Решение № 15250 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2012 г.

Решение № 15250 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Петрова Косева от гр. Сливен, чрез пълномощника й адв. Стоил Георгиев, срещу решение № 54 от 16 май 2012 г., постановено по адм. дело № 10/2012 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-ЮИР-202/10 ноември 2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на РДНСК Югоизточен район, чрез своя представител юрк. Христина Георгиева, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мария Петрова Косева срещу заповед № ДК-02-ЮИР-202/10 ноември 2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Стая - кабинет и ателие", наименуван "Преустройство на общи тавански части", находящ се в сграда с идентификационен № 6738.533.57.1 по КК на гр. Сливен, с административен адрес бул. "Цар Освободител", бл. 3. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съдът намира строежа за незаконен, тъй като е изграден без изискуемото разрешение за строеж. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Неоснователни са възраженията на касаторката относно вида на извършеното строителство, както и твърдението й, че в случая се касае за текущ ремонт. По делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертиза, от заключенията на които по несъмнен начин са установени извършваните строително-ремонтни работи, правилно квалифицирани като строеж. Установено е и завземането на общи части от таванското помещение доколкото е констатирано от вещите лица несъответствие между ползваното от касаторката помещение и това, описано в титула й за собственост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторката пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,