Решение № 11786 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Национална полиция МВР, чрез пълномощник юрк. Г. Розенова, срещу решение 1085 от 13.03.2024 г., постановено по адм. дело 4/2024 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед 3286 - 2823 от 07.08.2023г. и делото е върнато, като преписка, за ново произнасяне по заявлението на И. Х. Х. за снемане на полицейска регистрация 6729 от 03.09.2014 г. по описа на РУ Свиленград ОД на МВР Хасково при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските по делото и се прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, досежно претенцията на насрещната страна за разноски. Към касационната жалба е приложена Справка рег. 3286р15715 от 22.03.2024 г. Ответната страна - И. Х. Х., чрез пълномощник адв. А. Георгиев, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя писмени доказателства. Представител на Върховна прокуратура представя мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа в о.с.з. Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , от надлежна страна намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед 3286-2823 от 07.08.2023 г., издадена от директора на ГД Национална полиция, с която на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС 336 от 24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г. /обн. ДВ, бр.90/31.10.2014 г., изм./ е отказано снемането на полицейска регистрация 6729 от 03.09.2014 г. по описа на РУ Свиленград ОД на МВР Хасково на И. Х. Х.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорвания административен акт като е приел, че същият няма изискуемото от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК съдържание и е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че в издадената заповед не е извършен необходимият анализ и тълкуване на чл.4, пар.1, б "в" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. дадени с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С - 118/2022г., относно личността на жалбоподателката, осъщественото от нея престъпно деяние, за което е била съдена и реабилитирана, както и дали съхранението на личните й данни, свързани с извършената полицейска регистрация все още е необходимо за целите, за които са обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл.4, пар.1, б "в" и "д" от Директива 2016/680. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Безспорно е установено от фактическа страна, че по отношение на И. Х. има извършена полицейска регистрация с рег. 6729/03.09.2014 г. на РУ Свиленград - ОД на МВР Хасково на основание осъждане за извършеното престъпление от общ характер (НОХД 721/2014 г. на РС Свиленград) , както и, че Х. е реабилитирана по право на 02.05.2017 г. В тази връзка на 11.05.2023 г. е подала заявление с вх. 351000-2953 до началника на РУ Свиленград за снемане на полицейската регистрация. Не е спорно също, че на база извършена справка в полицейските регистри, изготвена от инспектор в група ОАПС ОКП - ОД на МВР - Хасково, докладна записка рег. 272р-14693 от 03.07.2023 г. и предложение рег. 272р-15524 от 13.07.2023 г. на директора на ОД на МВР Хасково, на 07.08.2023 г. директорът на ГД Национална полиция е издал оспорваната заповед 3286з-2823, в която е посочено, че прекратяване на делото при сключване на споразумение, с което е приключило производството по НОХД 721/2014 г., не е сред лимитативно изброените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация, включително при настъпила реабилитация, поради което и на осн. чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /приета с ПМС 336/24.10.2014 г., в.с. от 17.11.2014 г./ е постановен отказ по заявлението на И. Х.. Въз основа на тази фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава, или отказва издаването на административен акт с мотивирано решение, което трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Задължението е императивно и съществува за административния орган, както когато действа в условията на обвързана компетентност, така и когато е овластен да реши въпроса по свободна преценка. Излагането на мотиви е гаранция за законосъобразност на акта, защото извежда съображенията на административния орган, съответно дава възможност да се осъществи контрол било то по административен и/или съдебен ред. В случая правилно, съдът е приел, че оспорваният пред него акт няма изискуемото от закона съдържание. В него са посочени единствено фактическите обстоятелства, но липсват правните основания, обосноваващи отказа. Посочването на нормата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че мотиви са налице, както и позоваването на предложение на подпомагащия орган, в което също не са изложени мотиви. Не се спори, че нито едно от основанията на чл. 68, ал. 6 ЗМВР за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е налице за И. Х., поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от органите, които имат достъп до тях без ограничения във времето. Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977 ПВР на Съвета не е транспонирана в българското законодателство и по-конкретно в ЗМВР и ЗЗЛД. Административният орган обаче дължи излагането на мотиви, свързани с целите, за които му е необходимо да продължи да съхранява и обработва данните на субекта и това задължение произтича както от нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, така и от Директивата. С решението си от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. СЕС е дал задължително тълкуване на нормата чл. 4, § 1, б. в и д от Директива 2016/680 разглеждана във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата. Даденото разрешение в това решение на СЕС е напълно относимо към настоящия спор и съгласно чл. 633 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК в административния процес, то е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Налага се извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхраняването е необходимо за целите, за които тези данни са били обработвани, като следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересованото лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на извършеното престъпление; настъпилата реабилитация; има ли извършени други престъпления или общественоопасни деяния; данните за личността на молителя, респ. риска, който той представлява. Едва след извършване на тази преценка, в производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, органът може да даде отговор на въпроса, необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето на бъде снета или ограничена. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост трябва да са обективирани в крайния акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Недопустимо е с писмено, доказателство, представено пред касационната инстанция и в съображенията си по същество на спора ответната страна да допълва мотивите на оспорвания административен акт. Съдът правилно е приел, че в оспорваната заповед не е извършен необходимия анализ относно личността на оспорващата, обществената й опасност; осъщественото от нея престъпление, за което е била осъдена и впоследствие реабилитирана; данни за други престъпления или общественоопасни прояви в периода след осъждането; целите за които следва да продължи съхраняването на нейните данни за защита на националната сигурност; за противодействие на престъпността; за опазване на обществения ред или други. Липсва анализ и оценка дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които са били обработвани. По изложените съображения обжалваното решение, като обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените по делото писмени доказателства, възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението трябва да е справедлив, обоснован и съответен на два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност и величината на защитения интерес. Ангажираният защитник е изпълнил добросъвестно поетия ангажимент, казусът е сложен и свързан с практика на съдилищата, вкл. СЕС, поради което заплатеното от Х. адвокатско възнаграждение следва да бъде възстановено от бюджета на органа, издал оспорвания административен акт. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение