Решение № 14494 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 184/2013 г.

Решение № 14494 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 184/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Агро - Ивекс" ЕООД против решение № 2166/18.10.2012 г., постановено по адм. д. 3455/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 131101515 от 22.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, в частта, потвърдена с Решение № 1164 от 28.11.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") по отношение непризнат данъчен кредит в общ размер 49976,84 лв. и прилежащите лихви за данъчни периоди м. 10.2005 г., м. 02.2007 г., м. 09.2009 г. и мм. 07 и 08.2010 г. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение в обжалваната от нея част е недопустимо, неправилно и необосновано- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по нея. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен РА № 131101515 от 22.07.2011 г., потвърдена с Решение № 1164 от 28.11.2011 г. на ДД "ОУИ" относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер 5 701,01 лв. и прилежащи лихви в размер на 732,75 лв. за данъчни периоди мм. 02 и 04.2010 г. ДД "ОДОП" твърди, че решението на административния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Агро - Ивекс" ЕООД я оспорва по съображения в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на "Агро -Ивекс" ЕООД. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 2166/18.10.2012 г., постановено по адм. д. 3455/2011 г. по описа на АС-Пловдив е отменен РА № 131101515 от 22.07.2011 г., потвърден с Решение № 1164 от 28.11.2011 г. на ДД "ОУИ" по отношение непризнат данъчен кредит на "Агро -Ивекс" ЕООД в общ размер 5 701,01 лв. и прилежащи лихви в размер на 732,75 лв. за данъчни периоди мм. 02 и 04.2010 г. по данъчни фактури № 44/22.02.2010 г., издадена от "Гранд проджектс" ЕООД с предмет 23,75, т. слънчоглед и ДДС по нея в размер на 1900 лв. и данъчна фактура № 312/30.04.2010 г., издадена от "Фани трейд" ЕООД с предмет 51,36, т. слънчоглед и ДДС по нея в размер на 3801,01 лв. и е отхвърлена жалбата на "Агро-Ивекс " ЕООД в останалата част. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения, като с изключение на установеното относно двете цитирани фактури с издатели "Гранд проджектс" ЕООД и "Фани трейд " ЕООД (същите доставчици са издали на ревизираното лице и други фактури в други данъчни периоди), не са допуснати нарушения и на материалния закон. По отношение останалите спорни фактури, издадени от "Радекс" ЕООД, "Крафт Индустри" ЕООД, "Гранд проджектс" ЕООД и "Фани трейд" ЕООД решаващият съд е приел за доказано, че не отразяват реални доставки на стоки и услуги (слънчоглед, пшеница, ламарина и транспорт), поради което законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е неправилно. По отношение частта от решението, с която е отхвърлена жалбата на "Агро-ивекс"ЕООД против РА относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит по данъчна фактура 01099/27.10.2005 г., издадени от "Радекс" ЕООД с предмет "извършен анализ и разработен бизнес план по САПАРД", административният съд е изложил мотиви относно установената от него фактическа обстановка, според която тази фактура не отразява реална доставка на услуга, защото данъчните органи са установили при проверка в информационния масив на НАП, че доставчикът не разполага с назначени лица на длъжност, предполагаща притежаване на специфичната квалификация за изпълнение на услугата. Аналогични са мотивите и по отношение данъчна фактура № 20/26.02.2007 г., издадена от "Крафт Индустри"ЕООД с предмет "маркетингово проучване на черешова градина". При обсъждане на доказателствата по делото в тази част административният съд не е извършил съвместен анализ на данните, които е възприел за верни като служебна информация от НАП с данните, съдържащи се в приемо-предавателен протокол от 27.10.2005 г., договор от 12.10.2006 г., констативен протокол към него, проучване за изграждане на черешова градина, ревизионен акт № 2401190/31.10.2006 г. и ревизионния доклад към него, както и не е са събрани доказателства относно твърденията, че предметът на услугата е използван за последващи облагаеми доставки. Решаващият съд е мотивирал общо съдебното решение в частта относно отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на "Агро-Ивекс" ЕООД по доставки на услуги, без да разграничи разликите между двете услуги, различните доставчици, периоди и различните относими факти, поради което са останали неизяснени релевантни факти. В тази част на съдебното решение, в която е посочено, че се обсъждат доставките на услуги липсват въобще мотиви относно доставките на транспортни услуги, които са споменати в частта относно доставката но стоки, но без ясното им разграничение от тях и без да се отчита съществуващата разлика. По делото не е изяснен въпроса притежава ли ревизираното лице бизнес план, кандидатствало ли е за финансиране по САПАРД с него. Тези факти са от правно значение и е необходимо да съдат установени, доколкото данъчнозадълженото лице не разполага с възможност само да извършва проверка относно кадровата и техническа обезпеченост на своите доставчици, по конкретното дело липсват твърдения, че "Агро-Ивекс" ЕООД е участвало в измамна схема, респективно че е знаело за участие в такава схема на негови доставчици. Действително РА, издаден на прекия доставчик "Радекс" ЕООД, самостоятелно не е достатъчен да обоснове реалност на спорната доставка, но при съвместен анализ с останалите доказателства е възможно да бъде формиран друг фактически извод от този, съдържащ се в обжалваното решение, а именно, че не са налице вероятни данъчни загуби след като данъкът е начислен от "Радекс" ЕООД и на него е издаден РА за същия период. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, за да провери доколко се установяват твърденията на ревизираното лице, че в резултат от проучването е изградена черешова градина, чрез която се извършват последващи облагаеми доставки. Притежаването на черешова градина или непритежаването на такава е факт, който е възможно да бъде установен от проверка в счетоводството на ревизираното лице и за който не е възможно да липсват обективни данни и към настоящия момент, поради което като е останал неизяснен е постановено съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. По отношение доставките на стоки, отразени в данъчни фактури, издадени от "Гранд проджектс" ЕООД и "Фани трейд" ЕООД, административният съд е направил разграничение само в частта на съдебното решение, в която са възпроизведени фактическите констатации на РА, съображенията по тях в решението на ДД "ОУИ" и съдържанието на заключението на съдебната експертиза, но също е проведено общо обсъждане относно приетото въз основа на тях от фактическа страна. При това общо обсъждане са допуснати непълноти и неточности, които са се отразили и върху изясняване на спора от фактическа страна и формулиране на окончателния диспозитив в съдебното решение. В "описателната част" на съдебното решение е посочено, че според заключението на вещото лице Гено Маринов за стоката 51.365 тона слънчоглед предходен доставчик е "Стокс груп" ООД по фактура № 48/29.10.2009 г., пряк доставчик е "Фани трейд" ЕООД по фактура № 312/30.04.2010 г., като няма извършена последваща доставка от "Агро Ивекс" ЕООД. В частта на съдебното решение, в която са изложени правните изводи е прието, че за част от стоките са извършени последващи облагаеми доставки и на това основание с РА незаконосъобразено е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им от "Агро Ивекс" ЕООД. Очевидно за стоката 51.365 тона е налице противоречие в констатациите в едната част от решението с другата. Съдът се позовава на заключението на вещото лице в частта относно проследяването на стоковия поток, след което приема, че е извършена последваща доставка в полза на "Кридан" ООД, независимо от констатациите на експертът за липса на такава. Съдът се позовава на складови разписки, които според него вещото лице обвързва с тези две фактури при анализа на стоковите потоци, но тези писмени доказателства не са индивидуализирани и не става ясно дали съдът кредитира тях, вместо заключението на вещото лице, в което има други изводи при техния анализ, различен от този направен от АС-Пловдив. В решението е посочено, че следва да бъде отменен РА за непризнат данъчен кредит за обща сума, която е равна на спора от двете фактури, индивидуализирани в настоящато решение и касационната жалба на ДД "ОДОП", но и двете са с предмет "слънчоглед", от което не става ясно за каква част от спора се отнасят съображенията, че "може да се приеме за доказан транспорта именно на тези количества стоки, посочени в кантарните бележки". Не е ясно кои кантарни бележки са анализирани от решаващият съд при формиране на този извод. Окончателният правен извод за отмяна на РА за обща сума на определени данъчни задължения, възникнали на различни основания в различни данъчни периоди също поражда невъзможност за проверка относно начина, по която са изчислени и определени задълженията за лихви. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение съдържа противоречиви и неясни мотиви, които възпрепятстват проверката относно спазването на материалния закон, защото не е ясно какви са фактическите установявания на решаващият съд. При мотивиране на фактическите и правни изводи са налице противоречия и неизяснени относими факти, от което следва, че обжалваното решение не отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение