Решение № 13203 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2018 г.

Решение № 13203 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Северен", община Пловдив против решение № 637 от 20.03.2018 г. по адм. дело № 3749/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № 17 РД09-464/07.12.2017 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо или евентуално – неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде обезсилено (според жалбоподателя да бъде признато за недопустимо) или евентуално отменено. Ответниците М. П., М. П. и Г. П. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците: И. В., М. Д., Н. Д. и П. А. не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Касационният довод за недопустимост на съдебния акт е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за издаването му. Съдебният акт е постановен след като съдът е сезиран с жалба от лица с правен интерес от оспорването (чл. 147, ал. 1 от АПК), подадена в рамките на установените срокове и съдържа произнасяне по очертания с жалбата предмет. Поради това настоящата инстанция приема, че решение е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване. Останалите касационни доводи също са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но при съществени нарушения на формата. Състоянието на жилищната сграда, с административен адрес: [населено място], ул. [улица] № [номер], с идентификатор 56784.506.1056. 1 по КК и КР на гр. Пловдив, находяща се в УПИ І-1791, кв. 557 по плана на Пета градска част, предмет на оспорената пред административния съд заповед, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), от назначена от кмета на район "Северен", община Пловдив комисия. Извършен е оглед на сградата, а констатациите на комисията са отразени в два протокола, в които са описани вида и състоянието на обекта. Огледите са проведени в присъствие на собствениците, сега ответници, като им е осигурена възможност да направят възражения. Комисията установява, че сградата двуетажна с тавански помещения, строена е в края на 19 век, с тухлени стени, а подовите конструкции са от дървен гредоред. Установено е, че стрехата към [улица]е с изгнили и липсващи обшивки, частично е разрушен противопожарния надзид на сградата по югоизточния калкан и има опасност от падащи тухли, по фасадата към [улица]се забелязва влага, стената на входното антре е напукана. Пукнатини и следи от течове са констатирани и в жилището на втория етаж, като е посочено също, че терасата към него е в лошо техническо състояние. Установено, че таванският етаж е преустроен в жилище и се обитава от ответника П. А., въпреки наличието на течове. При тези факти комисията предлага сградата да бъде поправена. Предложението на комисията е възприето изцяло от касатора кмета на район "Северен", община Пловдив, който с оспорената заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ нарежда на собствениците: М. П., М. П., Г. П., И. В., М. Д., Н. Д. и П. А., ответници в настоящото производство, сградата да бъде поправена в тримесечен срок от издаване на заповедта, като се извършат всички описани необходими ремонтни и възстановителни дейности за заздравяването й, като се спазят всички нормативни изисквания (включително изготвяне на необходимите проекти и съгласувателна процедура с районната администрация). При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че административният акт съдържа неясна разпоредителна част, тъй като от текста на заповедта не може да се направи извод какви точно ремонтни и възстановителни дейности следва да извършат адресатите й. Волеизявлението на органа е общо и не може де се конкретизира от обстоятелствената част на акта, нито от документите, предхождащи постановяването на заповедта. Безсъмнение, както касаторът правилно отбелязва, в административния акт не могат да бъдат изброени и описани всички строителни и ремонтни дейности. Необходимо е обаче ремонтните дейности да бъдат индивидуализирани или описани по начин, който да породи правни последици, т. е. разпоредителната част на акта следва да бъде със съдържание, което да позволява разпореждането да бъде изпълнено. В случая това не е така, поради което нито от обстоятелствената част на акта, нито от разпоредителната част не става ясно дали собствениците следва да предприемат ремонт на покрива, на фасадата или такъв във вътрешността на сградата. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че волеизявлението на органа е неясно е и обстоятелството, че част от констатираните течове и повреди засягат общите части на сградата и са отговорност на всички съсобственици, съгласно чл. 48 от Закона за управление на етажната собственост. Друга част обаче засягат отделни жилища в сградата, които следва да бъдат ремонтирани от отделни собственици. Освен това заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 5 АПК, текст, който съдържа няколко хипотези и се отнася за премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали сгради или съоръжения и не кореспондира с фактическите основания в заповедта, които сочат, че обектът е увреден и с нейната разпоредителна част, според която кметът на общината задължава собствениците да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за заздравяване на сградата. В противоречие с възприетото от административния съд настоящата инстанция приема, че изброените нарушения във формата на акта не водят до липса на волеизявление и не правят заповедта нищожна. Същите обаче са съществени, тъй като препятстват установяване на действителния смисъл на направеното от органа волеизявление и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Тъй като правните последици от обявяване на акта за нищожен и от неговата отмяна са едни и същи за административния орган, касатор в производството, настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на съдебния акт и същият следва да бъде оставен в сила по изложените съображения. Допълнително следва да се посочи, че допуснатите съществени нарушения във формата на акта, водят до постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, но материалноправните предпоставки, предвидени в текста не са изпълнени, тъй като разпоредителната част на заповедта сочи, че сградата следва да бъде заздравена- хипотеза, която не се обхваща от цитираната разпоредба. Допуснато е смесване на основанията по чл. 195, ал. 5 и чл. 195, ал. 4 ЗУТ, при което административният акт е издаден в противоречие с цитираните норми. Противоречието с материалния закон е още едно основание за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че въпреки неправилното заключение за нищожност на оспорената заповед, не са налице основания за отмяна на оспореното решение и първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община Пловдив, в чиято структура е административният орган, издал акта следва да заплати на ответниците М. П., М. П. и Г. П. сумата 1000. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,