Решение № 11290 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2011 г.

Решение № 11290 от 17.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14378/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е образувано по молба за отмяна на Валентин Атанасов Николов, на влязло в сила решение № 780/24.10.2011 г., по адм. дело № 601/2011 г., на Административен съд - София област, като в молбата не са посочени отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, на която жалбоподателят се позовава. Постъпила е и молба за отмяна на решение № 780/24.10.2011 г., по адм. дело № 601/2011 г. на Административен съд - София област, от Гаврил Николов Евтимов и Красимир Николаев Илиев, в която е посочено като отменително основание чл. 245 и сл. АПК. Ответната страна - началникът на РДНСК-Югозападен район, чрез процесуалния си представител дава мотивирано заключение за неоснователност на молбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия си състав намира, че подадените молби за отмяна са в срока по чл. 240 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Валентин Атанасов Николов е страна по делото пред Административен съд - София област, като постановеният съдебен акт е неблагоприятен за него. Поради това същият може да иска отмяна на постановеното съдебно решение. В искането си е посочил, че иска отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице нито една от посочените в нормата хипотези. Твърденията в молбата за отмяна, представляват преимуществено оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуални закони - касационни основания и настоящият тричленен състав не следва да ги преценява в хода на производство, което има за предмет отмяна на влязъл в сила съдебен акт. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 5 АПК искането на Валентин Атанасов Николов като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. По отношение на молбата за отмяна на Гаврил Николов Евтимов и Красимир Николаев Илиев, Върховният административен съд, второ отделение като обсъди доводите в молбата и заявената претенция за отмяна, приема за установено следното: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо молителите. Съдебното решение, с което се отменя административен акт като незаконосъобразен е конститутивно. То има обвързващо действие спрямо заинтересуваните орган и лицата, които не са участвали в делото. Освен че признава със сила на пресъдено нещо преобразуващото право на жалбоподателя да иска отмяна на порочния административен акт, то осъществява това право, като постановява отмяна на акта. Конститутивното действие на отменителното съдебно решение се състои в задължението на всички да зачетат постановената с него правна промяна, настъпила не само в отношенията между страните по делото, но и спрямо неучаствалите лица, в чиято правна сфера отмененият акт е пораждал правни последици. Решението, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните правоприемници няма сила за заинтересуваните от акта лица. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. Поради това молбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,