Решение № 365 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5509/2007 г.

Решение № 365 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5509/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № 107 на 11.06.2007 г. по в.гр. дело № 265/2007 г., с което е оставено в сила решение № 267 от 22.12.2006 г. по гр. дело № 403/2006 г. на Н. районен съд за отхвърляне иска на С. Л. П., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес гр. Б., ул."Ц" № 17, ет. 4 против Т. Т. З., ЕГН ********** и М. П. З. ЕГН **********, двамата живущи в гр. С., кв."Р" № 1* с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 18.03.2005 г. за покупко-продажба на складов етаж от масивна жилищна сграда-югоизточен близнак, на площ от 96 кв. м., цялата сграда, състояща се от складов етаж, гаражен етаж, два жилищни етажа, мансарден етаж, тавански етаж и неизползваемо подпокривно пространство, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя - 1/2 ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ *, кв.37 по плана на С. В., община Н., целият парцел ****регулиран от 320 кв. м. при граници на УПИ: от три страни - улица, парцел ****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Л. П., представляван от адвокат С от АК- Б., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Прилага писмени доказателства, че ответниците са собственици на процесния имот, чието приемане е недопустимо при първа касация. Ответниците по касация - Т. Т. З. и М. П. З. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че освен приложения предварителен договор липсват останалите документи-документ за собственост на имота на името на ответниците, скица на имота, удостоверение за данъчна оценка с оглед изискването на чл. 298, ал. 1 ГПК/отм./ за установяване наличието на предпоставките за прехвърляне по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, а приложените справки от Службата по вписванията представляват само индиция за съществуването на правото на собственост. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон. При верен и точен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) е направен законосъобразен извод за неоснователност на исковата претенция на предявеното основание - чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съобразена е нормата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, която се отнася до предварителния договор и общоважащият принцип че законосъобразността на сделката се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Според чл. 482, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.) при извършването с нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота. В съответствие с тази норма в производството по сключване на окончателен договор, когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява, освен другите предпоставки за прехвърляне по нотариален ред и важното обстоятелство дали отчуждителят е собственик на имота - чл. 298, ал. 1 ГПК /отм./. В този текст не е повторено цялото първо изречение на чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.), но не може да има съмнение, че в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът следи дали отчуждителят/те/ е собственик на недвижимия имот, когато с предварителния договор се обещава не само прехвърляне на право на собственост, а се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот. При всички случаи правото на продавача трябва да съществува към датата на приключване на устните състезания - чл. 186 ГПК (отм.), защото съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които имат значение за спора - чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.). Въззивното решение законосъобразно е основано на текста на чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.), според който едно от условията за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обещателят да е собственик на недвижимия имот, което в случая не е установено при условията на пълно и главно доказване. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение