Решение № 3882 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2014 г.

Решение № 3882 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 137, ал. 4, вр. ал. 2 от Закона за платежните системи и платежни услуги /ЗПУПС/. Образувано е по жалба на Франсишко Мануел Де Вилена Де Карвальо, гражданин на Португалия, подадена чрез процесуалния представител адв. Петко Тодоров от АК-Пловдив, срещу писмо на БНБ с изх. № 68769 от 21.05.14 г., издадено от подуправителя на Българска народна банка /БНБ/. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа обективиран в оспореното писмо, тъй като неправилно било прието, че БНБ е сезирана с жалба по търговски спор между Де Карвальо и Райфайзенбанк България ЕАД. Счита, че подадената жалба до БНБ вх. № 45257/4.04.2014 г. представлява искане за осъществяване на надзор от страна на БНБ над доставчик на платежни услуги по реда на чл. 122 от Закона за платежните услуги и платежните средства /ЗПУПС/ поради твърдяни нарушения на ЗПУПС и подзаконовите актове по прилагането му, в частност на Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Моли да бъде отменен оспорения отказ за разглеждане на жалба вх. № БНБ-45257/4.04.2014 г. Претендира присъждане на разноски Ответникът - Подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банково", оспорва жалбата с аргументи за нейната недопустимост, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване пред съда по реда на АПК. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството или по същество да отхвърли жалбата. Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установеното следното: Административното производство е инициирано с жалба на Франсишко Мануел Де Вилена Фернандеш Де Карвальо, подадена на 4.04.2014 г. до БНБ - Банков надзор, в което са изложени факти и обстоятелства, свързани с действия на "Райфайзенбанк България" ЕАД във връзка с набирателна сметка на "Еко глобал" АД, по която сметка жалбоподателят е вносител на парични вноски. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на действията на "Райфайзенбанк България" ЕАД, иска се извършване на проверка и налагане на санкции. Няма данни и твърдения БНБ чрез своите органи да е извършвала проверка по изложенията в жалбата. С процесното писмо изх. № БНБ-68769/21.05.2014 г. подуправителят на БНБ е уведомил жалбоподателя, чрез пълномощника му адв. Тодоров, че БНБ упражнява надзор върху дейността на доставчиците на платежни услуги единствено относно спазване на изискванията на ЗПУПС и на подзаконовите актове по прилагането му, както и че БНБ не е компетентна да се произнася по търговски спорове между банки и техните клиенти като разглеждането на такива спорове е от компетентността на съдебните органи в страната. Жалбоподателят обжалва изричен отказ за разглеждане на жалбата от 4.04.2014 г., обективиран в писмо изх. № БНБ-68769/21.05.2014 г. подуправителят на БНБ. Делото е родово подсъдно на ВАС като първа съдебна инстанция, на основание чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК. Жалбата е подадена в преклузивния срок от съобщаване на акта и е допустима. Налице е правен интерес у жалбоподателя да оспорва отказ, формиран по негова жалба. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на подадената от Франсишко Мануел Де Вилена Фернандеш Де Карвальо жалба. Не се споделя становището, че процесното писмо на БНБ, не подлежи на съдебен контрол, тъй като ЗПУПС, в частност разпоредбата на чл. 122, ал. 3 от ЗПУПС, не предвижда БНБ да издава индивидуални административни актове по жалби на граждани и юридически лица. Предмет на съдебната проверка в настоящото производство е писмото на органа - подуправител на БНБ, което по своята същност представлява отказ за извършване на проверка и респективно за налагане на надзорна мярка. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗПУПС, БНБ упражнява надзор за спазване изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги със седалище в Република България. Не се оспорва и се установява от доказателствата по делото, че Франсишко Мануел Де Вилена Фернандеш Де Карвальо е легитимиран да подаде възражение по чл. 122, ал. 2 ЗПУПС като платец и оттам ползвател на платежни услуги, а "Райфайзенбанк България" ЕАД има качеството на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 на ЗПУПС. В подадената от Франсишко Мануел Де Вилена Фернандеш Де Карвальо до БНБ жалба на 4.04.2014 г. се излагат факти и обстоятелства и се навеждат твърдения да нарушаване от страна на доставчика на платежни услуги на Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти като подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗПУПС, издаден на основание чл. 48, ал. 3 и § 10 от ЗПУПС. Направено е по реда на чл. 122, ал. 1 и 2 от ЗПУПС възражение от ползвател на платежни услуги за нарушение на същия закон и подзаконовите актове по прилагането му, направено е и искане за извършване на проверка по установения в ЗПУПС ред и за налагане на санкции. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ЗПУПС във връзка с чл. 137, ал. 2 на същия закон възлага в компетентност на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", да приложи мерки (имащи характер на принудителни административни мерки) спрямо доставчиците на платежни услуги, които са допуснали нарушения по смисъла на ЗПУПС, когато служебно или по възражение на ползвател на платежни услуги е сезирана за това. В чл. 124 ЗПУПС са регламентирани мерките, които могат да бъдат приложени. Изводът е, че на съдебен контрол подлежат не само актовете на БНБ с което се налагат надзорни мерки, но и актовете с които се отказва, какъвто е настоящият случай. Допустимостта на обжалването се извежда от разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗПУПС, съгласно която в случаите извън ал. 1 индивидуалните административни актове се издават от подуправителя, ръководещ управление "Банково", или от оправомощено от него длъжностно лице. С процесното писмо издадено във връзка с жалба, имаща характер на възражение от ползвател на платежни услуги, е отказано извършване на проверка и налагане на надзорни мерки, поради което същото представлява ИАА и за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалването му. Съгласно изложеното в писмото отказът от извършване на проверка по реда на чл. 122 ЗПУПС е мотивиран от възприетото от органа становище за обстоятелства, предполагащи наличие на търговски спор между банка и неин клиент. Това становище е взето без да е извършена по никакъв начин проверка на изложеното в жалбата, нито са обсъдени твърденията за нарушение на ЗПУПС и подзаконовите актове по прилагането му от страна на доставчик на платежни услуги. Съгласно чл. 122, ал. 2 БНБ има право да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението, което не означава, че отказът да бъдат приложени съответните мерки, макар и постановен при условията на оперативна самостоятелност, е изключен от съдебен контрол. По силата на чл. 122 ЗПУПС БНБ упражнява надзор за спазване изискванията на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му спрямо доставчиците на платежни услуги със седалище в Република България като служебно или въз основа на възражение от ползвател на платежни услуги или от друго заинтересовано лице установи, че доставчик на платежни услуги е допуснал нарушение на закона, на подзаконовите актове по прилагането му или на Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (ОВ, L 266/11 от 9 октомври 2009 г.), като БНБ има право да приложи подходящи надзорни мерки и/или да наложи имуществени санкции с цел преустановяване на нарушението. ЗПУПС не предвижда специална процедура за установяване на нарушение и извършване на надзор над доставчици на платежни услуги, но предвид систематичното място на разпоредбата на чл. 122 в глава седем на ЗПУПС - "Платежен надзор", за осъществяване на надзора е приложима процедурата по извършване на проверка чрез използване на едно или повече от правомощията на БНБ, предвидени в разпоредбата на чл. 114 ЗПУПС - право на свободен достъп чрез оправомощени служители в служебните помещения на лицата - обект на платежен надзор, право да се изискват документи и да се събират сведения и. т. н. Преценката на БНБ като надзорна институция дали е допуснато нарушение на ЗПУПС следва да бъде извършена едва след провеждане на проверка по реда и със способите и правомощията, които са й предоставени в чл. 114 ЗПУПС. Ако тази преценка е положителна, то едва тогава органът по платежен надзор следва да приложи подходяща мярка по чл. 124 ЗПУПС в зависимост от характера и тежестта на установеното при проверката нарушение. Разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗПУПС изрично предвижда, че БНБ с отговора си информира подателя на възражението за възможността да отнесе спора за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Тази разпоредба не изключва задължението на органът по платежен надзор с отговора си да информира ползвателя на платежни услуги за резултатите от проведената проверка - т.е. дали са налице нарушения от доставчик на платежни услуги, респ. приложени ли са мерки по ал. 2 на същата разпоредба. ЗПУПС е приет в съответствие с Директива № 2007/64/ЕО относно платежните услуги, съгласно чл. 80, § 1 от която държавите-членки следва да гарантират установяването на процедури, които позволяват на ползвателите на платежни услуги и други заинтересовани лица, включително сдружения на потребители, да подават пред компетентните органи възражения срещу извършени от доставчици на платежни услуги предполагаеми нарушения на разпоредбите на националното законодателство за прилагане на разпоредбите на настоящата директива. Посочената разпоредба е транспортирана чрез нормата на чл. 122 от ЗПУПС и включва посочената по-горе процедура. В процесния случай органът не е извършвал каквато и да било проверка на изложенията в жалбата във връзка с установяване наличие или липса на нарушение. Отказът, обективиран в обжалваното писмо, е формален и немотивиран. Платежният надзор, осъществяван от БНБ по реда на чл. 112 и сл. ЗПУПС е самостоятелно производство с административен характер, различно от гражданско правните или наказателни производства. Принципно правилно е заявената в обжалваното писмо липса на компетентност на БНБ за произнасяне по търговски спорове, но не такъв е видът на търсената от лицето защита. Компетентния обран на БНБ - подуправител на БНБ, ръководещ управление "Банково" не е извършил проверка във връзка с твърденията в жалбата за допуснати закононарушения от страна на доставчик на платежни услуги и не се е произнесъл по искането за налагане на санкции и осъществяване на надзор. Органът не е имал основание за постановяване на отказ на основание дадената от сами него квалификация на спора като търговски спор. Отказът е немотивиран, при постановяването му са допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното се налага извода, че обжалваното писмо-отказ е незаконосъобразно, като издадено от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", без извършване на проверка, във връзка с подадена жалба - възражение по реда на чл. 122, ал. 2 от ЗПУПС, поради което следва да бъде отменено и преписката изпратена на същия орган за произнасяне по същество по подадената жалба, след извършване на проверка на доставчика на платежни услуги във връзка с изложените факти и обстоятелства в жалбата на Франсишко Мануел Де Вилена Фернандеш Де Карвальо от 4.04.2014 г. с оглед наличие или липса на нарушение на ЗПУПС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна в размер от 10 лева, внесена държавна такса. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,