Решение № 13638 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна, срещу решение 2522 от 16.04.2024 г. по административно дело 310/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН - 01-707/2021 от 23.06.2023г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска отмяната му, както и оспореното решение на КЗЛД и връщане на преписката за продължаване на съдопроизводствените действия и налагане на имуществени санкции или глоби на МВР и НСИ. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, в представено писмено становище, представлявана от В. К. председател оспорва жалбата и моли решението като правилно да остане в сила. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Табакова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Национален статистически институт, чрез юрк. Евлогиев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на процесното решение на АС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурор при Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка в производството пред АССГ е Решение ППН - 01 - 707/2021 от 23.06.2023г. на КЗЛД, с което подадената от Н. жалба пред Комисията срещу Национален статистически институт и министъра на вътрешните работи е обявена за неоснователна. За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. От събраните по делото доказателства съдът е установил следното: Във връзка със започнало на 07.09.2021 г. Преброяване 2021 г. и възможността за електронно преброяване чрез Информационна система Преброяване 2021, по искане на НСИ с писмо peг. 285300-2924/20.02.2021 г. на дирекция Български документи за самоличност е осигурен достъп до справка за лице по документ за самоличност в Националния автоматизиран информационен фонд Национален регистър на българските лични документи - МВР чрез системата за справочна и удостоверителна информация RegiX, администрирана от Министерството на електронното управление. В конкретния случай достъпът е осигурен на НСИ на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за преброяване на населението и жилищния фонд на Република България през 2021 г. и раздел II, т. 8, б. а и б. б от Общите условия и правила за работа с информационната система преброяване 2021 за самоанкетиране, чрез електронната преброителна карта, утвърдени със заповед РД-05-122/14.02.2020 г. на председателя на НСИ. На следващо място, съдът е приел, че обработването на лични данни е допустимо в конкретно посочени в чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 случаи, а именно: "а" обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; б" обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; "в" обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; "г" обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; "д" обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; "е" обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. От събраните доказателства по делото АССГ споделя направения от КЗЛД извод, че НСИ не получава и съхранява информация за данни от документа за самоличност и по-конкретно номер и дата на издаване (какъвто е предмета на жалбата на Н.), съответно Министърът на вътрешните работи не предоставя такава информация на НСИ. Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Правилно АССГ е приел, че НСИ не получава и не съхранява информация за данни от документи за самоличност номер и дата на издаване, съответно Министърът на вътрешните работи не предоставя такава информация на НСИ. Данните събрани от регистрацията не се съхраняват от НСИ, а служат единствено за идентификация на лицето, което се регистрира, тази информация е достъпна за потребителя във формата за регистрация и е видима за него. При въвеждането данните от регистрационната форма се извършва верификация на данните чрез проверката им за съответствие в регистъра Български документи за самоличност на МВР през RegiX платформа за междурегистров обмен, чрез избор от страна на потребителя. Достъпът до регистъра Български документи за самоличност на МВР е осигурен на НСИ през информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация RegiX, поддържана от Държавна агенция Електронно управление към процесния период, а към този момент от Министерство на електронното управление. От събраните материали по делото е видно, че НСИ не получава лични данни за физически лица от МВР, съответно и не съхранява такива, при изпращане на заявка за валидация. Единствено обработва информация относно потвърждението за валидност на документа за самоличност, съответно МВР не предоставя данни на НСИ. Видно от приетите по делото писмени доказателства, НСИ не получава личните данни (конкретно визираната от оспорващия датата на издаване на лична карта) за физически лица от МВР, съответно не съхранява такива. Не е налице предаване, съответно събиране на данните от документа за самоличност на етапа на регистрация на потребителя. Единствената информация, която НСИ обработва, съответно МВР предоставя по повод тези данни е получената информация за коректност на данните въведени в електронната регистрационна форма, а именно, че документът за самоличност е валиден. Неоснователно е и наведеното в касационната жалба оплакване за неправилност на съдебното решение. Настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е извършил дължимата по чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл.146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на АССГ се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на осн. чл. 221, ал. 2, прдл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. В контекста на защитата на лични данни, за да се приеме, че е налице законосъобразност следва да съществува условие за обработване на личните данни по чл. 6 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 когато се касае за обикновена категория лични данни или по чл. 9 § 2 Регламент (ЕС) 2016/679 когато се касае за специална категория лични данни. Настоящият съдебен състав споделя изводите, както на КЗЛД, така и на първоинстанционния съд за това, че Н. не е доказал твърденията си за извършено нарушение на правилата за защита на личните данни от ответните страни и правилно КЗЛД е обявила жалбата на Н. за неоснователна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, и предвид своевременно направените искания от процесуалните представители на ответните страни за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Националния статистически институт и Министерството на вътрешните работи разноски по касационното дело в размер на 100 лева, като за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че Н. е освободен от заплащането на държавна такса за касационното производството не го освобождава от заплащането на съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение,