Решение № 4769 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2019 г.

Решение № 4769 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11395/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Христова, против решение № 4768 от 08.07.2019 г., постановено по адм. дело № 4485/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 41-и състав, с което е отхвърлена жалбата й против т. 2 и т. 3 от решение № ППН-01-852 от 21.03.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията). В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен правен спор, при нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничена възможността на жалбоподателката да докаже твърденията си, както и при неправилно приложение на закона - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Сочи се, че не е преценена компетентността на органа, издал акта, както и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общия регламент за защита на данните, ОРЗД), като се твърди, че обработването на личните данни е законосъобразно. Иска се отмяна на съдебното решение. Не се претендират разноски. Ответникът – КЗЛД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Вълков не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е решение № ППН-01-852 от 21.03.2019 г. на КЗЛД, в частта му по т. 2 и т. 3, с които е обявена за основателна жалбата на В. Вълков по отношение на адв. С. Христова и на основание чл. 58, § 2, б. "б" от ОРЗД й е отправено официално предупреждение за извършено нарушение на чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД - принципа за свеждане на данните до минимум (т. 2), като и е разпоредено да заплати на Вълков разноските за адвокатско възнаграждение в производството пред КЗЛД (т. 3). Съдът е събрал относимите за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Вълков за злоупотреба с негови лични данни, изразяваща се в уведомяване на работодателя му, чрез уведомление от жалбоподателката, с което е запознала работодателя му с лични данни за бракоразводното му дело и за отношенията с децата и бившата му съпруга, прилагайки съдебните решения, постановени по бракоразводното дело. Към жалбата са приложени уведомлението, със заверка за входящ номер във фирмата на работодателя, както и копия от съдебните решения по бракоразводното дело - решение № 61 от 02.02.2017 г. на РС Хасково по гр. д. № 1663 от 2016 г. и съдебно решение № 166 от 10.05.2017 г. на ОС Хасково по гр. д. № 176/2017 г., с което първото е оставено в сила. От съдебните решения е установено, че упражняването на родителските права върху родените от брака деца е предоставено на жалбоподателя пред КЗЛД, като на майката е дадено правото да ги вижда и взема при себе си един месец през лятната ваканция, когато бащата не ползва годишния си платен отпуск. В уведомлението се съдържат данни за неизпълнение на съдебното решение и се иска съдействие от работодателя да се намеси и да определи период за ползване на отпуска на своя служител. С писмо от 06.11.2018 г. КЗЛД е уведомила адв. Христова за откритото административно производство, като й е указала да вземе становище и да представи всички относими доказателства. В отговор, адв. Христова е депозирала становище от 13.12.2018 г., в което е посочено, че същата е действала по пълномощие от доверителката си, която живее в Англия и всички действия, извършени от адвоката са във връзка с договорното му отношение с доверителя. Обработването на личните данни се налага за реализиране на законните интереси на майката да вижда и взема децата си, които имат преимущество пред интересите на физическото лице, за което се отнасят данните, защото засягат права на деца, родителски грижи и режима на лични контакти с майката. С решение по протокол № 1 от 09.01.2019 г., КЗЛД в състав от четирима членове е приела жалбата за допустима и е насрочено открито заседание за разглеждането й, за което страните са уведомени. Проведено е открито заседание, видно от протокол № 6 от 06.02.2019 г. на КЗЛД, като е даден ход по същество и е взето решение жалбата на Вълков против адв. Христова да се приеме за основателна и да й се отправи официално предупреждение на основание чл. 58, § 2, б. "б" от ОРЗД и се уважи искането за разноски. В решението са изложени подробни съображения, че разкриването на данните от страна на адвоката е допустимо, съгласно чл. 6, § 1, т. "е" от ОРЗД, но надхвърля обема, необходим за осъществяване на легитимната цел, с което е нарушен чл. 5, § 1, б. "в" от ОРЗД, тъй като са разкрити данни за семейната идентичност на жалбоподателя, които надхвърлят посочената цел – поддържане на връзката между децата и тяхната майка. При тази данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите, посочени в чл. 59 от АПК реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения и е спазен материалния закон. Обсъдено е възражението за недопустимост на жалбата през КЗЛД, като съдът е посочил, че съображение № 91 от ОРЗД на което се позовава адв. Христова, сочи, че обработването на лични данни на клиенти на адвокат е допустимо, но не е широкомащабно и макар за него да не е необходима оценка на въздействието върху защитата на данните, то адвокатите не са изключени от приложното поле на регламента. В случая се касае за предоставяне на лични данни на трето лице, което не е клиент на адвоката, поради което същият е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД. Независимо, че действа по пълномощие и от името и за сметка на доверителя си, адвокатът при преценката по какъв начин да осъществи правната защита на интересите на клиента си е отговорен, когато тази защита се предоставя по незаконосъобразен начин, поради което жалбата срещу действията му по предоставянето на данните е допустима и подлежи на разглеждане от КЗЛД. Съдът е отхвърлил твърденията за нарушения на материалния закон, като е приел, че КЗЛД в съответствие със закона е приела, че личните данни на Вълков са обработвани законосъобразно по аргумент от чл. 6, § 1, б "е" от ОРЗД, тъй като обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, но обработване е прекомерно, като надвишаващо необходимото с оглед целта - бившата съпруга на Вълков да осъществи връзка с децата си. Чрез прилагането на двете съдебни решения относно бракоразводното дело, съдържащи информация за отношенията между съпрузите преди развода, причините за разтрогването на брака, извънбрачните отношения на съпругата, отношенията между родителите и децата и други интимни подробности от личния живот, които нямат отношение към преследваната цел – изпълнение на режима на лични контакти се постига недопустимо обработване на личните данни. Съдът е приел, че и при допустимо, съгласно чл. 6 обработване на данните, следва да се спазват принципите, предвидени в чл. 5 от ОРЗД, като в случая не се доказва, че предоставянето на личните данни пред работодателя относно проблемите в семейството преди развода и подробностите около него е подходящо, свързано с и ограничено до необходимото във връзка с целите, за които се предоставят данните, т. е. нарушен е принципът за свеждане на предоставените данни до минимум. Посоченото е основание за упражняване на правомощието на КЗЛД по чл. 58, § 2, б. "б" от ОРЗД – отправяне на официално предупреждение до администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент. По тези съображения, съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен правен спор. Съдът се е произнесъл по жалбата на настоящата касационна жалбоподателка, като правилно е приел, че същата е процесуално допустима, тъй като е насочена против неблагоприятно засягащ правата й административен акт и е подадена в законовия срок. Възражението по-скоро следва да се счита като такова против извода на съда, както и на административния орган, че жалбата, с която е сезирана КЗЛД е процесуално допустима. Същото възражение е релевирано и пред АССГ, като правилно съдът е приел, че КЗЛД се е произнесла по допустима жалба, тъй като същата е подадена от страна с правен интерес да докаже, че по отношение нея е допуснато неправомерно обработване на личните данни и има правата по чл. 38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Възражението за порок на решението по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК следва да бъде отхвърлено. Настоящата инстанция напълно споделя и изводите на съда относно тълкуването на съображение № 91 от ОРЗД, като мотивите на съда не следва да бъдат преповтаряни. Несъстоятелно е и възражението за липса на материална компетентност на КЗЛД да се произнесе по жалбата, което е разгледано и от решаващия съд и правилно е отхвърлено. Съгласно чл. 55 от ОРЗД всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, възложени му в съответствие с настоящия регламент на територията на своята собствена държава. В съответствие с посоченото, чл. 6 от ЗЗЛД регламентира, че КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на ОРЗД и на този закон. Същата има качеството на национален надзорен орган по смисъла на регламента, като изрично и е възложено изпълнението на задачите по чл. 57 от ОРЗД, съответно чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, както и задачите по ал. 2 на същия текст, правомощията по чл. 58 от ОРЗД, включително и корективните правомощия по т. 2 на чл. 58 от Регламента, каквото е упражненото в настоящия случай правомощие. Комисията е сезирана с жалба от физическо лице за нарушение на правата му по регламента и е компетентна да се произнесе по жалбата – чл. 38 от ЗЗЛД. Неоснователно е и възражението, че комисията не е заседавала в надлежен състав, съответно решението не е подписано от всички членове, т. е. същото е постановено от некомпетентен орган и е нищожно. Първоинстанционният съд, правилно е приел, че решението е валиден акт, тъй като е подписано от трима от членовете на КЗЛД. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете, които са председател и четирима члена, т. е. в случая е налице изискуемото от закона мнозинство от трима от членовете, които са взели единодушно решение. Не намира опора в данните по делото и възражението, че КЗЛД не е събрала необходимите доказателства, както и не е обсъдила възраженията на адв. Христова, като правото й на защита е ограничено. КЗЛД е събрала и обсъдила представените с жалбата доказателства и тези, служебно изискани от "Ролинг-Л" ЕООД - полученото от управителя на дружеството, изпратено му по пощата уведомление, подписано от адв. Христова, с приложените към него съдебни решения, копия от страници от изходящия и входящ дневник на дружеството, отразяващи получаването на пратката. Комисията е дала възможност на адв. Христова да представи доказателства, в това число и във връзка с твърденията си в депозираното по жалбата становище, че не е приложила към уведомлението си до работодателя на жалбоподателя съдебните решения по бракоразводното дело. Страната не е представила никакви доказателства, не е оспорила представените, не се е явила в проведеното открито заседание на КЗЛД, видно от протокол № 6 от 06.02.2019 г., като приетото от административния орган от фактическа страна е обосновано с оглед събраните доказателства и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са се отразили на правото на защита на ответната в производството пред КЗЛД страна. Процесуалното й бездействие не може да бъде вменено във вина на административния орган, тъй като не се дължи на нарушение на задължението за уведомяване и даване възможност за становище и представяне на доказателства, а на субективна й преценка. Спорът е изяснен от фактическа страна в рамките на административното производство, като правилно и съдът е взел предвид събраните доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство, във връзка с доказването, както се твърди в касационната жалба, тъй като искането за назначаване на графологична експериза относно подписа на адв. Христова върху щемпела за заверка "вярно с оригинала" е за събиране на неотносими доказателства. Правилно е отхвърлено и искането за откриване на производство за оспорване на частен документ – писмо на "Ролинг-Л" до КЗЛД, с оглед нормата на чл. 180 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Подробно изложените доводи, че обработването на личните данни е извършено при спазване на условията на чл. 6, § 1 от ОРЗД са верни и са споделени от решаващия съд, като в решението изрично е прието, че основният извод на КЗЛД, че обработването на личните данни на жалбоподателя чрез предоставянето им на работодателя е при наличието на условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съответно чл. 6, § 1, б "е" – обработването е необходимо за целите на легитимните интересите на администратора или на трета страна, в случая на доверителката на администратора като адвокат и пълномощник на бившата съпруга на жалбоподателя. Този въпрос не е спорен по делото, спорът се свежда до това дали извършеното обработване е прекомерно. Правилно както КЗЛД, така и съдът са приели, че е налице нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум – чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, съответно чл. 5, § 1, б. "б" от ОРЗД и обработването е прекомерно. Предоставянето на личните данни на Вълков относно семейните му отношения преди развода, разкриването на строго лични, интимни негови отношения на работодателя му, чрез прилагане на съдебните решения, не е свързано с целите, за които се предоставят данните – осигуряване на личните контакти на майката с децата. Липсва такава връзка, поради което обработването е прекомерно, надвишаващо необходимото с оглед целта – легитимния интерес на майката, съответно на представляващия я адвокат да осигури изпълнение на съдебното решение относно личните контакти. В този смисъл правилно съдът е приел, че осъществявайки правомощието си по чл. 58, § 2, б. "б" от ОРЗД – отправяне на официално предупреждение до администратора на лични данни при наличие на осъществено нарушение, КЗЛД е постановила законосъобразен административен акт. С оглед изхода на производството през КЗЛД правилно са определени и възложени и направените разноски пред Комисията. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и такива открити при извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка на съдебния акт, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация – КЗЛД за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде определено на 100 лева - минималния предвиден размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,