Решение № 9392 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15644/2008 г.

Решение № 9392 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15644/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Бойка Стоянова, Васил Стоянов, Надежда Георгиева и Ефросина Стоянова, против решение № 61 от 16.07.2008 г. по адм. д. № 245/2000 г. на Окръжен съд гр. Благоевград като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон относно определения начин на обезщетяване по ЗОСОИ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, окръжният съд е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против решения № Р-348/28.03.2000 г. и № 863822.01.2002 г., двете на областния управител на Благоевградска област, с които е определен начин на обезщетение по чл. 2, т. 3 от ЗОСОИ с компенсаторни записи, за отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот с мелница в гр. Петрич. Съдът е изложил съображения, че след отчуждаването сградата е съборена, а терена е отреден за два парцела, в които има новопостроени двуетажни сгради, единият от които е продаден на трети лица, поради което не са налице предпоставите на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ за реално обезщетяване и чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ. В тази насока се е позовал на изслушаната строително-техническа експертиза. Решението е правилно като съдът е обосновал правните си изводи след преценка на всички събрани по делото доказателства. Съгласно чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините обществени организации или техни фирми или търговски дружества, и съществуват реално до размерите, в които съществуват. Предпоставка за възстановяване на правото на собственост по силата на закона е одържавените имоти да съществуват реално като обект на собственост, а извършените в тях промени, свързани с функционалното предназначение в периода след одържавяването, са без правно значение за действието на реституцията. Когато не са налице условията на закона за възстановяване на собствеността върху одържавените имоти, съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ правоимащите се обезщетяват по друг ред, регламентиран със ЗОСОИ. За да бъде определено обезщетяване чрез реално възстановяване на собственост върху самостоятелни обекти по чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗОСОИ, трябва да са налице няколко кумулативно дадени условия: тези обекти да не са одържавени и реално съществуващи по смисъла на чл. 1 ЗВСОНИ и да са придобити от държавата, общините или техни фирми и дружества по чл. 61 ТЗ. Настоящият казус не попада в тази хипотеза. Установено е от изслушаната строителнотехническа експертиза, че отчужденият имот е с променена регулация, като части от него са отредени в новообразувани нови парцели, сградата е съборена, като са застроени две двуетажни сгради с разрешение за строеж № 102/27.06.1964 г., като имотът е придобит от трети добросъвестни лица преди влизане в сила на закона. Отделяне и реално връщане на площ от 270 кв. м е незаконосъобразно тъй като не може да се образува самостоятелен парцел съгласно действащите строителни изисквания. Недопустимо е оспорването на истинността на нотариалните актове в административното производство, поради което доводът в касационната жалба е неоснователен. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,