Решение № 6272 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. Фичерова , срещу решение 693 от 12.04.2023 г., постановено по адм. дело 543/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив , с което e отхвърлена жалбата му срещу заповед ДС-274 от 13.12.2022г. на председателя на Комисия за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателя на КПКОНПИ , чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Раева , в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното в настоящото касационно производство решение, АС - Пловдив взема предвид, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на В. П. за длъжността "инспектор" в Териториален отдел/ТО/ -Пловдив , Териториална дирекция/ТД/ - Пловдив при КПКОНИ , считано от 15.12.2022 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. В мотивната част на заповедта се съдържа позоваване на утвърдено длъжностно и поименно разписание на длъжностите в КПКОНИ , в сила от 15.12.2022г. Административният съд излага мотиви, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото законът не предвижда специфична процедура за издаване на заповедите с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Установява, че спорът е относно приложението на материалния закон и е свързан с наличието или липсата на реално съкращаване на длъжността, както и с преценка относно спазване на изискването за съобразяване с целта на закона. Приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимото материално право, като е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като заеманата от касатора длъжност "инспектор" в ТО, при ТД-Пловдив -КПКОНПИ , след утвърждаването на новата структура, в сила от 15.12.2022 г., не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения, чрез намаляване броят на длъжностите с това наименование. Първоинстанционния съд счита, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на КПКОНПИ . Посочва, че органът по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Обосновава извод, че не е налице и нарушение на целта на закона при издаване на оспорената заповед, поради което отхвърля като неоснователна жалбата на В. П. . Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда почиват на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, установена въз основа на правилна преценка на относимите за неговото решаване доказателства по делото. Последните са обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това са изведени обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя, без да е необходимо да ги повтаря. Не може да бъде споделен касационният довод, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от некомпетентен орган. Същата е издадена от лицето А. Славчев , подписало я за председател на КПКОНПИ, съгласно Решение на Народното събрание, прието на 02.02.2022г. за предсрочно прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ е чл.14,ал.3 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл.8 от ЗПКОНПИ и чл.5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ , Комисията е колективен орган , състоящ се от петима членове , избрани по ред и за срок , определени в закона . Не се спори и е установено по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед - правоотношението на председателя на КПКОНПИ е предсрочно прекратено; не е избран нов председател, нито има решение на НС за определяне на друго лице, което временно да упражнява правомощията на председател. Подписалият заповедта Славчев е издал същата в качеството си на зам. председател на комисията, на основание чл.14,ал.3 ЗПКОНПИ , в условията на заместване. Съгласно сочената разпоредба , заместник -председателят на Комисията подпомага председателя и го замества при негово отсъствие. Именно поради предсрочното освобождаване на председателя на КПКОНПИ- същият е заместен по силата на закона от заместник- председателя , поради което последния е компетентен да изпълнява задълженията на председател до надлежното избиране на такъв, респективно изрично определяне на друго лице временно да изпълнява сочените функции. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Решението съответства и на материалния закон. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за липса на реално съкращаване на длъжността и за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 4 и чл. 6 АПК от административния орган. Наличието на реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. наложено от извършените структурни промени, правото за преценка на които е предоставена в изключителната компетентност на административния орган относно структурата на ръководената от него организация и която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, правилно е прието от решаващия съд за съобразено с изискванията на материалния закон. Изводите му се споделят от настоящата инстанция. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. Предвид изложеното и при липса на касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото на КПКОНПИ следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет / лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,