Решение № 10309 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2023 г.
ВАСПърво отделение30.10.2023 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1407 от 24.11.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 159/2022 г.
ОСЪЖДА А. Динева, едноличен търговец с наименование ЕТ Б. А. Динева , [ЕИК], гр. Карнобат, [улица]да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 8339,86 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на А. Динева, едноличен търговец с наименование ЕТ Б. А. Динева , [ЕИК], гр. Карнобат, [улица] на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение 1407 от 24.11.2022 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 159/2022 г. Едноличният търговец обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-02000220007946 091-001/07.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 1/04.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, включително в частта на присъдените в полза на администрацията разноски. С доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение 1 и 3 АПК претендира отмяната му в обжалваната част и присъждане на разноските за всяка инстанция. Директорът на дирекция ОДОП Бургас обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионният акт, навеждайки касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, претендира отмяната му в тази част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да му се присъдят сторените разноски. В открито съдебно заседание първият касатор се представлява от адв. Бойновски, който заявява, че поддържа касационната му жалба, оспорва касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Бургас и иска отмяна на решението на АС Бургас в оспорената му част, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноските съобразно списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, основателност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Бургас и неоснователност на подадената от ЕТ Б. А. Динева . Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Пред АС - Бургас е оспорен РА Р-02000220007946 091-001/07.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 1/04.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас. По съображения, че ревизираният търговец е упражнил право на приспадане на ДДС по неосъществени доставки на стоки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС с РА не е признато това право по 15 фактури, издадени от Нивико 2000 ЕООД с предмет евродизел и по 9 фактури, издадени от Ив фрукт ЕООД с предмет грозде и са установени задължения за ДДС в общ размер 59 576,43 лв. и лихви 36 546,86 лв. за данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2015 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, че той е валиден като издаден от компетентни органи по приходите след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган. За да отмени РА като материално незаконосъобразен в частта на отказ на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на грозде, издадени от Ив фрукт ЕООД, АС - Бургас е съобразил, че се касае за доставка на подлежаща на бързо разваляне стока, предавана директно на крайния получател с последващо издаване на част от съпътстващите документи. Ценил е представените съобразно специалните правила по Закона за виното и спиртните напитки /ЗВСН/ документи за превоз на грозде, както и показанията на св. Иванов, управител на "Ив фрукт" ЕООД през ревизирания период, според които гроздето е предавано на осигурен от ЕТ "Б. А. Динева" транспорт след претегляне в момента и на мястото на беритбата, след което Иванов съставял придружителни документи за превоз на винено грозде, откарвано до "Черноморско злато" АД. Съдът е посочил, че съставянето на един приемо-предавателен протокол за цялото количество грозде по спорните фактури не обосновава теза на липса на реалност на отделните доставки, доколкото същият съдържа количества предадено грозде по видове, които съответстват и на счетоводните данни. За доставките от изпращача са изготвяни документи за превоз по ЗВСН, в които са посочени произход, място на натоварване, превозвач, гроздопроизводител, количество и вид грозде, или, налични са подробни данни за времето, мястото и на кого са предадени количествата грозде при всяка доставка. Съдът е намерил, че така изготвените придружителни документи за превоз на грозде допълват приемо-предавателен протокол 1/2015, съдържат необходимата информация за конкретното предаване на стоките при осъществяването на всеки един превоз. Не се спори, че в хода на ревизията не е установена разполагаемост с грозде у доставчика "Ив фрукт" ЕООД. За целите на ССчЕ са представени приемо-предавателни протоколи с получател дружеството за част от доставеното на ЕТ Б. А. Динева" грозде. Съдът е акцентирал върху издадените от доставчика в качеството му на изпращач придружителни документи за превоз на грозде. Приел е за установено, че то е преминало в собственост на "Ив фрукт" ЕООД, а за реалността на спорните доставки начинът, по който производителите са уреждали отношенията си с последното е без значение. При спазване на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК АС Бургас е анализирал заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото. Намерил е, че констатацията, че по отношение на доставките от "Ив фрукт" ЕООД на грозде мускат отонел от 176 140 кг. са налични придружителни документи за превоз, но липсват сертификати, не следва да се цени в тежест на ревизирания. Според данните от експертизата и придружителни документи за превоз този сорт грозде е доставен от район Ламбриново с производители И. Георгиев, В. Динх, Т. Маринов. Пред първостепенния съд от търговеца са приложени сертификати, издадени на имената на изброените производители. Съпоставката между тях и представените при ревизията превозни документи показва, че в придружителните документи за превоз са вписани именно номерата на представените сертификати по отношение на тези три лица. За доставките от "Ив фрукт" ЕООД на грозде - мискет от 147 800 кг, в заключението е посочено, че са представени придружителни документи за превоз на винено грозде и сертификати само за 101 000 кг., или липсват такива за 46 800 кг. /част от доставката по фактура 7/27.09.2015 г./ Липсата на посочените документи, разгледана в съвкупност с останалите данни по делото, според инстанцията по същество не може да доведе до извод, че доставката на 46 800 кг. грозде не е извършена. За същите са издадени кантарни бележки, извършено е плащане, за част от стоката са съставени и товарителници. С тези мотиви съдът е приел, че липсата на сертификат и придружителен документ за посоченото количество не се явява основание да се приеме, че доставките не са били извършени. Съдът е констатирал, че всички сертификати за произход на грозде са издадени от РЛВК и носят заверка от съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съдържат номер на сертификат за произход на превозваното грозде, но в част от тях не е попълнена частта "За заверка по чл. 116, ал. 3 от ЗВСН". Правилното попълване на сертификата е дължимо от изпращача Ив фрукт ЕООД и не следва да остане в тежест на ревизирания. Решението в тази част от спора е правилно.