Решение № 409 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 381/2010 г.

Решение № 409 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 381/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. П. К., с ангажирани всички касационни основания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 28.05.2010 г. постановено по внохд. № 61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд. № 12/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намален размера на наказанието определено на подсъдимия К. от шест на три месеца лишаване от свобода. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 254б, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК присъдата е потвърдена.

ПО ЖАЛБАТА на под. К.:

Доводите в жалбата са в две насоки, на първо място според защитата са нарушения на закона, мотивирани с:

• защото липсва валидно /писменно/ разпореждане на подсъдимия К. за използване на средства на Европейския съюз не по предназначение, липсва и устно разпореждане

• защото са налице противоречиви изводи на инстанционните съдилища относно изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия, както и относно времето на извършване

По отношение на нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК оплакванията са за:

• първоинстанционния съд се произнесъл по неизяснено обвинение-инкриминирано "разпореди използването "в диспозитива на обвинителния акт, а в обстоятелствената част на същия липсват факти за такова разпореждане

• съда е допълнил обвинението по недопустим начин, като приел, че с "подписването на фактурата, знаейки за замяната на С. и обстоятелството че същата е издадена на базата н акт образец 19, в който не са отразени действително извършени С. ...по този начин се разпоредил окончателно"

-нарушено право на защита, с оглед посочената по горе неяснота в обвинението

-липсата на произнасяне от първоинстанционния съд, кои обстоятелства се приемат за установени и на кои доказателства се основават.

Доводите са неоснователни.

Липсват претендираните процесуални нарушения, още по малко са налице съществени такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Подсъдимия е осъществил правота си на защита в пълнота, а обвинението е не само конкретно но е излишно детайлизирано, както в обстоятелствената му част, така и в диспозитива на обвинителния акт.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.

Доводите на защитата във въззивната жалба, а и тези от пледоарията по същество, подробно са обсъдени от въззивния съд и правилно и законосъобразно са отхвърлени, като са посочени и основанията за това.

По фактите инстанционните съдилища са приели, че към 5.12.2005 г. изпълнителя на строително монтажните работи [фирма] е съставил акт образец 19,според който са били извършени укрепване и ремонт на водостоци, подмяна на счупени тръби и др., въз основа на който акт е съставена фактура подписана от кмета на [община]-подсъдимия К., на стойност 8812 лв. Посочените по горе строително монтажни работи не са извършени, а вместо това е положен асфалтобетон между селата Тръстиково и Р..

Подсъдимия в качеството си на кмет на [община] е разпоредил използване на финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава не по предназначение и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е в предвидения от закона минимум, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение