Решение № 4 от 17.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1731/2014 г.

Решение № 4 от 17.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1731/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана лично от подсъдимия Г. И. К. срещу решение № 133 от 26.09.2014 г., постановено по внохд № 176/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с твърдение за наличие на неизяснени противоречия между отделните свидетелските показания /в тази връзка жалбоподателят е направил собствен анализ на показанията на част от свидетелите, досежно факта по чие указание е била изградена процесната тухлена стена, съответно изправен и подпрян на нея падналия панел, относно лицето, отговорно за извършване на инструктаж на работниците и прочие обстоятелства, подробно посочени в жалбата /; с наличието на противоречия между свидетелските показания и данните, съдържащи се в писмени документи; с неправилно заличаване в качеството на свидетел на ръководителя на [фирма]- К. К.; с некоректно изработена експертиза; с отказа на съда от изискване и прилагане по делото на писмени документи; с игнориране на съдържанието на писмени документи; с превратно тълкуване на задълженията от длъжностната характеристика на подсъдимия. Досежно оплакването за нарушение на материалния закон, в жалбата се твърди, че подсъдимият не е адресат на инкриминираното му задължение по чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, че той не е имал задължения по контролирането на работата и работния процес на работниците на подизпълнителите и, че не следва да се търси отговорност от едно лице за неизпълнение на законовите задължения на друго лице. Моли се да бъде отменено въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият и жалбоподател Г. К. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Акцентира на това, че в показанията на нито един свидетел не се съдържа твърдение, че именно той е построил процесната тухлена стена. Посочва, че експертизата е изработена некоректно, тъй като има несъотвествие между използваните снимки. Заявява, че неоснователно е било отказано от съда изискването на отчетите за извършената работа от [фирма]. Моли да бъде отменено решението на апелативния съд и да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и моли решението на АС-Варна да бъде оставено в сила . В последната си дума подсъдимият Г. И. К. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 84 от 11.09.2013 г., постановена по нохд № 360/2012 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК, за което му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 68, ал. 2 от НК е постановил отложеното наказание по нохд № 474/2005 г. на ОС-Пазарджик да не бъде изтърпявано изцяло. Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия С. Д. А. в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК, за което му е било наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност две пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С присъдата подсъдимите К. и А. са били оправдани за това да са извършили деянието при независимо съпричинителство. В тежест на подсъдимите са били възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия К., пред АС-Варна е било образувано внохд № 296/2013 г., по което е било постановено решение № 173/13.12.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена в частта относно признаването за виновен и осъждането на Г. И. К. и относно присъдените разноски за този подсъдим, като делото е било върнато в тази част за ново разглеждане, а по отношение на подсъдимия С. А. - първоинстанционната присъда е била потвърдена. След връщане на делото за ново разглеждане, с присъда № 33 от 15.04.2014 г., постановена по нохд № 1495/2013 г. Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Г. И. К. за виновен в това, че на 26.02.2008 г. в [населено място], обл./област/, в качеството си на ръководител Суровинни мелници и индустриално почистване към [фирма], поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на чл. 71, ал. 1, чл. 165, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. /редакция към 08.10.2004 г./ за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, по непредпазливост причинил смъртта на Х. В. Х., поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" пр. 1 от НК му е наложил наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия Г. К. пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд № 176/2014 г., приключило с решение № 133 от 26.09.2014 г., с което първоинстанционната присъда по нохд № 1495/2013 г. е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което всички доводи на жалбоподателя, свързани с необоснованост на въззивното решение, не подлежат на обсъждане. На проверка от ВКС подлежи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Независимо, че ВКС се произнася в рамките на установените от въззивния съд факти, няма пречка неотносимите към предмета на доказване обстоятелства, макар и отразени във въззивното решение, да не бъдат взети предвид /да бъдат изключени/ при преценка правилността на изводите по правото и приложението на материалния закон. В конкретният случай въпросите за това по чие нареждане, кога и от кого източната стена на цех "Суровинен", намиращ се на територията на завод "име" е била иззидана с тухли на мястото на падналия панел, както и за това по чие нареждане коментирания панел е бил подпрян на процесната стена, са ирелевантни с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимия К. и конкретно инкриминираните му нарушения от Наредба № 7/1999 г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, съответно от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Видно от обвинителния акт, подсъдимият К. е бил обвинен за това, "че в качеството си на ръководител "Суровинни мелници" и индустриално почистване към [фирма] не е спазил задълженията си по организиране и контролиране на работния процес по начин, недопускащ увреждане на работниците, не е организирал правилно работните места, не е създал съответна с правилата за безопасност организация на работното място на открито, вследствие на което е допуснал обв. А. да извършва своята дейност /товаро -разтоварна/, което е довело до това работника Х. да бъде затиснат и наранен от неукрепения и паднал панел". Ето защо, всички отразени в решението на апелативния съд фактически обстоятелства за това, че именно по указания на подсъдимия К. е била изградена стената от тухли, както и че по негово нареждане св. А. с фадромата е вдигнал падналия панел и го е подпрял на новоизградената стена от тухли, касационната инстанция няма да взема предвид. Все в тази връзка са лишени от основание и всички възражения на подсъдимия за това, че при установяването на посочените по-горе факти не са били преодолени противоречията между свидетелските показания и не са били взети предвид писмени документи, които съдът е отказал да изиска. За правилното решаване на делото, с оглед инкриминираното на подсъдимия К. обвинение, от значение е било изясняването на следните обстоятелства- към инкриминираната дата 26.02.2008 г. каква длъжност е изпълнявал той и какви са били неговите задължения; с оглед на тези задължения подсъдимият ли е лицето допуснало на процесната работна площадка фадромата, управлявана от св. А. и работниците Х. и В.; каква е била причината за падането на панела, довело до притискането на работника и причиняването му на увреждания, резултирали в смъртта му; ако падането на панела е обусловено не само от механичното въздействие на греблото на фадромата върху него, но и от други фактори, знаел ли е подсъдимия за тяхното наличие, както и за това, че те представляват опасност за здравето и живота на работещите в близост до панела лица. Макар и не в посочената по-горе логическа последователност, отговор на тези въпроси се съдържа във въззивното решение и този отговор е съобразен със събраните доказателствени материали, независимо от пестеливостта на тяхното обсъждане. Изхождайки от писмените документи, събрани по делото /допълнително споразумение № 533/31.03.2006 г. към трудов договор и длъжностна характеристика, подписана лично от подсъдимия / АС-Варна е установил, че към датата на инцидента подсъдимия К. е заемал длъжността "Ръководител отдел Суровинни мелници и Шлам/Отговорник почистване ", като основните му задължения са били свързани с организиране и контролиране дейността по индустриално почистване на завода, разпределяне на задачите на работниците от външни фирми. От длъжностната характеристика е видно, че той е бил подчинен на ръководител "Производство", "ръководител "Поддръжка" и Директор завод и в този смисъл възражението на подсъдимия, че не е установена йерархичната структура, съществувала в завода, е неоснователно. От гласните доказателствени средства, посочени от АС-Варна, безспорно е установено, че почистването на "производствената каша" - резултат от производството на суровините, се осъществявало по няколко начина: на ръка-с лопати, с фадрома-при по-голямо количество производствена каша и с бабкат- малка товарачна машина; че в деня преди инцидента подсъдимият заедно със св. К. И. /хигиенист-бригадир от [фирма]/ са обходили маршрута, който следвало да се почисти; че на следващият ден - 26.02.2008 г. на оперативка, Г. К. е разпределил задачите за почистване на външните фирми, сред които задачи се е включвало и почистване на боклука, намиращ се от източната страна на цех "Суровинен- там, където на стената на цеха бил подпрян панела; че от своя страна св. К. И. разпределила работниците по обекти, като св. Д. В. и пострадалия Х. Х. трябвало да работят съвместно със св. А., управлявал фадрома в района на цех "Суровинен", събирайки отпадъци, струпани пред подпрения на тухлената стена бетонен панел. От изложените дотук фактически данни следва извода, че именно подсъдимият К. е бил отговорен за индустриалното почистване на завод "име", че именно той е организирал, контролирал и разпределял задачите на външните фирми, осъществяващи почистването и чиито работници са били както фадромиста С. А., така и общите работници -В. и пострадалия Х., че използването на фадроми, извършващи товаро-разтоварна дейност /представляваща източник на повишена опасност/ е бил един от начините за осъществяване на почистването, както и, че на инкриминираната дата тримата /А., В. и Х./ не са отишли самоволно на процесния обект, а са били изпратени там, доколкото това място е било определено от К. за почистване. На следващо място, причината за падането на бетонния панел и настъпването на травматичните увреждания на пострадалия, довели до смъртта му, видно от съдебно-техническата експертиза, се дължи не само на машинното въздействие на греблото на фадромата върху панела, а и на технически неизправната с наличие на разрушителни повреди и външен наклон тухлена стена и поставената допълнителна опора на стената от тип стоманобетонен панел в неустойчиво равновесие. Експертизата е категорична, че преди въздействието на греблото върху панела, в механичната система стена/панел са създадени условия за падане и разрушаване. Подсъдимият оспорва тази експертиза, като счита, че същата е ползвала снимков материал, които не е бил събран по реда на НПК. В писменото си заключение експерта е посочил използваните от него материали, като по отношение на фотодокументалистиката е отразил, че на първо място това са снимките, направени на мястото на произшествието, непосредствено след злополуката на 26.02.2008 г.; снимки, направени при огледа на местопроизшествието, три дни по-късно-на 29.02.2008 г. и снимки на местопроизшествието два месеца по-късно-на 28.05.2008 г., направени за нуждите на експертизата. В Постановлението за назначаване на експертиза, водещият разследването е отразил, че предоставя на вещото лице материалите по ДП № БВЛ20800079ГУЮ по описа на РПУ Д., сред които материали се намира писмо № 512/17.06.2008 г., подписано от Изпълнителния Директор на [фирма], с което на разследващите органи са предоставени 16 броя снимки, изготвени от служители на отдел "Охрана на труда" на мястото на възникналата трудова злополука на 26.02.2008 г. /л. 2-16 от т. 3 от досъд. пр./. Подсъдимият оспорва и начинът на попадане в обсега на експертизата и на снимка /фигура/ № 7,като твърди, че не е ясно по какъв начин тя е приобщена. В т. 1 на л. 21 от досъдебното производство се намира протокол за доброволно предаване, от който е видно, че лицето Д. И. К. е предал на дознателя документи във връзка с трудовата злополука на 26.02.2008 г. на територията на [фирма], сред които се съдържа писмено саморъчно обяснения от Г. К., към което е приложена коментираната снимка, и за която в обяснението е отразено, че се прилага към него. При това положение претенцията, че вещото лице е използвало снимков материал, събран не по установения за това ред, е неоснователна. По същият начин стоят нещата и по отношение на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена в хода на съдебното производство. Същата е използвала фотодокументалистични резултати от разпечатка на предоставения от [фирма] дигитален фактически материал, изпратен на съда с писмо № 451/08.06.2012 г., подписано от Изпълнителния директор /л. 299 от т. 1 от съдебното дело/, фотодокументалистика, представена от длъжностно лице в [фирма] /л. 2-16 от т. 3 от досъд. пр./ и такава, направена три дни след инцидента при огледа на местопроизшествие от компетентните органи. При приемането на заключението, вещото лице е посочило, че няма противоречие в снимковия материал, като от материала, заснет от органите на досъдебното производство, сравнен с материала от диска, предоставен от [фирма], е видно, че няма никакви съществени противоречия, "освен резолюцията и изменението на височината на кофата-като последният признак е обективен и е свързан с времето". Същият категорично е потвърдил, че след сравнителен анализ на снимките се е установило, че тези, направени на 29.02.2008 г. не се различават от снимките, направени на 26.02.2008 г. Твърдението на подсъдимия, че падането на панела е в резултат на въздействието на работещия в цеха бобкат, не може да бъде споделено, тъй като не намира опора в доказателствата по делото. В тази насока от съществено значение са данните, съдържащи се в техническата експертиза, която обсъждайки комплексно материалите по делото и преценявайки ги в контекста на научните знания и методи, категорично е отхвърлила тезата, че причина за падането на панела е натиск-ударен върху стената от греблото на малката фадрома-бобкат. Във връзка със заключението на техническата експертиза /възприета от въззивния съд/, че преди въздействието на греблото върху панела, в механичната система стена/панел са създадени условия за падане и разрушаване, на изследване е подлежало, дали подсъдимият е имал знанието за наличието на тази неустойчива система и опасността, която тя е криела. Подсъдимият е бил ръководител на "Суровинни мелници и шлам"и същият е имал задължение, съгласно длъжностната му характеристика да организира, разпределя и контролира изпълнението на задачите на работниците в цех "Суровинни мелници", което е налагало неговото присъствие в цеха и доброто познаване на работното място. От друга страна, подсъдимият отново съгласно длъжностната си характеристика е отговарял за индустриалното почистване на завода, което също е предполагало много добро познаване на работните места-там където ще се извършва почистването. Според приетите по делото факти, именно източната стена на цех "Суровинен" е била изградена с тухли, а падналия бетонен панел, подпрян върху нея. Видимо е било, че панелът по никакъв начин не е бил прикачен към стената и не е бил укрепен, а само подпрян на нея по дължина на горния ръб. Независимо, че той е закривал наличието на вертикална пукнатина/разлом и наличието на външен наклон на стената спрямо равнината на фундамента и терена, този недостатък на тухлената стена е могъл да бъде констатиран от вътрешната страна на цеха, за който е отговарял подсъдимия, още повече, че К. много добре е знаел, че влажно-мократа производствена каша неминуемо оказва въздействие върху стената. За това, че подсъдимият е знаел за наличието на нестабилната конструкция стена/панел и е осъзнавал рисковете за безопасността на работещите в близост, апелативният съд правилно е посочил информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите В. В. и Д. К., които са били предупреждавани от К. да не се работи с бобкат близо до стената. С оглед на всичко изложено се налага извода, че подсъдимият като лице, което организира и контролира дейността по индустриалното почистване на завода в това число и на конкретния обект, където е станала злополуката, който обект по смисъла на Наредба № 7/99 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, представлява "работно място", е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата . Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗЗБУТ, на работните места се създават условия за опазване здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като работното място се поддържа в техническа изправност, а всички неизправности, които могат да засегнат безопасността и здравето на работещите се отстраняват във възможно най-кратък срок. Подсъдимият знаейки за недостатъка в конструкцията стена /панел, не е предупредил фирмите-подизпълнители, чиито работници са били А. и пострадалия Х. за тази техническа неизправност, нито пък е предприел действия за нейното отстраняване в най-кратък срок. Подсъдимият К. твърди, че не е адресат на предписанието по чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗЗБУТ, като се позовава на Инструкция за безопасна работа при извършване на строително-монтажни и ремонтни работи, поддръжка, почистване, товаро-разтоварни и транспортни дейности, подписана на основание чл. 16, т. 8 и чл. 18 от ЗЗБУТ от представител на [фирма] и от И. К., собственик на ЕТ "фирма"и на Договор № 2 от 14.01.2008 г. между [фирма] в качеството на възложител и ЕТ "фирма"в качеството на изпълнител . Действително, от тази инструкция е видно, че "ръководителите на изпълнителя са отговорни за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на своя персонал", а от договора- "че изпълнителят е длъжен да вземе всички мерки, предвидени в законодателството за опазване здравето на Персонала, за безопасността на труда и ПАБ....Изпълнителят носи административна, наказателна и гражданска отговорност, породена от неспазване на разпоредбите, свързани с професионални заболявания или за вреди, породени от немарливост, невнимание.. .".На първо място следва да се отбележи, че лицата, които са задължени, съответно носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както на работещи, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, са посочени в Закона за здравословните и безопасни условия на труд.Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗЗБУТ, изчерпателно посочени в ал. 1 лица /към тях следва да се причисли и възложителя- [фирма]/ носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. При това положение следва извод, че независимо, че дейността по почистването се е извършвала от фирми-изпълнители, отговорността на възложителят за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не се изключва. Нито клаузи на договора, нито цитираната инструкция могат да игнорират законовия регламент и да доведат до различно по отношение на отговорността разрешение от това, дадено в закона. Нещо повече, цитираната инструкция, доколкото е създадена въз основа на чл. 16, т. 8 и чл. 18 от ЗЗБУТ е следвало да уреди единствено конкретните мерки, които ще се вземат от възложителя и изпълнителя, за да се координират техните действия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или една работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели, както и начина, по който те ще се информират взаимно за рисковете при работа и ще координират дейността си за предпазване на работещите от тези рискове, но не и да предписва чия е отговорността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С оглед на изложеното се налага извода, че подсъдимият Г. К. е субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като е имал ръководни и организационни функции по осъществяването на индустриалното почистване в завод "име", което се е осъществявало и чрез използване на техника, извършваща товаро-разтоварна дейност, представляваща правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Съгласно трайната съдебна практика "правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща действия както на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер"/в този смисъл Р № 1138/70 г. на III н. о. на ВС/. Действително, основателно е твърдението на подсъдимия, че не е нарушил разпоредбата на чл. 71, т. 1 и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. И това е така, тъй като падналия върху пострадалия панел не може да се отъждестви с "падащи предмети", при наличието на които работните места на открито трябва да бъдат организирани така, че работниците да бъдат предпазени. В случая вредоносният резултат не е причинен и от опасност, произтичаща от работното оборудване, поради което не е налице и нарушението по чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7/99 г. Ето защо, подсъдимият К. следва да бъде оправдан за това да е нарушил чл. 71, т. 1 и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Обстоятелството, че подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ и чл. 165, ал. 1 от Наредба № 7/99 г. е достатъчно за да се запълни диспозицията на нормата на чл. 123, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция е изложила съображения досежно обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 123 от НК-относно изпълнителното деяние "немарливо изпълнение" на правно регламентирана дейност; защо приема, че инкриминираната дейност е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност, относно причинната връзка между допуснатите нарушения и настъпилия вредоносен резултат, които съображения се възприемат от настоящия съд, с изключение на доводите за нарушение на чл. чл. 71, т. 1 и чл. 168, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. И на последно място следва да се отбележи, че останалите възражение на жалбоподателя, свързани с отказ от събирането на писмени документи; с неизясняване на лицата, които са били задължени да провеждат инструктаж; с игнориране на данни, съдържащи се в писмени документи /конкретно посочени/ и с противоречия между съдържанието на документи, нямат отношение към предмета на доказване по настоящето дело, поради което се явяват неоснователни. По отношение на св. К. К., въззивната инстанция е направила усилия за неговото издирване, с цел провеждане на разпит в съдебно заседание и след като тези усилия са останали без резултат, /писмо № 30/15.01.2014 г., издадено от "име"/, го е заличила от списъка на лицата за призоваване. В заключение, не се констатират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия Г. К. следва да се остави без уважение. С оглед изложените по- горе съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение