Решение № 5196 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2013 г.

Решение № 5196 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10127/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Норекс агро - 2" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пордим, представлявано от управителя Пламен Величков Филипов, чрез адв. Огнян Лазаров, против Решение № 326 от 17.06.2013 г. на Административен съд гр. В. Търново, по адм. д. № 620 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 151103369/13.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 295/04.06.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30 664,24 лева за данъчни периоди м. 06, 07, 09 и 12.2006 г., м. 01 и 02.2007 г., м. 02, 03, 04 и 08.2008 г. и м. 01.2011 г., и определени лихви в размер на 16 545,48 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда на съществени процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт; неправилна преценка на доказателствата; необосновани фактически изводи относно реалността на доставките на царевица по фактурите на "Агротранс" ЕООД, "Ника Трейд" ЕООД, "Кларънс" ЕООД, "Интернешънъл Индъстри Лимитед" ЕООД, "Авис-4" ЕООД, "Агротранс спринт" ЕООД, "Норис" ЕООД и на "Вен партнер груп" ЕООД; на транспортна услуга по фактура на "Норис" ЕООД; на слънчогледов шрот по фактура на "Стив" ЕООД и на пшеница по фактури на "Ем Би Пи Комерс" ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, със законните последици. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ирена Русева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът е бил по реалността на фактурираните доставки на царевица, пшеница, слънчогледов шрот и транспортна услуга, като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице-получател по фактурите на право на данъчен кредит. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че тежест на жалбоподателя е доказването на посочения факт с правно значение, че жалбоподателят не е доказал предаването от страна на доставчиците на родово-определените стоки и извършването на транспортната услуга, а също и наличието на такива стоки на разположение на доставчиците, за да могат да се разпоредят с тях в полза на ревизираното лице. Косвени доказателства за липсата на такива стоки у доставчиците са и ревизионните актове за периоди, съвпадащи с процесните, по които на доставчиците е отказано право на данъчен кредит по фактури с предмет стоки от същия род. Съдебното решение, с изключение на частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, относно непризнато право на данъчен кредит частично по фактурата на "Интернешънъл Индъстри лимитед" ЕООД и по тази за транспортна услуга, издадена от "Норис" ЕООД, е неправилно като постановено при необоснованост и противоречие с материалния закон. Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд, че тежест на ревизираното лице е било доказването на реалното извършване на процесните доставки на зърно като първа предпоставка за признаване на претендираното от него право на данъчен кредит по процесните фактури, по които то е получател. Необосновани и без детайлна преценка на доказателствата са обаче направените от съда фактически изводи относно посочения факт. Още в ревизионното производство към всяка от процесните фактури са представени приемни бележки за приемане на родово-определената стока в склада на ревизираното предприятие в гр. Пордим. Тези доказателства неправилно са преценени от първоинстанционния съд и въз основа на тази преценка са направени посочените необосновани фактически изводи. Въпросните приемни бележки, от доказателствена страна, представляват частни свидетелстващи документи, неподписани от представляващ ревизираното лице, които поради характера си нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Затова откриването от страна на първоинстанционния съд на производство по оспорването на истинността на документите с протоколно определение от 10.10.2012 г. е безпредметно. Що се отнася до оспорването на автентичността на документите, т. е до евентуални твърдения на оспорващата ги страна, че не са подписани от лицата, посочени като техни издатели, следва да се има предвид, че от мотивите на потвърдителното РА решение на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново ясно се вижда, че се оспорва не подписването на тези бележки от физическите лица, посочени в тях като предали процесната родово-определена стока, а се оспорва наличието на правна връзка между тези лица и фирмите, преки доставчици, издатели по фактурите, по които се отказва право на данъчен кредит. Предвид характера на приемните бележки като частни свидетелстващи документи, представени още в ревизионното производство, те е следвало да се преценяват от първоинстанционния съд с оглед на всички събрани по делото доказателства. Пред административния съд са разпитани като свидетели лицата Петя Маринова и Емилия Линкова, бивша и настояща служителки на ревизираното лице, непосредствено заети с приемането на стоки в склада на дружеството. Показанията на тези лица подробно са изяснили механизма на приемане на стоки от вида на процесните в склада на ревизираното лице. Съгласно тези показания, при пристигане на кола, превозваща стока, тя минава на кантар, който автоматично е свързан с компютър и показва брутното тегло на колата. Данните в компютъра се попълват след изясняване каква е стоката и от коя фирма се доставя, взема се суровина за анализ и колата се пропуска до склада, където се разтоварва стоката, след което колата се връща обратно на кантара, при което той автоматично отчита теглото на тарата и брутното тегло на стоката, въз основа на което от компютър се издава приемо-предавателна бележка, подписана от шофьора и от началник-склада или стоковед на ревизираното дружество. Свидетелката Линкова, на длъжност началник склад в ревизираното дружество е потвърдила подписа си върху по-голямата част от представените бележки за "приел" стоката. Реквизитите на обсъжданите бележки-дата и час, фирма - доставчик, вид на стоката, количество-бруто, тара и нето, трите имена и ЕГН на шофьора, превозил стоката до съответния склад, изцяло съответстват на описания в свидетелските показания механизъм на приемане на стоката в склада на ревизираното лице. Предвид изложеното, изцяло необосновано първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не е доказало предаването на родово-определената стока на ревизираното дружество. Изтъкнатите от органите по приходите разминавания в количеството на предадената стока по бележките на "Агротранс спринт" ЕООД не могат да бъдат годна опора на извод за липса на обсъжданото предаване, защото общото количество предадена стока от този доставчик, съгласно бележките е 121 500 кг., което е повече от фактурираните 118 500 кг. по фактурите на доставчика. Самият първоинстанционен съд на стр. 8 от мотивите на решението, абзац 4, е споделил оплакванията в жалбата на ревизираното лице, че липсата на доказателства за наличието и вида на правоотношението между физическите лица, предали стоката и фирмите доставчици и доказателства за транспортирането на стоката до склада на ревизираното лице не са достатъчни да обосноват фактическите изводи за липса на реални доставки, при положение обаче, че е доказано предаването на стоката. Настоящият състав на касационната инстанция, намирайки за необосновани фактическите изводи на административния съд, че не е доказано предаването на стоката, напълно споделя посочените мотиви. Те са съответни и на задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено с Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Същото се отнася и относно доказването на капацитета на доставчиците за извършване на доставките чрез установяването на произхода на стоката. Изводите за реално осъществени доставки са подкрепени и от установеното още в ревизионното производство плащане на цената с ДДС по процесните доставки по банков път, както и от заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, че няма осчетоводяване на обратно получаване на сумите, платени по процесните фактури от страна на ревизираното дружество, както и че начисленият от доставчиците данък е разчетен с бюджета. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в посочената част и в съответната част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 35,68 лв. следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което РА в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен. Съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, относно непризнато право на данъчен кредит частично по фактурата на "Интернешънъл Индъстри лимитед" ЕООД в размер над 531,6 лв. и по тази за транспортна услуга - № 5/28.02.2007 г., издадена от "Норис" ЕООД, в размер на 21,56 лв. е правилно и следва да остане в сила. Относно транспортната услуга, обосновано съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното извършване на услугата, като в представената товарителница е вписан различен предмет на превоза от този, предмет на останалите две фактури на "Норис" ЕООД. Относно фактура № 17/22.02.2007 г. с издател "Интернешънъл Индъстри лимитед" ЕООД, по която е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 294,80 лв. с приемна бележка от същата дата е доказано предаването на 8 860 кг. царевица, вместо фактурираните 21 580 кг. При доказано платената цена от 300 лв. за тон размерът на признатия данъчен кредит следва да е 531,60 лв., а за разликата до 1 294,80 лв. жалбата правилно е отхвърлена. При този изход на процеса, на касационния жалбоподател следва да се присъдят деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 064,77 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение