Решение № 3813 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда . Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда - Бургас с адрес: гр. Бургас, [улица], ет. 4 чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Николова против решение 685/21.05.2024 г. по адм. дело 81/2024 по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено по жалба на Динно ЕООД ЕИК: 202325133 със седалище и адрес на управление: обл. Ямбол, общ. Тунджа, [населено място], [адрес] представлявано от Г. Господинов, [ЕГН] постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. П. П. с [ЕГН] в качеството му на работник и търговското дружество в качеството на работодател, считано от 15.05.2023 г. и против предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ работодателят "Динно" ЕООД, да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма, издадени от главен инспектор при дирекция Инспекция по труда - гр. Бургас. Доводите на касатора са неправилност на решение 685/21.05.2024 г. г. по адм. дело 81/2024 г. поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Моли решение 685/21.05.2024 г. да бъде отменено, като вместо него съдът постанови решение по същество, както и да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Динно ЕООД ЕИК: 202325133 със седалище и адрес на управление: обл. Ямбол, общ. Тунджа, [населено място], [адрес] представлявано от Г. Господинов, [ЕГН] чрез адвокат Ж. Алдинова изразява становище за правилност на обжалвалното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът Н. П. П. с [ЕГН] с адрес: гр. Ямбол, [жк] чрез пълномощник адв. Г. Георгиев в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представител на Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната и жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна се установява, че е съставен протокол за извършена проверка ПР2315150/18.05.2023 г., затова че инспектори от Дирекция Инспекция по труда са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в гр. Приморско [адрес], обл. Бургас, общ. Приморско на Динно ЕООД с ЕИК:202325133, със седалище и адрес на управление обл. Ямбол, общ. Тунджа, [населено място], представлявано от Г. Господинов управител. Установено е, че на 15.05.2023 г. в 11.20 ч на място в строителен обект Жилищна сграда, находящ се в гр. Приморско [адрес], лицето Н. П. П. да извършва строително-монтажни работи на обекта, като в справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ същия собственоръчно е декларирал, че работи за Динно ЕООД на длъжност общ работник в обекта, с работно време от 08:00 до 17:00 ч. с два почивни дни и трудово възнаграждение от 50 лева на ден. В протокола е записано, че при проверка на документация в Дирекция ИТ не са представени документи касаещи трудовото правоотношение между Н. П. П., както и че не е представен трудов договор към 15.05.2023 г., когато лицето е установено да полага труд. След извършена справка в информационната система на Агенция ИТ не е установен регистриран трудов договор между Н. П. П. и Динно ЕООД. На база установените факти, инспектор при дирекция ИТ гр. Бургас е издал процесното Постановление от 18.05.2023 г. за обявяване на съществуване на трудово правоотношение, с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н. П. П. в качеството му на работник и Динно ЕООД в качеството му на работодател считано от 15.05.2023 г. и Предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор в писмена форма в срок до 29.05.2023г. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, като са разпитани три лица. За да отмени административния акт, съдът възприел обясненията на Н. П. П. по приложената писмена декларация, с която декларирал, че не работи и никога не е работил, както и, че не му е била възлагана работа свързана с извършване на строително-монтажни дейности на обект в гр. Приморско, [адрес] от фирма Динно ЕООД на 15.05.2023 г., както че вписаните от негово име данни в декларация представена от дирекция ИТ Бургас при извършена проверка на 15.05.2023 г.са неверни, а декларацията е подписал от незнание и под диктовка без да съзнава какво е отразена в нея, т.к. бил неграмотен. Съдът е дал вяра и на разпитаните по делото свидетели, които установили инцидентното присъствие на П. в работния процес на обекта, извикан за товаро- разтоварна дейност. От своя страна разпитаните инспектори от дирекция ИТ пред съда изложили твърдения, че и при двете проверки на 24.04.2023 г. и 15.05.2023 г., на строителен обект в Жилищна сграда намиращ се в гр. Приморско, [адрес], лицето е заварено на обекта да упражнява труд, които показания не са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното предписание е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изяснени относимите обстоятелства в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Развити са съображения, че посоченото нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изложени са мотиви, съобразно които по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време. Първоинстанционният съд е приел, че няма данни, нито доказателства за извършвана трудова дейност от Н. П. П. в дружеството Динно ЕООД. Във връзка със събрани в хода на процеса доказателства за оттеглен с Решение от 05.06.2023г. на инспекторите, които са го изготвили Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г. в частта на наложените на дружеството работодател задължителни предписания, който е обжалван пред АС Ямбол и с определение 254/12.06.2023 г постановено по адм.д. 155/2023 г по описа на ЯАС производството по делото е прекратено, съдът изложил правни изводи, че действието на оттегления адм. акт - Протокол за извършена проверка ПР2315150 от 18.05.2023 г се прекратява и същият вече не съществува в правния мир. Въз основа на така приетото, извел правен извод, че задълженията вменени на Динно ЕООД с този административен акт са отпаднали и към момента не съществува задължение за сключване на писмен трудов с договор с Н. П. като работник. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, Н. П. П. се е намирал в строителен обект Жилищна сграда, находящ се в гр. Приморско [адрес] и е извършвал строително-монтажни дейности. Спорният по делото въпрос е обусловен от преценка дали той е изпълнявал трудова дейност в обекта на "Динно " ЕООД на 15.05.2023 г. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата досежно квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, като материалноправно основание за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин, че заинтересованата страна Н. П. П. е неграмотен. Твърденията изложени в писмената декларация, подадена от лицето след проверката противоречат на изложените данни по декларация, подписана пред проверяващите органи на ДИТ. Не е извършено пред съда оспорване на частните документи, за да се установи коя от представените декларации е с вярно съдържание. Необосновани и противоречиви са мотивите на съда, с които е дадена вяра на втората представена пред съда декларация, след като е прието, че първата декларация е подадена от неграмотно лице, което не разбира съдържанието и, при положение, че и тази декларация като първата е подписана от лицето и написана с печатен текст. По делото не са били ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, че заинтересованата страна Н. П. П. е неграмотен и декларацията по чл. 402, ал. 2, т. 3 е била попълнена под диктовка на инспектор към дирекция ИТ Бургас, поради което необосновани са правните изводи на съда за оборване констатациите на административния орган. От доказателствата е установено, че Протокол за извършена проверка ПР2315150/18.05.2023 г. е оттеглен от органите, които са го издали с Протокол ПР2315150/18.05.2023 г., спрямо Динно ЕООД принудителни административни мерки, в частта от т. 1 до т. 5, т.е. в частта на дадените към работодателя задължителни предписания. Неправилен и незаконосъобразен е правният извод на първоинстанционния съд, че задълженията вменени на Динно ЕООД са отпаднали след оттегляне на задължителните предписания и към момента не съществува задължение за сключване на писмен трудов с договор с Н. П. като работник. Приемайки подобен правен извод, съдът не излага правен довод какво е действието на оспореното през него постановление от 18.05.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Н. П. П. с [ЕГН] в качеството му на работник и търговското дружество в качеството на работодател, считано от 15.05.2023 г., на основание чл. 405а, ал. 1 КТ . Този административен акт е съществуващ в правния мир и съдът незаконосъобразно не е приел настъпилите с него правни последици. Обстоятелството, че частично са оттеглени задължителни предписания до дружеството работодател, не дават основание да се приеме допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство, т.к. протоколът за извършена проверка ПР2315150/18.05.2023 г. от инспектори от Дирекция Инспекция по труда , не е оттеглен и изложените в него констатации не са оборени в първоинстанционното производство. Анализът на писмените и гласни доказателства, извършен от първоинстанционния съд е неверен и съдържа множество противоречия. Кредитирани са свидетелските показания на свидетели посочени от ответника, а автентични писмени и гласни доказателства не са взети предвид в тяхната съвкупност. Касационният съд не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган е събрал в пълнота нужните доказателства, за да се установи по безспорен начин наличието на съществуващо валидно трудово правоотношение между Н. П. и Динно ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ, правното основание, на което е издадено постановлението, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Решаващо значение за определяне характера на договора има естеството на упражняваната дейност, но елемента на нейната повторяемост не е обуславящ, както е приел административния съд. Трудови са отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд. В случая П. е престирал единствено своята работна сила. Доказателство за извършваната от лицето трудова дейност е факта, че и при двете проверки извършени от инспекторите на ДИТ на 24.04.2023г. и 15.05.2023г., лицето е заварено на обекта да извършва трудова дейност. Съдът не е взел предвид това обстоятелството, което е в подкрепа на данните установени от административния орган. Първоинстанционното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването по жалба на Динно ЕООД. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 100, 00 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,