Решение № 5725 от 31.5.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение31.05.2023 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1674/06.10.2022 г., постановено по адм. дело 840/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Гриксан" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес] разноски за настоящата инстанция в размер на 2 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу Решение 1677/06.10.2022 г., постановено по адм. дело 840/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което, по жалбата на "Гриксан" ЕООД, [ЕИК], гр. Пловдив, [адрес], е отменен Ревизионен акт Р-16001620002141-091-001/10.12.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 141/25.02.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени задължения по ЗДДС като последица от отказан данъчен кредит в размер на 15 116,45 лв. и е начислен ДДС в размер на 10 794,22 лв. и лихви 168,61 лв. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК директорът на дирекция ОДОП Пловдив претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, претендира намаляването му до минималния размер и мотивира приложимост на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касационната жалба, Гриксан ЕООД, оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Колев и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС Пловдив като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Спорните задължения са установени при следните констатации на ревизиращите: От Гриксан ЕООД е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 115,15 лв. за данъчен период м. 03.2020 г. по фактури 110/05.03.2020 г., 113/10.03.2020 г., 114/10.03.2020 г., 115/12.03.2020 г., 116/12.03.2020 г. издадени от "Агад трейдинг" ЕООД с предмет дрелки, компресори, ципове, конци, превключватели, електрически скутери. Между доставчика и получателя по тях са сключени договор от 02.01.2020 г. за покупко-продажба на стоки и отложено плащане и договор от 30.10.2018 г. за доставка, по силата на който ревизираното лице /РЛ/ получава стоките в обекта на доставчика "Агад трейдинг" ЕООД, при което му се издава фактура с отложено плащане на облагаемата стойност и ДДС. По спорните фактури към 31.03.2020 г. не е налице плащане, а стоките са предадени на получателя през месец април 2020 г. Според пътни листове 4/01.04.2020 г., 5/02.04.2020 г., 6/07.04.2020 г. и 7/10.04.2020 г. същите са превозени от гр. Хасково до базата на "Г. - В - 2000" ЕООД, превозвач, в гр. Гоце Делчев, натоварени са от превозвача на 10.04.2020 г. и транспортирани до Лондон, Великобритания на 13.04.2020 г. Съставени са международни товарителници от 10.04.2020 г. и фактури за транспортни услуги 3000002348 и 3000002349 от 10.04.2020 г. Последващите доставки на стоките по издадените от Агад трейдинг ЕООД фактури са декларирани от РЛ като вътреобщностни доставки /ВОД/ с получател LIGHT UPP Ltd., VAT[номер], за което са издадени фактури 2000000037 и 2000000038 от 30.03.2020 г. Според органите по приходите към датата на издаване на фактурите от "Агад трейдинг" ЕООД няма възникнало данъчно събитие и дължимост на ДДС поради липса на плащане и на прехвърляне на собствеността на стоките по тях. Освен това декларирането на ВОД на тези стоки е извършено неправилно от РЛ, той като доказателствата сочат, че стоките са получени и то е станало техен собственик през м. 04.2020 г. От ревизирания е декларирана ВОД на стоки към LIGHT UPP Ltd., VАТ [номер] по фактура 2000000035 от 20.02.2020 г. с ДО 15 480,39 лв. с предмет детски АТВ, електрически скутери, дрелки, генератори и денатуриран етилов алкохол технически. РЛ сочи придобиване на стоките от "Атибо" ЕООД по фактура 2229/20.02.2020 г., натоварване от складова база на доставчика в гр. Хасково на 20.02.2020 г. и транспортиране с автомобил Ивеко Дейли с рег. [рег. номер] с водач Г. Кирев до база на "Вита транс груп" ЕООД в гр. Гоце Делчев - пътни листове от 19.02.2020 г. и от 20.02.2020 г., според които на 19.02.2020 г. е извършен транспорт на денатуриран етилов алкохол /с произход фактура 2000059412/12.08.2019 г., издадена от "ВП брандс интернешънъл" АД/, а на 20.02.2020 г. са превозени детски АТВ, електрически скутери, дрелки, генератори предвид вписания в пътния лист маршрут. Не е установено предаването на стоките в базата на "Вита транс груп" ЕООД, а по данни на РЛ след разтоварването им в Г. Делчев за негова сметка същите са превозени до Великобритания, за което е издадена фактура 3000000250 от 22.02.2020 г. и CMR, в които е вписан рег. номер на МПС, извършило транспорта - [рег. номер]/[рег. номер] и товарът му - 5 евро палета АТV/SCOOTERS. Приходните органи приемат, че не е доказан превозът на стоките от гр. Хасково до гр. Гоце Делчев поради установения полезен товар на превозното средство - 1 220 кг., съпоставен с теглото на стоките - 4 800 кг.; липса на доказателства за съхранението им в базата на транспортната фирма от 19.02.2020 г. до 20.02.2020 г; в CMR не е отразен денатуриран етилов алкохол технически. При насрещна проверка на "Вита транс груп" ЕООД е представена фактура 3000000250 от 22.02.2020 г. с ДО 1 600 лв. и ДДС 320 лв. с предмет на доставка транспорт България - Великобритания, осчетоводена от дружеството и включена в регистъра по ЗДДС; заявка за превоз, фактури за гориво, документи за платени пътни и фериботни такси, CMR от 22.02.2020 г. с вписани в същата: изпращач "Гриксан" ЕООД, превозвач "Вита транс груп" ЕООД, получател - LIGHT UPP Ltd., рег. номер на МПС [рег. номер]/[рег. номер], адрес на товарене - гр. Гоце Делчев, адрес на разтоварване - [адрес]. От "Вита транс груп" ЕООД са представени доказателства за водача на МПС, който е в трудови правоотношения с дружеството, документи за регистрация на МПС, служебни бонове и банкови извлечения за постъпили плащания от "Гриксан" ЕООД. Не са представени пътни листове. Проверката в информационната система на Агенция Митници показала, че на 22.02.2020 г. с превозното средство, вписано в CMR, е регистриран вход през ГКПП Илинден на стоки растителни продукти - маслини и на 23.02.2020 г. изход от Оряхово със същата стока. От Гриксан ЕООД е декларирана ВОД по фактура 2000000036 от 25.02.2020 г. с ДО 38 490,73 лв. с предмет дрелки, електрически скутери, генератори и денатуриран етилов алкохол технически, закупени от "Агад трейдинг" ЕООД с фактура 108/25.02.2020 г. и натоварени от складова база на доставчика в гр. Хасково на 25.02.2020 г., транспортирани с автомобил ИВЕКО Дейли с рег. [рег. номер], с водач Г. Кирев до база на "Г. В - 2000" ООД в гр. Гоце Делчев така вписванията в пътен лист от 25.02.2020 г. За денатуриран етилов алкохол липсва документ за превоз. От базата на превозвача стоките са транспортирани до Великобритания за сметка на "Гриксан" ЕООД съгласно фактура 3000002251/29.02.2020 г. с ДО 3 200 лв. и ДДС 640 лв., осчетоводена от дружеството и декларирана в отчетния регистър по ЗДДС. Приложени са заявка за международен транспорт, CMR, фактури за гориво, документи за заплатени пътни и фериботни такси, трудов договор и анекс към него за водача на превозното средство пътен лист. По отразяванията в последния, транспортът е започнал от гр. Видин на 01.03.2020 г., което се различава от записаното в CMR и заявката за транспорт - 29.02.2020 г. В CMR от 29.02.2020 г. са вписани регистрационният номер на превозните средства, извършили транспорта: [рег. номер]/[рег. номер], както и товарът - 10 евро палета, бруто тегло 9 600 кг. Органите по приходите акцентират върху липсата на отразяване в CMR на товар денатуриран етилов алкохол и на данни за съхранение и складиране на стоките от 25.02.2020 г. до 29.02.2020 г., както и че МПС, с което се сочи, че те са превозени, е с по-малка товароносимост от тяхното тегло. Заключено е, че РЛ не е доказало транспорт на стоките от гр. Хасково до гр. Гоце Делев. По повод на представените в ревизионното производство доказателства за плащане на LIGHT UPP Ltd. на суми към "Гриксан" ЕООД и получена по линия на международния обмен информация за чуждестранния търговец, органите по приходите формирали извод, че не е доказано извършване на ВОД на стоки, закупени от РЛ за ревизирания период. По отношение на плащанията по издадените фактури от "Гриксан" ЕООД е установено, че по-голямата част от сумите, за които има данни, че са платени, са извършени от български банкови сметки и чрез внос на каса по банкова сметка на РЛ. Собственик на дяловете на LIGHT UPP Ltd. е български гражданин и дружеството няма персонал във Великобритания. Тъй като от събраните в ревизионното производство доказателства не се установява физическото преместване на стоките, декларирани като ВОД от страна на ревизирания, в частност превозът им от Г. Делчев до Великобритания и от Хасково до Гоце Делчев, органите по приходите заключават, че не са налице реално изпълнени транспортни услуги на стоките по фактурите за транспортни услуги, издадени от "Вита транс груп" ЕООД и "Г. В - 2000" ООД, поради което му е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за превоз от България до Великобритания в размер на 960 лв. и е отказано правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 41,30 лв. за закупено гориво за м.02.2020 г. и 03.2020 г., използвано за транспорт на процесните стоки. Първостепенният съд е мотивирал извод за материална незаконосъобразност на РА. Посочил е, че транспортът по спорните ВОД е осъществен от третите лица "Г. В - 2000" ООД и "Вита транс груп" ЕООД за сметка на доставчика Гриксан ЕООД, което обуславя приложимост на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, съгласно която изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка се удостоверява с транспортен документ, какъвто е представен. По силата на чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача, а на основание чл. 4 нередовността й не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съдът подчертава, че при действието на цитираните правила непопълването на отделни части от ЧМР или неправилното им попълване е ирелевантно при преценка на относимите към спора факти. Търговските отношения между ревизирания и превозвачите "Г. В - 2000" ООД и "Вита транс груп" ЕООД се основават на заявки за международен транспорт, потвърждават се от обясненията на техните управители, от предадените регистрационни талони на товарните автомобили и ремаркета, лицензи за международен автомобилен превоз на товари, фактури за гориво, пътни листове, квитанции за платени пътни и фериботни такси, приемо-предавателни протоколи, трудови договори на водачите. Съдът е посочил, че за редовността на международната товарителница е достатъчно посочването на името и адреса на получателя, мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й. Двете CMR съдържат подписи и печати, положени от изпращача и превозвача. В кл. 6 е поставен печат на превозвача и е посочен номер на превозното средство, попълнени са клетки 22 - изпращач, 23 - превозвач и 24 - получател, поставени са печати и подписи на изпращача - ревизираното лице, на превозвача и получател - получателя по фактурите. Непосочването на имената на лицата, получили стоките в кл. 24 от международните товарителници не е съществен техен реквизит така решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, според което чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите данъчната администрация на държава-членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение, че доказателствата, представени от доставчика, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право. Фактите по главното производство сочат, че липсват данни за това разглежданата доставка да е част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама, каквито данни по делото липсват. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията на транспорта (в това число дестинацията на стоките). Съдът подчертава, че в приложените CMR са отразени номерата на фактурите, броят на количеството натоварена стока в килограми и нейното описание и номерата на съответния търговски документ, което обуславя извод, че стоките, посочени в товарителниците, са идентични с тези по фактурите. Налице са надлежно попълнени документи за място и дата на приемането на стоката. В транспортните документи е посочен като изпращач /доставчик/ ревизираният търговец, мястото на натоварване, адрес, където е станало разтоварването на стоката към получателя. Фактурите за доставка на стока са съпътствани от фактури за извършен превоз за сметка на ревизирания от България до Великобритания от превозвачите "Г. - В - 2000" ООД и "Вита транс груп" ЕООД. В издадените от същите фактури са вписани стоките, които са предмет на превоза, които данни съответстват с тези по международните товарителници. Съдът е приел, че този извод се подкрепя заключението по ССчЕ, ценено като пълно, обективно и съответстващо на останалите писмени доказателства. Въз основа на съставените от вещото лице стокови потоци е намерил за установено, че доставчиците на ревизирания са разполагали с необходимите количества стоки, за да му ги продадат. Налице са банкови извлечения за извършени разплащания от LIGHT UPP Ltd. към "Гриксан" ЕООД. Първостепенният съд обобщава, че са представени всички необходими доказателства, които да установят превозването на стоките от територията на Република България към Великобритания, а данните, отразени в транспортните документи, съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства. При наличието на редовен транспортен документ фактът на натоварване на стоките, напускането им на страната е доказано. След като доставчикът разполага с редовни от външна страна ЧМР, които са подписани от доставчика и превозвача, същите удостоверяват условията на превозния договор. Представените доказателства, съотнесени към ЧМР, доказват организирането на транспорта чрез напускането на стоките на територията на страната и преминаването им на територията на друга държава-членка и достигането до получателя на стоките. Налице са достатъчно и обективни доказателства за движението на товарните автомобили, вписани в товарителницата, през границата между Република България и Великобритания на датите на издаване на товарителниците. По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактурите за доставка на стоки въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на ССчЕ съдът е приел за установено, че е действително е извършена доставка на стоки по описания от ревизирания начин, включително че е извършен с негово МПС транспорт в страната. Агад трейдинг ЕООД е разполагало по счетоводни данни със стоките, предадени на ревизирания, същите са с произход внос, доказана е необходимата обезпеченост за изпълнение на доставките. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като съответно на приложимите материалноправни норми, поради следното: От текста на чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112, дадено в решенията на СЕС, се установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС, и те са: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (виж решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh International, т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Траум, т. 24). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени доставките им от ДДС, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36 и Траум, т. 27). Националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Според чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Във връзка с фактура 2000000035/20.02.2020 г. от ревизирания е представена международна товарителница (CMR) от 22.02.2020 г., удостоверяваща, че стоките по нея са натоварени в гр. Гоце Делчев и съответно - предадени на превозвача Вита транс груп ООД. В товарителницата е посочено място на разтоварване: [адрес] с получател LIGHT UPP Ltd. В клетка 27 е вписана дата на получаване и е наличен печат на LIGHT UPP Ltd., представено е и писмено потвърждение за получаване на стоките на датата, посочена в международната товарителница. Издадената от ревизирания фактура 2000000036/25.02.2020 г. за ВОД на стоки дрелки, електрически скутери, генератори и денатуриран етилов алкохол технически с получател LIGHT UPP Ltd. е съпътствана от CMR с дата 29.02.2020 г., удостоверяваща, че стоките по нея са натоварени в гр. Гоце Делчев и съответно - предадени на превозвача Г. В 2000 ООД. В товарителницата е посочено място на разтоварване [адрес] с получател LIGHT UPP Ltd. В клетка 27 е вписана дата на получаване и е наличен печат на LIGHT UPP Ltd., включително щемпел RECEIVED , писмено потвърждение за получаване на стоките /макар такова да не се изисква арг. чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС/. Настоящата инстанция преценява като правилен извода на административния съд, че от страна на превозвачите са представени достатъчно убедителни доказателства за осъществяването на превоза. По делото са налични доказателства, представени от двете дружества във връзка с осъществяването на транспортните услуга, обсъдени и от вещото лице, изготвило ССчЕ. Представени са: заявки за транспорт от "Гриксан" ЕООД, фактури за транспорт, документи за заплащане на транспортните услуги по банков път и частично в брой; Лиценз за международен автомобилен превоз на товари на превозвачите; регистрационни талони на влекачите, пътни листове, фактури, издадени от Дунав мост Видин - Калафат АД, за платени пътни такси за преминаване и фактури, издадени от Greca Services, за извършен превоз с ферибот, фактура от Шел България ЕАД за заредено дизелово гориво. Съдът е изложил в мотивите на решението съображенията, поради които е ценил всички тези документи в съвкупност със заключението на ССчЕ, установяваща обвързаността им по дати с представените СMR. Получаването на стоките в склад, ползван от LIGHT UPP Ltd. (обстоятелство, потвърдено от приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010), се установява от положен печат на получателя в едната международна товарителница, положен печат в другата, печат "получени" и писмени потвърждения, носещи дата, подпис и печат на получателя. При така установените факти правилен е изводът на първостепенния съд, че ревизираният е доказал материалноправните предпоставки за освобождаването от ДДС на декларираните от него ВОД. Когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. Данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. Данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т.е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Траум, т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). Наличието на нито една от посочените две хипотези не се коментира от страна на приходната администрация. Касационната жалба е неоснователна и в частта й относно правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на стоки, издадени от Агад трейдинг ЕООД. Според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, две са материалноправните предпоставки за правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки и услуги същите да са получени от него по облагаеми доставки и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в съдебното производство по оспорване на РА съгласно § 2 ДР ДОПК, доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане - т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и мн. др. Първоинстанционният съд правилно е определил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, изследвал е всички факти и обстоятелства, релевантни за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, както и последващото влагане на стоките в икономическата дейност на данъчно-задълженото лице. При установеност, че изделията, описани в издадените от "Агад трейдинг" ЕООД фактури, са получени от склада на доставчика от превозвача "Г. - В - 2000" ЕООД, транспортирани са до обект на дружеството в гр. Гоце Делчев, от където на 10.04.2020 г. е започнал превозът им към Великобритания с редовни от външна страна международни товарителници, приспадането на данъчен кредит по тях е упражнено правомерно. При извод за неоснователност на жалбата право на разноски има само Гриксан ЕООД, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. Колев по договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.02.2023 г. в размер на 2500 лв., което е под размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и обсъждането на възражението за прекомерността му е безпредметно. Неоснователно касаторът поддържа приложимост на чл. 161, ал. 3 ДОПК, която е обусловена първо, от представяне едва пред съда на доказателства, които страната е могла да ангажира в рамките на административното производство и второ, същите да са от съществено значение за изхода на спора. Първостепенният съд не е обсъдил посоченото възражение на администрацията. Обжалваното решение не съдържа позоваване на представени едва пред инстанцията по същество доказателства, мотивирали извода за незаконосъобразност на РА, поради което искането е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение