Решение № 50010 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1825/2022 г.

Решение № 50010 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1825/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. "Д4 Къмпани" ЕООД [населено място] е подал касационна жалба против решение № 331 от 4.06.2021 г. по гр. д. № 2576/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 1074 от 24.07.2020 г. по т. д. № 1216/19 г. на СГС, в частта му, с която е уважен предявения от "Лавина Горнаков" ЕООД, [населено място] против "Д4 Къмпани" ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 464 ГПК – за признаване на установено между страните, че присъединеният в производството по и. д. 201884043190 по описа на ЧСИ Н. М. взискател - "Д4 Къмпани" ЕООД, [населено място] не е носител на вземане към " Ф - Строй ГРУП" ЕООД, [населено място] по изп. лист, издаден по т. д. № 2595/18 г. на СГС за сумата 156 952.37 лв. – стойност на извършени подобрения върху недвижим имот, със законната лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 5314 лв. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Делото пред СГС е образувано по искова молба на "Лавина Горнаков" ЕООД против " Д4 Къмпани" ЕООД - за признаване за установено по реда на чл. 464 ГПК вр. чл. 124 ГПК, че вземането на ответника, обективирано в два изпълнителни листа в общ размер на 333588.24 лв., с което участва в разпределение по изп. д. 20187810400381 на ЧСИ Г. Д. с длъжник "Ф-Строй Груп" ЕООД не съществува. След постановяване на решението на първостепенния съд, с което е уважен предявеният от "Лавина Горнаков" ЕООД, [населено място] против "Д4 Къмпани" ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 464 ГПК – за признаване на установено между страните, че присъединеният в производството по и. д. 201884043190 по описа на ЧСИ Н. М. взискател " Д4 Къмпани", [населено място] не е носител на вземане към " Ф - Строй ГРУП" ЕООД, [населено място] по изп. л., издаден по т. д. № 2595/18 г. на СГС за сумата 156952. 37 лв. – стойност на извършени подобрение върху недвижим имот със законната лихва, считано от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 5314 лв. и е отхвърлен същият иск по отношение на вземането на " Д4 Къмпани", ЕООД, [населено място], обективирано в изп. лист от 2.10.2018 г. по гр. д. [ЕИК] на СРС, жалби срещу него са подадени и от двете страни - съответно в уважената част и в отхвърлената. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 331 от 4.06.2021 г. по гр. д. № 2576/2020 г. на Софийски апелативен съд, това решение на СГС е било потвърдено. Пред ВКС са постъпили жалби и от двете страни по спора, като касационно обжалване е допуснато с определение № 50482 от 7.07.2023 г. на ВКС, І т. о. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК - за проверка на евентуалната недопустимост на постановеното от САС решение. С определение № 50211 от 17.10.2023 г., постановено по делото /влязло в сила/, ВКС в настоящият си състав е прекратил производството по жалбата на "Лавина Горнаков" ЕООД, [населено място], поради неотстраняване в срок на недостатъците й, като в обжалваната от този касатор част, с която са отхвърлени исковете му по чл. 464 ГПК, решението е влязло в сила. След постановяване на обжалваното пред ВКС решение на САС, с решение 169 от 13.10.2021 г. по т. д. 1119/21 на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело " Ф-Строй Груп" ЕООД. Решението е обявено в ТР на 13.10.21 г. След служебна справка в ТР е видно, че ищецът - " Лавина Горнаков" ЕООД не е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, в установените от ТЗ срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. При тези фактически данни се налага извод, че след като са изтекли сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ и ищецът в настоящето производство не е предявил в производството по несъстоятелност, своите вземания към длъжника – длъжник и при индивидуалното принудително изпълнение, то и правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск. Този извод се налага поради обслужващата роля на установителното решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ спрямо производството по несъстоятелност и равнопоставеността на кредиторите на несъстоятелността, независимо дали са ищци или ответници по заварени от производството по несъстоятелност искове, с предмет задълженията на длъжника. Постановяване на решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ, с което се установява или отрича вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само ако кредиторът оспорил това вземане е участник в това производство и може да удовлетвори вземанията си в него, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е недопустимо – арг. чл. 638 ТЗ. От изричния императив на чл. 739, ал. 1 ТЗ следва, че при приключване производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, като задължително условие за удовлетворяване на кредитора е участието му в производството по несъстоятелност чрез предявяване на вземанията си в него. Следователно, след като при непредявяване на предявяемо вземане, кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващо това производство установително решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ е недопустимо, тъй като кредиторът няма правен интерес от това решение, което не удовлетворява правото, повдигнато пред съд. В този смисъл и константната практика на ВКС – решение № 53/16.07.2015 г. по т. д. 3170/13, ВКС, № т. о., решение № 33/16.09.2014 г. по т. д. № 10250/12, ВКС, ІІт. о., решение № 13/6.02.2017 г. по т. д. № 3021/15 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 178/22.01.2016 г. по т. д. № 1889/13 и др., която се споделя от настоящия състав. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но и по време на цялата висящност на спора, включително и към постановяване на окончателният акт по него. Липсата на такава абсолютна процесуална предпоставка има за правна последица обезсилване на постановените съдебни актове и прекратяване производството по делото. С оглед изложеното, въззивното решение и постановеното от първостепенния съд решение в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата част, с която е отхвърлен иска решението е влязло в сила т. е. липсва висящност на спора в тази част пред ВКС. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение