Решение № 6260 от 29.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9874/2014 г.

Решение № 6260 от 29.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9874/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Наира Микаелян, гражданка на Армения, срещу решение № 3660 от 31.05.2014 г., постановено по адм. д. № 3463/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Наира Микаелян, гражданка на Армения, против Решение № 1336/20.08.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателката е арменска гражданка, като подадената процесна молба за закрила е трета по ред, т. е. последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Посочено е, че по отношение на жалбоподателката са приключили две предходни административни (и съдебни) производства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като и по двете такава й е отказана закрила. Молбата си за статут е мотивирала с желанието си да живее в България, заедно с децата си, които не знаят арменски език, израснали са в България и са учили в българско училище, както и предвид общата нестабилна политическа обстановка в Армения. Заявила е, че няма проблеми с арменските власти, но не иска да се завърне в родината си, тъй като там няма близки и се страхува за живота на децата си. Страхът си обосновава с това, че съпругът й е имал проблеми, тъй като бил участвал във водените през 1998 г. военни действия. При така установеното, съдът е приел за правилен изводът на административния орган, че по отношение на Наира Микаелян, гражданка на Армения, не са налице законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира, че решението на Административен съд - София-град е правилно. В касационната жалба не се навеждат нови основания за отмяна на решението, а се преповтарят вече изложените в първоинстанционната жалба. От изложеното не може да се посочи конкретната причина за напускане на страната на произход от страна на касационната жалбоподателка. Както правилно административният съд е посочил, мотивите на Наира Микаелян, че живее в България заедно с децата си, които не знаят арменски език, израснали са в България, учили са в българско училище, в Армения няма близки, не попадат в предметния обхват на ЗУБ, тъй като са причини от личен характер. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Съдът подробно е анализирал всяка вероятност Наира Микаелян да е била подложена на преследване или да е изпитвала страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, като изведените изводи напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че такъв се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба чужденката поддържа наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелствата, че Наира Микаелян пребивава продължително в страната (от 1998 г.) заедно със семейството си, че семейството й няма никакво имущество в Армения и че е изгубило връзката със страната по произход, не са основания за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по приложимия в случая специален закон. Това е така тъй като нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 ЗУБ и същата урежда такива причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход. Затова касационната инстанция приема, че административният съд законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу административния акт на Председателя на Държавната агенция за бежанците. В този смисъл е и съдебната практика - адм. д. 10239/2013 г., адм. д. 16133/2013 г. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си административният съд не е допуснал твърдените от касационната жалбоподателка нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона, поради което обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата й против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,