Решение № 69 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2016 г.

Решение № 69 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14506/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) подадена, чрез юрисконсулт Д. С. срещу Решение № 6422 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6497/2016 г. на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са нарушени административно производствените правила във връзка с произнасянето на подадената от чужденката лично и в качеството на законен представител на децата й молба за закрила. Посочва, че решаващият съд не е обсъдил установените факти и обстоятелства от представената бежанска история, а направените от него заключения са неправилни. Моли за отмяна на обжалваното решение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова поддържа жалбата и излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът- Я. Н., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не ангажира и становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно и иска да се уважи касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 6422 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6497/2016 г. на Административен съд С.- град е ОТМЕНЕНО по жалба на Я. Н.- украинка, лично и в качеството й на законен представител на малолетните й деца Решение № 3029 от 25.05.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан на нея и децата й статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е ВЪРНАТА за ново произнасяне от административния орган, след изясняване и проверка на бежанската история на чужденеца и неговите три малолетни деца, с провеждане на необходимите интервюта, при съответно спазване на задължителните указания, дадени в решението. За да стигне до този резултат решаващият съд, приема, че след разглеждането в едно общо производство е отказано едновременно предоставянето на статут на майката Я. Н.- и малолетните й деца Ч. Н. и Ч. М., но в мотивите на решението никъде не е разгледано и обсъдено положението на малолетните деца. Намира за необосновано това, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила. Посочено е, че децата към датата на постановяване на решението са съответно на 3, на 5 и на 13 години и следователно имат качеството на придружени малолетни лица, които принадлежат към уязвима група със специфични нужди по смисъла на Директива 2013/33/EC от 26 юли 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. Приема, че в административното производство, в което безспорно се засягат правата на малолетните деца, те не са били изслушани, дори и това, което е навършило 10 години и не е обсъдено тяхното положение и последиците за тях при евентуално връщане в страната им по произход. Счита, че оспореното Решение № 3029/25.05.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила в производството по предоставяне на статут, като преписката се върне на органа за ново разглеждане и произнасяне, при съответно спазване на дадените указания по прилагане на закона. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При постановяване на обжалваното решение от АССГ не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалният закон. Изложените доводи в касационната жалба за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК не променят извода за обоснованост и правилност на съдебното решение. Административният съд е направил правилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗД съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на непълнолетните чужденци е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. Настоящата инстанция споделя извода на АССГ за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В административното производство следва да е гарантирано правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. От административния орган не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетните три лица, чрез тяхната майка да е било обяснено правото на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Д. Г. А. е регистрирана като придружено непълнолетно лице, за което са представени доказателства с касационната жалба, но в случая относно останалите членове на семейството това не е достатъчно и не покрива изискванията на закона. Спецификата на конкретния случай е изисквала- изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето да бъде извършено пред майката на непълнолетните деца. Разпоредбите на националния закон в този смисъл следва да се разглеждат и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, и изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Р. Д. II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и др. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените непълнолетни се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗД в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. Административният акт е постановен и в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави. Административният орган не е изложил мотиви, чиято пълнота да обоснове постановения отказ относно хуманитарния статут. В мотивите на решението никъде не е разгледано и обсъдено положението на малолетните деца. Дължи се произнасяне относно всички релевантни факти свързани с бежанската история, доколко са налице гаранции относно осигуряване на правата на придружените непълнолетни в контекста на правото им на личен и семеен живот, както и правото им на сигурност. АССГ е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на административната преписка. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение