Решение № 1299 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2017 г.

Решение № 1299 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. В. Б. от град С., подадена чрез пълномощника й адв. А. К., срещу решение № 2800 от 25 април 2017 г., постановено по адм. дело № 4502/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-30-63/24 февруари 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. С обжалваното решение М. В. Б. е осъдена и да заплати на Столична община сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за отмяна на решението на Административен съд С.-град в частта му относно присъдените на ответната страна разноски по делото. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 2800 от 25 април 2017 г., постановено по адм. дело № 4502/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта му на разноските. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Д. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Л. В. Г. и А. В. И. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима за разглеждане в настоящето производство. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на административния съд за произнасяне по така направеното искане. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд С.-град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М. В. Б. срещу заповед № РД-30-63/24 февруари 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което, в тази й част, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на М. В. Б. срещу заповед № РД-30-63/24 февруари 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двуетажна еднофамилна жилищна сграда", находящ се в североизточния ъгъл на УПИ XVI-608 в кв. 15, м. "Х. Б." по плана на гр. С. и с административен адрес: гр. С., район "С." - СО, ул. "527" № 32. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че след месец септември 1999 г. в североизточния ъгъл на описания по-горе поземлен имот е изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда със стоманобетонова носеща конструкция, тухлени стени с покритие от минерална мазилка и дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Първият етаж от сградата е с площ от 84 кв. м., а вторият с площ от 90 кв. м. Към момента на проверката сградата е изградена и напълно завършена, захранена е с ток и вода. За извършването на строителството не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е още, че строежът е изграден при намалено отстояние спрямо съседния УПИ и върху предвидена по регулация улица. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Именно това основание е посочено и в издадената заповед за премахване на незаконния строеж. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че строежът освен без строителни книжа е изграден и в предвидената улична регулация, което е самостоятелно основание за премахване на същия, поради несъответствието му с предвижданията на влезлия в сила план. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. При касационната проверка се установи, че масивната сграда действително не отговаря на предвижданията на ПУП и е изградена в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, при недопустимо намалени отстояния и застъпване на уличната регулация. Правилен е и изводът, че констатираните нарушения не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Съдът, а и административният орган - с нарочно изискано становище, са изследвали и възможността за прилагане статут на търпимост, но с основание същата е отхвърлена като неоснователна, предвид годината на построяване на обекта и начина на осъществяването му, в противоречие с разпоредбите, действали към 1999 г. и по сега действащите. Гореизложеното се подкрепя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал като обективно изготвена и неоспорена от страните. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая са нарушени чл. 8 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и, че решението не е съобразено с чл. 6 АПК. Тези възражения са направени и пред първоинстанционния съд, по отношение на които са изложени изчерпателни и обосновани мотиви, споделяни изцяло от настоящия състав. По силата на императивната норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е процедирано в случая, във връзка с целта на ЗУТ, за недопускане на строителство, и то на жилищна сграда, без издадено разрешение и строителни книжа, което поведение не може да бъде толерирано. Що се касае до доводите в касационната жалба за засягане на права и за намеса в правото на личен и семеен живот, настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд. Преди всичко следва да се посочи, че и това възражение е било обсъдено подробно от административния съд. От една страна с премахването на незаконен строеж се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда, а от друга жалбоподателката е могла да организира осигуряването на друго жилище с оглед изминалия дълг период от започване на административното производството и предоставения срок за доброволно изпълнение на заповедта, В тази връзка неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и позоваването на делото "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите. Обстоятелството, че сградата е изградена в ромски квартал е без значение за законосъобразността на заповедта за премахването й, тъй като само по себе си това не е основание да се приеме, че жилищна сграда, изградена без никакви строителни книжа и навлизаща в уличната регулация е търпима и не подлежи на премахване. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. В. Б. срещу заповед № РД-30-63/24 февруари 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила в тази му част. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,