Решение № 12028 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2015 г.

Решение № 12028 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "С. Ж. Корект" ЕООД - гр. Б., чрез пълномощник адв. Г. Найденова против Решение № 784/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2317/2013 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 021300240 от 23.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 245 от 19.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за данъчен период м. 02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер ЗЗ 150,68 лева по фактури, издадени от "Асос инвест" ЕООД и за данъчен период м. 05.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 53 371,28 лева по фактури, издадени от "Д. Т." ЕООД, ведно с дължимите лихви. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се необсъждане в цялост на събраните доказателства и липса на мотиви в оспорения съдебен акт. Отделно от това, се излагат подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон с твърдения за незаконосъобразност на издадения РА. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения ревизионен акт. Претендират се и направените по делото разноски. О. Д. на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Б. е бил Ревизионен акт (РА) № 021300240 от 23.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 245 от 19.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП, с който на "С. Ж. Корект" ЕООД за данъчен период м. 02.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер ЗЗ 150,68 лева по фактури, издадени от "Асос инвест" ЕООД и за данъчен период м. 05.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 53 371,28 лева по фактури, издадени от "Д. Т." ЕООД, ведно с дължимите лихви. С обжалваното в настоящото производство решение, АС- Б. е отхвърлил жалбата на "С. Ж. Корект" ЕООД срещу обжалвания РА и осъдил "С. Ж. Корект" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - Б. разноски в размер на 3535 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС-Б. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че правилно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "С. Ж. Корект" ЕООД по фактури, издадени от "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД, доколкото не се установяват реално осъществени данъчни събития, свързани с процесните фактури за доставки на строително-монтажни работи (СМР). Макар да е изложил поотделно съображенията си по фактурираните доставки от двамата доставчици "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД, АС - Б. е приел сходни фактически установявания и правни изводи по отношение на тях. АС - Б. е установил, че в ревизионното производство са представени фактури, протоколи обр. 19 за извършените натурални видове строителни и монтажни работи към определена дата и договори, сключени между "С. Ж. Корект" ЕООД, като възложител и "Асос инвест" ЕООД, съответно "Д. Т." ЕООД, като изпълнители. Приел е, че пълното съответствие по отношение на видовете извършени работи, документирани в протоколите, подписани между ревизираното дружество и доставчиците "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД и между ревизираното дружество и неговия възложител, установено и от заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи не е достатъчно доказателство, за да се направи извод, че доставките на услуги са реално извършени. Приел е, че по делото не е доказано изпълнението на строителните услуги да е станало с материални и трудови ресурси на преките доставчици, а отделно от това приел, че ревизираното лице имало кадрова обезпеченост и съответната техническа обезпеченост да извърши самостоятелно въпросните СМР-та, като е възприел изводите на приходната администрация в тези насоки. Приел е за недоказано твърдението на ревизираното дружество, че поради забавяне при изпълнение на договорите му с главния изпълнител се наложило сключването на договори с подизпълнители, каквито се явявали неговите доставчици. Като косвено доказателство за липсата на реална доставка по фактурите, издадени от "Асос инвест" ЕООД, съдът е посочил и установената липса на заплащане на цената по фактурираните услуги. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС-Б., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и на заключения по ССчЕ и СТЕ. Изложени са съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по ЗДДС. Е. защо, твърденията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано изпълнението на строително-монтажните работи да е станало с материални, технически и трудови ресурси на преките доставчици "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД. Безспорно доставчиците не са представили доказателства за материални, технически и трудови ресурси за извършване на фактурираните услуги. Твърдението на ревизираното лице, че като получател не следва да доказва материалния, технически и кадрови ресурс на доставчиците си е по принцип правилно, но с оглед приетото за установено от приходната администрация и съда обстоятелство, че ревизираното лице със собствени ресурси - материали, техника и работници е извършило СМР, които в последствие е доставило по следващи облагаеми доставки, въпросите за наличните ресурси на доставчиците и ревизираното лице за извършване на фактурираните СМР са съществени за делото. С оглед обясненията, дадени от управителя на ревизираното лице, че "С. Ж. Корект" ЕООД е разполагало с материалите, влагани на обектите, при изпълнение на договорите за строителство, сключени с "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД, следва да се приеме за безспорен факта, че услугите са извършени с материали на получателя. Също така е безспорно установено, че ревизираното лице е разполагало със съответната техническа обезпеченост за извършване на СМР, а именно мазилко-полагащи машини, мазачни машини, уреди за директен монтаж, лазерни уреди и други машини и строителни съоръжения, за разлика от доставчиците му, за които не е установено наличие на технически ресурс. Б. също така е установено, че ревизираното лице за ревизираните периоди разполага с кадрова обезпеченост от 49 души, в това число бояджии, шпакловчици, монтажник панели, зидаромазачи, общи работници, шофьори и техник строителство. За разлика от него, доставчиците му не разполагат с кадрови потенциал за извършване на СМР, тъй като в хода на ревизията е установено, че пет лица от общо десетте за които "Асос инвест" ЕООД е подало уведомление по чл. 62 от КТ и тринадесет лица от общо двадесет и четирите, за които "Д. Т." ЕООД е подало уведомление по чл. 62 от КТ, са декларирали, че не са работили като строителни работници, останалите не са отговорили, а по отношение на всички не са внасяни осигуровки и няма доказателства за плащане на труда. При тези факти, правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото не е доказано фактурираните СМР да са изпълнени от доставчиците "Асос инвест" ЕООД и "Д. Т." ЕООД. В същото време са налице убедителни доказателства, че предмета на фактурираните доставки е създаден от ревизираното лице, което в ревизираните периоди е разполагало с материален, технически, кадрови ресурс за изпълнението им за разлика от доставчиците си. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в хода на съдебното производство чрез назначена ССЧЕ е оборен извода на приходната администрация, че ревизираното лице само е извършило фактурираните услуги. ССчЕ не установява невъзможност на ревизираното лице само да извърши фактурираните СМР, а и такива въпроси към експертизата не са поставяни. Поставената задача към експертизата дали по счетоводни данни ревизираното лице е извършило със собствени средства фактурираните СМР от доставчиците му е ирелевантна за спора, тъй като липсата на счетоводно отразяване на прикрита сделка не е доказателство за неизвършването и. В случая липсата на доставка произтича от собствените действия на ревизираното лице, което само е извършило фактурираните услуги, поради което то не може да не знае този факт и цитираната в касационната жалба практиката на СЕС е неприложима за случая. Правилно са преценени и представените в хода на ревизионното производство договори за строителни услуги и актове обр. 19, като недоказващи реално изпълнение на фактурираните услуги. Настоящата инстанция счита, че същите конкретизират предмета на строителните услуги, но никаква връзка между описаните там работи и фирмата пряк доставчик не е доказана. Обосновано съдът е приел, че наличието на извършени СМР, само по себе си, не може да е доказателство, че тези услуги са извършени от посочения доставчик. Наред с това, отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя, а осчетоводяването на фактурите при получателя, също не е доказателство за реалност на доставките, както правилно е приел и съда. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация поради липса на претенция за присъждането им. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,