на разходи или налагане на финансови корекции върху бюджета на проекта, прекратяване или разваляне на договора. Отговорността за финансови корекции е категорично за бенефициера. Горното обосновава извод, че производството по определяне на финансова корекция законосъобразно е водено спрямо бенефициера Община Сливен, която е адресат на административния акт. Неправилен е изводът на Административния съд - Сливен, че след като органът е извършил проверка на проведената открита процедура, последваща такава е недопустима. Първо, няма влязъл в сила предходен административен акт, с който е прието допуснато от бенефициера идентично нарушение, представляващо идентична с приетата с оспорения в настоящото производство акт нередност. Второ, извършеният предходен административен контрол от ръководителя на УО на конкретната процедура не препятства възможността му да прави последващи проверки и да определя финансови корекции, стига това да бъде в рамките на предвидения в нормативната регламентация давностен срок. В този смисъл е и формиралата се еднопосочна съдебна практика на Върховния административен съд. Единствените законово предвидени ограничения съгласно чл. 71, ал. 3 и 4 ЗУСЕФСУ са свързани с изискванията за едно и също нарушение на националното право, съответно за една и съща нередност, да бъде определена само веднъж финансова корекция и общият размер на финансовите корекции по проекта да не надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. В случая не е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и със същия предмет, поради което няма процесуалната пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за образуването, провеждането и приключването на производството с издаването на оспорения акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Ето защо оспореното решение на ръководителя на УО нито е нищожно, както твърди касационният ответник, нито е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както е приел първоинстанционният съд. Оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената в акта разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ е неприложима, тъй като изложените фактически установявания не изпълват състава на отразената в уводната част на решението нередност. Съдът не разполага с правомощия да подменя или тълкува волята на административния орган, изразена с издаденото решение, нито би могъл да поправи допусната от него грешка, ако приеме, че такава е налице. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че въпреки посоченото в акта правно основание за определяне на финансова корекция, ясна е волята на органа. Освен това не се установява и твърдяното от органа нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Издателят на акта е посочил, че изискванията за сходен опит на участниците като един от критериите за подбор са поставени по различен начин в обявлението и в документацията за участие в обществената поръчка. Според касационната инстанция не може да се приеме, че "яснотата" на въведените от възложителя критерии за подбор изпълва съдържанието на изискването чл. 59, ал. 2 ЗОП. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП изисква поставените критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Възлагащият орган може да въведе изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има възможност да изпълни възлаганата поръчка. В контекста на посочената за нарушена правна норма твърдението за неяснота и нееднозначност на изискването за сходен опит за потенциалните участници, произтичаща от документа, в който се посочват критериите за подбор, не представлява нарушение по чл. 59, ал. 2 ЗОП, което да води до нарушаване на принципа по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Техническите разминавания в броя автобуси или друга неяснота е възможно да бъдат отстранени както от самия възложител, така и при поискване от икономически оператор чрез разяснения на възложителя. Ето защо посоченото от органа твърдение за неяснота и нееднозначност не води до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Предвид изложеното крайният правен извод на Административния съд - Сливен за незаконосъобразност на решението на ръководителя на УО на ОПРР е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото своевременно направеното от ответника искане за разноски е основателно. Същото е доказано и по размер предвид представените по делото документи за извършено плащане на уговорено адвокатско възнаграждение (л. 61 - 66) за сумата от 43800 лв. Както с касационната жалба, така и в подаденото по делото писмено становище касаторът, чрез пълномощника си, е направил възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разноски с мотив, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което размерът на разноските за един адвокат не следва да надвишават предвидения с Наредба 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум. Според съдебния състав възражението е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Конкретният правен спор касае една посочена от органа нередност при проверка на проведена открита процедура по ЗОП. В тази насока е формирана и съдебна практика. Поради това, при съобразяване със защитимия материален интерес по делото, процесуалната активност на страната и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и същото следва да бъде определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в размер на 36540 лв. Воден от горното, Върховният административен съд