Решение № 10972 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2010 г.

Решение № 10972 от 29.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Злати Костадинов Стоянов против решение № 1913 от 14.06.2010 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 2692/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Конкретните оплаквания са, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 93, ал. 1, чл. 96, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в депозираните по делото писмени бележки оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира жабата за процесуално допустима като подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Стоянов против заповед № РД-01-325 от 17.03.2010 г., с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на служителят е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Сливен (ДСП - Сливен). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК - издадена от органа по назначаването, посоченото в заповедта правно основание кореспондира на събраните по делото доказателства; спазени са изискванията за форма; дисциплинарнонаказващият орган е спазил установената в ЗДСл процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Не се спори по делото, че Стоянов е заемал длъжността директор на ДСП - Сливен. С процесната заповед изпълнителният директор на АСП му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че жалбоподателят не е създал необходимата организация за работа в ДСП - Сливен за периода 01.03.2005 г. - 31.10.2009 г. във връзка с контрол на работата на социалните работници по начисляването на помощи, което е нарушение на т. 5.2. от длъжностната му характеристика. В т. 2 до т. 5 от заповедта са изложени мотиви за неупражнен контрол и допускането на неправомерно начисляване и изплащане на помощи в полза на Маргарита Маринова, Пламена Стефанова, Славка Иванова и Веска Атанасова. Това деяние е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. От доказателствата по делото се установява, че със сигнал от 19.12.2009 г. социалният работник при ДСП - Сливен Красмирира Ченкова е уведомила директора на ДСП - Сливен за констатирано съмнение за неправомерно начисляване и получаване на социални помощи. Със своя заповед от 19.12.2009 г. Стоянов е разпоредил извършването на вътрешна проверка по сигнала, която с констативен протокол посочва начина на неправомерно начисляване на сумите на името на роднини на социалния работник Маринка Султанова, на които са създавани електронни картони с фиктивни адреси, така че при периодичната смяна на районите на ротационен принцип, досиетата винаги са обработвани от Султанова. С докладна записка изх. № 121-0137 от 19.12.2009 г. жалбоподателят е уведомил за случая изпълнителния директор на АСП. Със заповед № РД-01-11 от 07.01.2010 г. на изпълнителния директор на АСП е наредено извършването на проверка по получения сигнал в ДСП - Сливен. Копие от заповедта е връчена на жалбоподателя на 11.01.2010 г. Видно от констативен протокол на комисията за извършване на проверка в ДСП - Сливен, назначена със заповед № РД-01-11 от 07.01.2010 г., са установени следните нарушения: липса на организация във връзка с осъществяването на контрол на работата на социалните работници по начисляване на помощите по различните нормативни актове; неправомерно начислени суми и изплатени помощи на Веска Атанасова (11 758 лв.), Маргарита Маринова (1890 лв.), Пламена Стефанова (23 964 лв.) и Славка Иванова (26 649 лв.). Направен е извод в протокола на комисията, че директорът на ДСП - Сливен не е осъществил ефективен контрол върху цялостната дейност по отпускане и изплащане на социалните помощи по различните нормативни актове, както и по правилното разходване на средствата за социални помощи. Копие от протокола е връчено на касатора на 01.02.2010 г. Писмени обяснения от жалбоподателя са изискани с писмо изх. № 242-354 от 17.02.2010 г. и той е депозирал такива (лист 44 от делото). На 10.03.2010 г. служителят е бил изслушан. Дисциплинарното производство е приключило с издаване на процесната заповед на 17.03.2010 г. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възраженията на Стоянов и обосновано е приел, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е спазена. Жалбоподателят е уведомен за извършването на проверка по получения сигнал в ДСП - Сливен, запознал се е с констатациите от констативния протокол на комисията, назначена със заповед № РД-01-11/07.02.2010 г. на изпълнителния директор на АСП, депозирал е писмени обяснения и е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. При тези доказателства настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че Стоянов е реализирал в пълен обем правото си на защита в дисциплинарното производство и обстоятелството, че писмените му обяснения предхождат образуването на дисциплинарното дело не променят този извод, тъй като въпросите, на които е отговорил при извършване на проверката напълно съответстват на констатациите от констативния протокол. По изложените съображения оплакването на касаторът за допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, съответно материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение, е неоснователно. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Цитираната разпоредба урежда преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая, както правилно е приел АССГ нарушението следва да се счита за открито на 17.02.2010 г., когато видно от поставената резолюция дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с данните от проверката, изпратени от ръководителя на инспектората на АСП, съдържащи пълна информация за нарушението и нарушителя. Неоснователно е и възражението за липса на материално-правното основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по отношение на Стоянов. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДСл основанието за налагане на дисциплинарно наказание е виновно нарушение на служебни задължения от страна на служителя, а видовете дисциплинарни наказания са изчерпателно изброени в чл. 90, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗДСл. С ал. 2 на чл. 89 от ЗДСл са изброени някои видове дисциплинарни нарушения. С ал. 2, т. 1 на чл. 89 от ЗДСл, по който текст е квалифицирано поведението на Стоянов, е посочено, че дисциплинарно нарушение е неизпълнението на служебните задължения. За конкретно нарушени са посочени задълженията на жалбоподателя, залегнали в т. 5.2. от длъжностната му характеристика - "организира, ръководи и контролира цялостната дейност по отпускане, изплащане, отказване и прекратяване на социалните помощи, семейните помощи за деца и др. под. " Първоинстанционният съд правилно е приел, че издаването на заповеди за създаване на правила за работа, за делегиране на правомощия по контрол, както и заповеди за проверки за изпълнение на задълженията на ръководен служител по смисъла на т. 5.2. от длъжностната му характеристика не освобождава последния от задължението му да контролира изпълнението на работата като следи ефективно за конкретното изпълнение на възложените задачи, което от своя страна дава възможност за констатиране на пропуските в работата и тяхното отстраняване. По изложените съображения изводите на решаващия състав за издаване на процесната заповед в съответствие с приложимия материален закон са правилни и обосновани. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно - постановено при липса на сочените отменителни основания следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касация, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1- во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,