Решение № 3781 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2013 г.

Решение № 3781 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас срещу решение № 1167/31.05.2013 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1988/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 281200622/20.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас установяващ в тежест на "Соларис инвест" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 23 553.68 лева и за закъснителна лихва в размер на 8 716.70 лева заради отречено право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеци 07 и 10.2008 г. Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност на съдебното решение, но конкретни са оплакванията само за противоречието на съдебния акт с материалния закон заради несъгласието на касатора с изводите на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Соларис инвест" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установени допълнителни задължения за ДДС в тежест на "Соларис инвест" ЕООД в д. п. м. 07 и 10.2008 г. заради отказа на приходната администрация да признае на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 1000000002/28.07.2008 г. и 1000000010/06.10.2008 г., издадени от "Аурснес България" ЕООД. Първата фактура е с предмет "авансово плащанне по договор", ДО 26 516.47 лева и ДДС 5 303.29 лева. Втората има за предмет "покупка на апартамент 2А - к. к. "Сл. бряг", "Лина Съни Резиденс"; ДО 91 251.97 лева /след приспадане на аванса/ и ДДС 18 250.39 лева. Недвижимият имот е придобит от ревизираното лице с договор за продажба от 19.12.2008 г. във формата на нотариален акт № 178, том тридесет и шести, рег. № 22541, дело № 6444/2008 г. Според органите по приходите получените стоки не са използвани за дейността на ДЗЛ, поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Този извод е обоснован с установявания за пълната завършеност към 05.04.2012 г. на самостоятелния обект в сграда; извършените незначителни плащания за електрическа енергия /76.34 лева за периода от м. 06.2011 г. до м. 02.2012 г./; липсата на открита индивидуална партида във "В и К" ЕАД и на категоризация като туристически обект. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, заключителният му акт е издаден от компетентен орган по приходите и в дължимата форма. Съдът е изключил от обхвата на доказване като безспорно придобиването на процесната вещ от жалбоподателя и обстоятелството, че тя не е използвана за независимата му икономическа дейност. Прието е, че придобитите активи са предназначени за независимата икономическа дейност на ДЗЛ, доколкото позитивното право не въвежда ограничение относно момента на последващо извършване на облагаеми доставки с придобития актив. Според съда това препятства прилагането на изключението от правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Цитирана е практиката на СЕС по дело С-153/11. Решението е правилно. Ограниченията в правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1 от ЗДДС предполагат да са осъществени предпоставките за възникване на правото по чл. 69, респ. по чл. 74 от ЗДДС. Ако тежестта да докаже предпоставките за възникване на правото е за ДЗЛ с арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то предпоставките за издаването на РА, като утежняващ административен акт следва да се установят от приходната администрация - чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Визираното от органите по приходите основание за ограничаване на данъчното предимство предполага съотнасянето на предназначението на получените процесни стоки с икономическата дейност на ДЗЛ и изключването на пряката и непосредствената връзка между тях. С арг. от т. 43 от решението по дело С-118/11 на СЕС тази връзка следва да бъде дисквалифицирана по отношение на всички икономически дейности на стопанския субект, които подлежат на облагане с ДДС. Съществуването на тази връзка не може да бъде отречено заради това, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ - вж. т. 44 от решението на СЕС по дело С-153/11. Страните не спорят, че ответникът по касация е придобил правото на собственост върху имота в к. к. "Слънчев бряг" на 19.12.2008 г. в степен на завършеност на СМР груб строеж /по отбелязването в НА, а и въвеждането на сградата в експлоатация е през 2009 г. - вж. удостоверението на л. 60 от делото на административния съд/. В същото време информационна следа за извършени с имота последващи облагаеми доставки се съдържа единствено в представеното с касационната жалба копие от дневник за продажбите, в който за д. п. м. 09.2012 г. е отразена фактура № 1/01.09.2012 г. за приход от наем. При възможностите за последващо във времето използване на придобитото по облагаеми доставки за икономическата дейност на ДЗЛ темпоралното разминаване на придобиването и използването в обхвата на икономическата дейност не изключва правото на приспадане. В тази хипотеза при отричане на данъчното предимство на данъчнозадълженото лице по получени доставки за облагаеми впоследствие професионални дейности, независимо от неговото първоначално желание да включи дълготрайния актив изцяло в предприятието си с оглед на бъдещи доставки, лицето не би било освободено изцяло от тежестта на данъка върху имуществото, което то използва за нуждите на своята икономическа дейност, а облагането на неговите икономически дейности би довело до двойно данъчно облагане, което противоречи на принципа за данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - т. 42 от решението на СЕС по дело С-153/11. Предмет на изследване в спора за правото на приспадане е предназначението за последващи професионални дейности на придобитото от дружеството. Това предназначение е определено от ДЗЛ с включването на актива в сметка от гр. 20, т. е избрало е да третира актива като стопански /предвид възможността да се използва както за професионални, така и за лични цели, без използването за лични цели, както и ползването въобще да са установени/, при което има право да приспадне изцяло и незабавно начисленият при придобиването ДДС /вж. т. 73 във вр. с т. 63 от решението на СЕС по дело С-118/11/. Само с индиции, каквито са видът на стоката и времето на придобиването й, както и продължителното отсъствие на информационна следа за последващи облагаеми доставки, не е извършено установяване с убедителността на пълно доказване на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което отричането на данъчно предимство с РА е противоправно, а съдебният акт за отмяната му - правилен. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение