Решение № 11440 от 12.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната Здравноосигурителна Каса (НЗОК), подадена от упълномощения главен юрисконсулт Демирева, против Решение 295 от 04.03.2022 г., постановено по административно дело 2796/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед РД-25ЗС-171/07.06.2021 г. на управителя на НЗОК в частта, с която, на основание чл. 385, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРДМД 2020-2022), вр. с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, на Многопрофилна болница за активно лечение Лайф Хоспитал ЕООД са наложени две санкции финансова неустойка в размер от по 500,00 лева всяка, или в общ размер от 1000,00 лв. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да се остави в сила заповедта за налагане на санкции като законосъобразна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация- МБАЛ Лайф Хоспитал ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи за допустимост и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да наложи със заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, финансови санкции на изпълнителя на болнична медицинска помощ, управителя на НЗОК е приел следното: -по т. 1 по КП 56.1- Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години по ИЗ 6771 на ЗОЛ В. Калковски, постъпил на 09.10.2020 г. и изписан на 14.10.2020 г., с окончателна диагноза [заличен текст], некласифицирани другаде , придружаващите заболявания на пациента [заличен текст], [заличен текст] и [заличен текст] , описани в епикризата, не са отбелязани в Направление за хоспитализация /бл.МЗ-НЗОК 7//НХ/; -по т. 2 по КП 220.1- [заличен текст] по ИЗ 3010 на ЗОЛ Т. Павлова, постъпила на 26.05.2020г. и изписана на 26.05.2020 г. с окончателна диагноза [заличен текст], придружаващите заболявания на пациента, а именно [заличен текст], описана в епикризата, не е отбелязана в Направление за хоспитализация /бл.МЗ-НЗОК 7//НХ/ . В мотивите на проверяваното решение съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимите материалноправни норми (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). По същество съдът е приел, че липсата на посочени придружаващи заболявания в Направлението за хоспитализация, поради своята малозначителност, не представлява нарушение и не следва да води до налагане на санкция финансова неустойка . Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт се споделя от настоящия съдебен състав. Санкционираното лечебно заведение, макар и извършило формално вменените му от издателя на процесната заповед нарушения, предвид тяхната маловажност, не следва да търпи санкции. Описаният от управителя на НЗОК в т.1 и т. 2 от заповедта му пропуск в попълване на медицинската документация на посочените пациенти не представлява нарушение, обуславящо налагане на санкция, особено при липсата на спор, че е спазен диагностично-лечебният алгоритъм по клиничната пътека, по която пациентите са били приети на болнично лечение. Анализът на Указанието за попълване на Направление за хоспитализация - част IV действително показва, че за определени данни е указано задължителното им вписване в съответните блокове, част от направлението, а за други- не. В конкретния случай, касаещ блока Придружаващи заболявания и усложнения , липсва задължителност за попълването, като отделно от това съществуващите заболявания са видни от амбулаторните листи и издадените на пациентите епикризи. При посочената липса на задължителност за вписване на тези данни и при надлежно попълнени направления в останалите им части, правилно съдът е преценил, че пропускът е формален и несъществен и поради своята маловажност не следва да води до налагане на съответната санкция (виж в същия смисъл Решение 1412/04.02.2019 г. по адм. д. 92/2018 г. на ВАС, VІ отд.). От гореизложеното се установява, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се стреми да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана, защото не намира опора в данните по делото. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Бургас е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е претендирал разноски, то присъждането на такива не му се дължи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,