Решение № 11241 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2014 г.

Решение № 11241 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11871/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Седия" ЕООД, ЕИК 831850385, представлявано от управителя Владимир Желев Желев, с адрес гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 22, вх. "Б", ет. 3, ап. 10, против Решение от 18.07.2014 г. по адм. дело № 1183/2014 г. по описа на АССГ, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2041302684/16.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1948/15.11.2013 г. на на директора на Дирекция "ОДОП". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП чрез юрк. Иванов в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Седия" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2041302684/16.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1948/15.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП". За да отхвърли жалбата на дружеството, административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е приел, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно поради липса на данъчни събития по издадените фактури, приемайки, че по делото липсват доказателства, от които да се приеме, че доставчиците са разполагали с кадрова и материална обезпеченост. Освен това поради липса на проверка в счетоводствата на посочените доставчици не може да се установи дали са извършени правилни счетоводни записвания по отношение доставките на услуги с оглед удостоверяване на относими за конкретния казус факти. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е направил обосновани правни изводи. Правилно е приел, че на дружеството "Седия" ЕООД -законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "БГ Арт Проджект" ЕООД, "Тарастрой" ЕООД и "Сити Консулт 2011" ЕООД, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за това. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки. С обжалваното решение първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на приходните органи, като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу издадения ревизионен акт. В мотивите си съдът е описал действията на приходните органи в ревизионното производство като е цитирал събраните данни по ПИНМ във връзка с извършени проверки на доставчици. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, правилно е отчел приложимия материален закон, отделил е спорните въпроси, имащи значение за решаване на делото и е извършил процесуални действия, довели до изясняване на фактическата обстановка по него. По делото е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, съгласно която поради неоткриване на доставчиците, включително и от страна на вещото лице, не може да се отговори на въпроса за редовното водене на счетоводството на доставчиците, както и за тяхната материална и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. Относно доставчика "БГ Арт Проджект" ЕООД за данъчен период м. 03.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 032 лв. по 8 бр. фактури подробно описани в РД, с предмет: "организационни и логистични услуги", "монтаж, обков на детайли", "прахообразно боядисване на детайли", "окончателно плащане за проект и изработка на каталози" "товарене, разтоварване и транспорт". Правилно е приел административният съд, че в рамките на административното производство се е установило, че няма доказателства за кадровата и материална обезпеченост на доставчика за извършване на дейността, няма и ресурсна обезпеченост. Видно е, че са сключени 5 договори за различни по своята същност услуги, като всичките е следвало да се извършат в рамките на месец март 2010 г. В същото време дружеството доставчик, видно от справката за актуално състояние на всички трудови договори (стр. 108) има наети само 4 лица, като повечето са в сферата на строителство и не става ясно кой е извършил услугите, още повече, че както беше отбелязано по-горе се касае за разнородни дейности. От друга страна дейността по изработването на каталог касае специфични познания свързани с текстообработване и съответния графичен дизайн, като няма доказателства, за притежаваните в тази връзка умения. По отношение на товаро-разтоварните работи също не е ясно кой ги е извършил, какви стоки и къде са товарени, а организационните и логистични услуги не е посочено в какво се състоят, няма и доказателства относно ресурсната обезпеченост на този доставчик. Видно е също така, че на приложените фискални бонове е посочен номер на фискалната памет 08559214, а в същото време, видно от приложената (стр. 112) справка за фискалните устройства на ""БГ Арт Проджект" ЕООД, номера на фискалната памет, на регистрираното на това дружество устройство е 50021072. Относно доставчика "Тарастрой" ЕООД за данъчен период м. 02.2012 г. е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 5863,60 лв. по 7 бр. фактури, подробно описани в РА, с предмет: "монтаж и обков на детайли", "прахообразно боядисване на детайли", "пробиване на детайли и метална конструкция" "товарене, разтоварване и транспорт". Правилно е приел административният съд, че в рамките на административното производство се е установило, че няма доказателства за кадровата и материална обезпеченост на доставчика за извършване на дейността, няма и ресурсна обезпеченост. В случая не става ясно кой е извършил услугите и къде е станало това. По отношение на товаро-разтоварните работи също не е ясно кой ги е извършил, какви стоки и къде са товарени, а дейностите по прахово боядисване и обков на детайли е свързано както с наличието на специални машини и оборудване, така и на съответните материали, като не са представени доказателства доставчика да е разполагал с такива. Относно доставчика "Сити Консулт 2011" ЕООД за данъчен период м. 02., 03. и 06. 2012 г. в общ размер на 11945 лв. по 16 бр. фактури подробно описани в РД, правилно е приел административният съд, че в рамките на административното производство се е установило, че няма доказателства за кадровата и материална обезпеченост на доставчика за извършване на дейността, няма и ресурсна обезпеченост. Няма никакви данни къде са извършени дейностите по договора, а ако същите са извършвани в София, по какъв начин са пристигнали работниците и налице ли са заповеди за командировки. Правилен е извода на съда, че не е налице реалност на осъществените доставки. Признаването на данъчен кредит е свързано с установяване по несъмнен начин реалността на доставката, което в конкретния случай е останало недоказано от касатора с оглед общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Не е достатъчно само надлежното осчетоводяване и вписването в съответната счетоводна документация, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Не е установено по делото при условията на пълно насрещно доказване материалния и персоналния капацитет на доставчиците за изпълнението на фактурираните доставки. Това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото ССчЕ. По отношение на товаро-разтоварните работи правилно съдът е приел, че не е ясно кой ги е извършил, какви стоки и къде са товарени, а дейностите по прахово боядисване и обков на детайли е свързано както с наличието на специални машини и оборудване, така и на съответните материали, като не са представени доказателства доставчика да е разполагал с такива. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от изложеното от СЕС в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Реалността на доставките предполага наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост при доставчиците за извършването на доставките, което е останало недоказано в конкретния случай. Съда е обсъдил всички писмени доказателства и е взел отношение по направените от страните възражения. По повод позоваването в касационната жалба на практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, следва да се има предвид, че позоваването на решенията на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на услугата именно от посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В разглеждания случай е неприложимо решението на СЕС, доколкото не са ангажирани преки доказателства за реалност на доставките в мислимия предмет на доказване - че е налице престация на услуги срещу заплащане на дължимата цена. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, R., стр. I-483, точка 54, Решение по дело K. и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 40). Идентично е и произнасянето на С. с Определение от 3.07.2013 год по дело С-572/11 Мениджърски бизнес решения срещу ДД "ОДОП": Член 168, буква а) и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,