Решение № 6240 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Карготек България ЕООД, чрез процесуален представител адв. Г. Симеонов, против Решение 1105 от 21.02.2023 г., постановено по адм. д. 4051/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Карготек България ЕООД срещу Национална агенция за приходите (НАП) иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата в общ размер на 5 330,74 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на направени разходи за заплатено възнаграждение за данъчна консултация и изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП гр. София срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 06.06.2019 г. и заплатено възнаграждение за изготвяне на жалба пред АССГ срещу Решение на Директора на ТД на НАП гр. София, както и държавна такса за образуване на административно дело, ведно с на законната лихва считано от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което да се уважи в пълен размер предявения от Карготек България ЕООД срещу НАП иск. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Национална агенция за приходите, представлявана от юрк. Митева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба.Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по искова молба на Карготек България ЕООД с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в общ размер на 5 330, 74 лв. за причинени имуществени вреди за заплатено възнаграждение за данъчна консултация и изготвяне на жалба пред Директора на ТД на НАП София срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С190022-023-0001828/06.06.2019 г. на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК /Постановлението от 06.06.2019 г./ издадено от публично изпълнител - , заплатено възнаграждение за изготвяне на жалба пред АССГ с Решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. София, както и заплатена държавна такса, както и законна лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което решението на Директора на ТД на НАП София е отменено, а Постановлението от 06.06.2019 г. е изменено. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд, не се оспорва от страните и настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция в частта, с която се претендира обезщетение в размер на 1 810,24 лв., равняващо се на сбора от възнаграждението за процесуално представителство пред АССГ в размер на 1 760,24 лв. с ДДС, за съдебно обжалване на Решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София по адм.дело 8184 от 2019 г. по описа на АССГ и заплатена държавна такса от 50 лв. за съдебното производство по обжалване на мълчаливо потвърждаване от страна на Директора на ТД на НАП София на Постановлението от 06.06.2019 г. за недопустима и в тази част е оставил исковата молба без разглеждане. В останалата част за сумата от 3 520,50 лв., решаващият състав на АССГ е приел искът за допустим, но неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е установил, че по отношение на претенцията в размер на 1810,24 лв., за дължимите разноски във връзка с оспорването по съдебен ред на Решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София, е налице произнасяне в рамките на самото съдебно производство, в което същото е отменено /Решение 7138 по адм.дело 8184 от 2019 г. по описа на АССГ/. Съдът е приел, че за дружеството е съществувал друг ред за възстановяване на сторените от него разноски и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ след като е налице специален ред за търсене на вредите, същите не могат да бъдат претендирани по ред на този закон. За сумата от 3 520,50 лв. решаващият съд стигнал до извод, че за репариране на причинени вреди, претърпени в хода на оспорване законосъобразността на акта по административен ред липсва специален процесуален ред, по който същите да бъдат претендирани, но в обжалваното пред настоящата инстанция решение, е постановил, че претенцията е неоснователна, тъй като Постановлението от 06.06.2019 г. не е отменено, а изменено и в крайна сметка обезпечителните мерки по реда на ДОПК не са били вдигнати. Съставът на АССГ е разсъждавал и в насока, че дори да се следва формалистичния подход при преценката за наличието или не на отменен административен акт, а в случая действително Решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София е отменено, то исковата претенция отново е неоснователна, доколкото дружеството не е доказало заплащането на процесната сума. По изложените съображения съдът е отхвърлил предявените искове, ведно с акцесорните такива и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ осъдил Карготек България ЕООД да заплати на НАП сумата 100 лева, разноски за юрисконсултско възнагражение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от административния съд в обжалваното решение, че по отношение на сумата от 1 810,24 лева, представляваща сбора от възнаграждението за процесуално представителство пред АССГ в размер на 1 760,24 лева с ДДС за съдебно обжалване на решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София и заплатена държавна такса от 50 лв. за съдебно обжалване на мълчаливо потвърждаване от страна на Директора на ТД на НАП София на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С190022-023-0001828/06.06.2019 г., исковата претенция се явява недопустима, доколкото за дружеството е съществувал друг ред за възстановяване на сторените от него разходи. Решаващият състав в оспореното решение съвсем основателно установява, че в съдебното производство по обжалване на цитираното по-горе решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София в Решение 7138 от 21.11.2019 г. по адм.дело 8184 от 2019 г. по описа на АССГ съдът се е произнесъл по отношение на разноските, като е постановил, че същите следва да останат, така както са сторени от страните. Действително дружеството касатор е разполагал с възможност да иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Няма данни Карготек България ЕООД да се е възползвал от тази възможност. По отношение на заплатената държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на адм.дело 7930 от 2019 г. дружеството също имало възможност да иска допълване на Определение 5737 от 30.07.2019 г. в частта за разноските. Отново няма данни касаторът да е сторил това. С оглед на горното, правилен е решаващият извод, че исковата претенция в тази част е недопустима, поради което е оставил искането без разглеждане. Правилно е прието от административния съд в обжалваното решение, че в останалата част по отношение на сумата от 3 520,50 лв. представляваща обезщетение за заплатен от дружеството хонорар за данъчна консултация и оспорване по административен ред пред Директора на ТД на НАП София на Постановлението от 06.06.2019 г. предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът, на когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В интерес на оправданите правни очаквания и правната сигурност, настоящата инстанция приема, че е налице първата предпоставка, а именно отменен по съдебен ред административен акт - решение ПО-65/24.06.2019 г. на Директора на ТД на НАП София, което безспорно е отменено, доколкото става ясно и от диспозитива на Решение 7138 от 21.11.2019 г. по адм.дело 8184 от 2019 по описа на АССГ. По отношение на втората предпоставка - действително по делото има представена фактура 0000019825 от 12.08.2019 г. от Делойт България ЕООД за предоставени услуги в полза на Карготек България ЕООД във връзка с изготвяне и подаване на жалба пред Директора на ТД на НАП гр.София срещу Постановление С190022-023-0001828/06.06.2019 г. на публичен изпълнител. Касаторът е предоставил извлечение от 12.05.2019 г. за направено плащане в общ размер на 12 908,49 лв. в полза на Делойт България ЕООД, където като основание е записано 000019825,0000020463. Първото което прави впечатление е, че очевидно плащането е направено преди датата на издаване на Постановлението от 06.06.2019 г., освен това дори номерът на цитираната по-горе фактурата да отговаря на посоченото описание, то не може да се направи категоричен извод, че това конкретно плащане съответства на тази конкретна фактура, доколкото в основанието за плащане няма нито посочен вид на документа, станал основание за плащането, нито дата на документа. Настоящата инстанция споделя решаващият извод на първоинстанционния съд, че ищцовото дружеството не е доказало по безспорен и категоричен начин претърпяната имуществена вреда. Липсата на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника Национална агенция за приходите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обосновава неоснователност на предявеният в тази част иск. В тази връзка съдът е изложил правилни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна Национална агенция за приходите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,