Решение № 12635 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2010 г.

Решение № 12635 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив, против решение № 459 от 29.03.2010 г., постановено по административно дело № 302 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ЗД-07-1 от 14.01.2010 г. на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив, с която е отказано признаване правото на обезщетение по ЗПГРРЛ на Георги Димов Коджабашев в качеството му на репресираното лице и вместо това на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ е признато правото на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на Георги Димов Коджабашев от гр. Стамболийски, област Пловдив в размер на 311,47 лева. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Георги Димов Коджабашев в писмено становище претендира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея решение е неправилно при наличие на твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е необосновано, тъй като съдът е допуснал нарушение при установяване на фактите и при извличане на правните последици от тях, а именно: По делото безспорно е установено, че жалбоподателя въз основа на същите обстоятелства през 1993 г. е получил еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, а също така, че към момента на постановяване на репресията - изселване на родителите му, той не е бил роден. Въпреки това и в противоречие с § За от ДР на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 29 от 2005), по смисъла на който изселени са и "членовете на семейството" (вкл. малолетни, непълнолетни и пълнолетни лица) е направен извода, че "Обстоятелството, че жалбоподателят е роден на хх.хх.хххх г., т. е. след като семейството на родителите му е било изселено, не го лишава от качеството "репресирано лице", както е приел административният орган, тъй като Коджабашев е търпял негативите на мярката, приложена спрямо родителите му, още от момента на своето раждане. Следователно, Коджабашев попада в кръга на "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред", определен с разпоредбата на § 3а, т. 4 от ДР на ЗПГРРЛ, и като такъв се явява правоимащо лице по чл. 1, т. 4 от закона". Направено е превратно и недопустимо с оглед принципите на правната логика разширително тълкуване на приложимата правна норма, с което е нарушен и материалния закон. Касационният ответник е претендирал пред областния управител обезщетение лично за себе си, а не като наследник на репресирано лице по смисъла на чл. 3 от ЗПГРРЛ. Обстоятелството, че качеството "репресирано лице" на Георги Коджабашев е признато по силата на решение на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Пловдив (л. 9 от делото) за периода след раждането му е бил относим факт относно признатата през 1993 г. и вече обезщетена репресия за периода след раждането му, но е ирелевантен за периода преди това. Целите на ЗПГРРЛ и Наредбата към чл. 4 от същия закон са защита на обществените отношения свързани с обезщетяване при определени реди и условия на лица, които по силата на обстоятелствата към определен исторически период са претърпели незаконна репресия. Недопустимо е да се приеме, че притежава качеството "репресирано" лице, което не е било родено, дори заченато към началния момент на репресията, поради което и няма как да "претърпи" репресия, а поради това не е налице правопораждащия факт на обезщетението по претендирания способ. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването следва да бъде отменено, а с това при наличната фактическа установеност и въпроса може да и следва да решен по същество като бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Георги Димов Коджабашев от гр. Стамболийски, област Пловдив против Заповед № ЗД-07-1 от 14.01.2010 г. на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив, с която е отказано признаване правото на обезщетение по ЗПГРРЛ на Коджабашев в качеството му на репресирано лице. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Процесуалният представител на Областен управител на област с административен център гр. Пловдив е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът намира че в полза на молителя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разпоредбата е субсидиарно приложима по силата на чл. 144 от АПК. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за други неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. 221, ал. 2, предложение 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,