Решение № 12943 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2016 г.

Решение № 12943 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Южен централен район (ЮЦР), чрез процесуалния му представител срещу решение № 343 от 15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3167/2015 г. по описа на Административен съд П.. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 17 от 10.09.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "масивна порта" в поземлени имоти с кадастрални идентификатори № 28.110, № 25.113 и № 25.129 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. връх, местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П. - с извършител В. П. Ч., като управител и собственик на "Веником" ЕООД, град П. и административната преписка е изпратена на компетентния орган - кметът на община Асеновград за произнасяне. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - В. П. Ч., като управител на "Веником" ЕООД, град П. не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на В. П. Ч. срещу заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 17 от 10.09.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "масивна порта" в поземлени имоти с кадастрални идентификатори № 28.110, № 25.113 и № 25.129 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С. връх, местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П. - с извършител В. П. Ч., като управител и собственик на "Веником" ЕООД, град П.. Съдът е приел, че строежът не представлява такъв от първа категория, тъй като не са налице две от предпоставките по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, а именно разпореденият за премахване обект не представлява сграда, каквото е едно от изискванията на посочената разпоредба, както и че същият попада в урбанизирана територия. Приел е, че съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ началникът на РДНСК - ЮЦР не е компетентен да издаде процесната заповед за премахване и същата е издадена от материално некомпетентен административен орган и в пряко противоречие с материалния закон, поради което е обявил последната за нищожна. Решението е правилно. Административен съд П. правилно е очертал предмета на спора, по който се е произнесъл в съответствие с материалния закон. Спорният момент се свежда въобще до компетентността на административния орган, издал заповедта за премахване на незаконен строеж - представляващ "масивна порта", във връзка с определянето категорията на строежа. Настоящият съдебен състав споделя изложените от съда в тази насока мотиви, описани по-горе, поради което не следва да ги преповтаря, а намира за нужно да ги допълни по отношение на доводите при определяне категорията на строежа като част от охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ" и дали същата е извън границите на урбанизирана територия. Пред настоящата съдебна инстанция основният спор по делото се концентрира върху определяне категорията на разпоредения за премахване строеж. В тази насока са изложени оплаквания, че същият следва да бъде квалифициран като първа категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ. Нормата на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ гласи, че в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва: т. 1 - първа категория, б. "м" - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. При тълкуване на тази разпоредба следва да се вземе предвид чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), в която е дадено легално определение на недвижимите културни ценности, според тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. В чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ са посочени две характеристики на категории строеж, които са дефинирани в т. 1 и т. 2 от чл. 50, ал. 1 от ЗКН. Определено е, че под "световно значение" се има предвид вписаните в списъка на световното наследство, а за "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. В чл. 50, ал. 3 от ЗКН е посочено, че статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. В процесното приложение имотът на ответникът по касация не е сред изброените. Следователно за поземлен имот с кадастрален идентификатори № 28.110, в който е изградена "подпорна стена с навес", не са налице данни да е включен нито в Списъка на световното наследство, нито да е недвижима културна ценност от национално значение, поради което първата хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ е неприложима към настоящия казус. П. разглеждане на втората алтернативна хипотеза от същата се установява, че законодателят е въвел наличието на три предпоставки за категоризирането на строеж: 1. да се касае за сграда; 2. последната да попада в границите на охранителните зони на археологическите резервати и 3. да не попада в границите на урбанизираните територии. Следва да се отбележи, че действието на техния ефект се осъществява в отношение на кумулация. За това и преценката от настъпването на кумулативния им ефект следва да бъде извършена при разглеждането на трите предпоставки в тяхната съвкупност и относимост, за да се достигне до извод за квалификация на даден строеж като такъв от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м", предложение второ от ЗУТ. По отношение на предпоставката, касаеща границите на урбанизираните територии: Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите на страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. От разпоредбата се налага извода, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в границите на населените места и селищните образувания. Териториите се урбанизират чрез устройствени планове. Те се разработват за териториите на: община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища; част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места; населено място - град, заедно с неговото землище; територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града; селищно образувание с национално значение съгласно ЗАТУРБ. С чл. 106 от ЗУТ е разписано, че с общия устройствен план на общината или на част от него се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение, с други думи се определят границите на урбанизираната територия. Въз основа на ОУП се изготвят подробни устройствени планове - чл. 108 от ЗУТ като с тях се конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Със заповед № А-64 от 19.01.2005 г. на кмета на община Асеновград е одобрен ПУП - ПРЗ за имота на В. П. Ч. (променено е предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект), а впоследствие е издадено и разрешение за строеж от главния архитект на общината за изграждане на Източно православен храм "Светия кръст" в УПИ 70737.000.110, местност "Чотрова планина", по плана на с. С. връх, с площ от 4 451 кв. м., като понастоящем процесният поземлен имот е с поземлен идентификатор № 28.110. Следователно от изложените по-горе правни норми и относимите към настоящия казус факти, се установява, че имотът, собственост на ответника по касация попада в "урегулирана територия", територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план и с влизане в сила на ПУП-ПРЗ (по арг. на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ) е определено фактическото ползване на собствения й поземлен имот. По отношение на предпоставката, касаеща попадането в границите на охранителните зони на археологическите резервати: От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че имотът с ЕКАТТЕ 70737, с кадастрален номер 28.110, собственост на В. П. Ч., е включен в границите на територията и охранителната зона на археологическа културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ". Представена е заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19.10.2010 г. Границите на охранителната зона са определени с Приложение № 2 (л. 89 от делото на административния съд), неразделна част от заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19.10.2010 г. е предоставен статут от "национално значение" на археологическа недвижима културна ценност "Тракийско скално светилище "Белинташ" (л. 87 от първоинстанционното дело). Неразделна част от тази заповед е и скица на светилището с обозначени в нея граници на недвижимата археологическа културна ценност и на охранителните й зони (л. 92), като процесните имоти попадат в тези граници. След съобразяване на по-горе изложеното, настоящият съдебен състав достига до извода, че нареденото премахване на "масивна порта", част от която попада и в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 28.110, находящ се в с. С. връх, местност "Чотрова махала", община Асеновград, област П. попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност. Следователно тази предпоставка от предложение второ от хипотезиса на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ е налице, но както бе посочено по-горе, освен тази предпоставка трябва и другите две, посочени в нормата да са налице, а това не се установи. Процесният обект попада в урбанизирана територия и обектът, предмет на заповедта за премахване, не представлява "сграда", а същият е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви в тази насока. В обобщение безспорно се налага изводът, че е изпълнена само една от трите кумулативни предпоставки на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м", предложение второ от ЗУТ и това не може да доведе до квалифицирането на строежа като такъв от първа категория, по смисъла на посочената разпоредба от ЗУТ. Предвид посоченото се налага допълващият извод, който е извел първоинстанционният съд за нищожност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЦР, тъй като строежът, изграден в част от имот с кадастрален идентификатор № 28.110 не е първа категория, а също и не може да бъде квалифициран като втора или трета, за да разполага с материалноправна компетентност издателят на акта да издава заповеди от категорията на процесната. Тук е мястото да се отбележи, че с обжалваната, пред Административен съд П., заповед е наредено премахването на строеж, представляващ: "масивна порта", освен в имот с кадастрален идентификатор № 28.110, също и в съседните му имоти с идентификатор № 25.113 и № 25.129, представляващи полски път, собственост на О. А., О. П. и пасище, собственост на наследниците на В. Д.. По отношение на тях също не може да се приложи разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, по съображенията, изложени за имота на ответника по касация. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на административния съд, с добавяне на гореизложените мотиви, че процесната заповед е издадена от материално некомпетентен орган, поради което правилно е обявен а за нищожна, съобразно нормата на чл. 146, т. 1 от АПК и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратена на компетентния орган - кметът на община Асеновград за произнасяне. С оглед гореизложеното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,