Решение № 192 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 85/2009 г.

Решение № 192 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 85/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимите А. В. И.-чрез защитника, от защитника на подсъдимите Я. Б. Д. и М. Ж. П., от подсъдимия Е. И. Д.-чрез защитника, от подсъдимия Д. С. Д.-чрез защитника и от защитника на подсъдимия К, против присъда № 3/20.11.2008 г. по въззивно нохд № 376/2008 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за конкретно допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложените наказания. Основните искания, съдържащи се в жалбите са за отмяна извръщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на съществените нарушения на процесуалните правила и алтернативно - за изменение в частта относно размера на най-тежкото наказание, което да бъде намалено, да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и се отмени приложението на чл. 24 НК поради незаконосъобразното му приложение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения, които да бъдат определени като касационни основания от предвидените в чл. 348 НПК за отмяна или изменение на новата присъда, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Варненският окръжен съд с присъда № 84/8.07.2008 г. по нохд № 2111/2007 г. признал: подсъдимите Д., И., Кр. Т., Д., П. за виновни в това, че за времето от м.юни 2001 г. до 14.06.2006 г. в гр. В. Е. Д. образувал и ръководил, а останалите подсъдими участвали в група в периода м.06.2001 г. - 1.01.2002 г. и организирана престъпна група в периода 1.10.2002 г. - 14.06.2006 г. с цел да вършат престъпления по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 НК и на основание чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ги осъдил на лишаване от свобода за срок, съответно: Д. 2 години, И., Кр. Т., Я. Д. и П. на по 11 месеца; подсъдимият Т. Т. за виновен в това, че за времето от м.06.2001 г. до 3.07.2002 г. в гр. В. участвал в група, образувана с цел да върши престъпления по чл. 155, ал. 1 НК и на основание чл. 321, ал. 2 вр.ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на десет месеца лишаване от свобода; подсъдимите Д., И., Кр. Т., Д. и П. за невинни и ги оправдал по предявеното им обвинение - Д. да е организирал и ръководил престъпна група и организирана престъпна група, останалите четирима - да са участвали в такива за извършване на деяния по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2, чл. 159б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 159в НК; подсъдимия Д. за виновен в това, че в различни периоди и на различни дати за времето от м.юни 2001 г. до м.януари 2006 г. в гр. В., КК"Златни пясъци", гр. Б., гр. Х. в съучастие като съизвършител и в различни комбинации с подсъдимите И., П., Д., Т., Кр. Т. и Я. Д. е свождал към блудствени действия Г. Т., Р. Б., Б. Б., Н. Н., Р. И., Я. Д., Т. Т., Л. Г., С. Я., К. И., П. А., Й. Д., И. К., М. Г., Д. И. и К. Т. като деянията са извършени с користна цел - престъпления по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 16 наказания лишаване от свобода за срок от по 6 месеца и глоба в размер на по 2 500 лева; подсъдимия Д. за виновен в това, че за времето от м.май 2002 г. до края на м.август 2002 г. в гр. В., КК"Златни пясъци" в съучастие като извършител с подсъдимите И. и Т. Т. свождал към блудствени действия и съвкупление К. К. На основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева. Оправдал го по първоначалните обвинения да е склонявал към проституция посочените 17 лица; подсъдимия Д. за невиновен в това, за времето от 1.10.2002 г. до м.януари 2006 г. в гр. В., КК"Златни пясъци", гр. Б., гр. Х. в различни периоди, на различни дати и в различни комбинации с останалите подсъдими /без подс. Т. Тодоров/ при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с останалите подсъдимия да е набирал и приемал отделни лица - Т., Г., Я., Ян. И., Пр. А., Р. Б., Б. Б., Н. Н., Р. И., Т. Т., К. И., Й. Д., Ив. К., М. Г., Д. И. - с цел да бъдат използвани за развратни действия и деянията да са извършени в изпълнение на решение на организира престъпна група и чрез обещаване на облаги, поради което го оправдал по обвиненията за извършени 19 престъпления по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК; подсъдимия Д. за невиновен в това през периода 5.11.2003 г. до 24.01.2005 г. при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие като извършител с подсъдимите Кр. Т., Я. Т., Ал. И. - в различни комбинации и в различни периоди, да е транспортирал, приемал, набирал и превеждал през границата на страната с личен лек автомобил или с обществен превоз 4 отделни лица - Т., М. Г., Ив. Т. и Р. Б. с цел да бъдат използвани за развратни действия и деянията да са извършени в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което го оправдал по предявените му обвинения за извършени четири престъпления по чл. 159в вр. чл. 159б пр.2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Приложил чл. 23, ал. 1 НК и наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените, 2 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим и глоба в размер на 2 500 лева. подсъдимия А. В. И. за виновен: по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - за извършени 12 престъпления по отношение на 12 лица за периода м.юни 2001 г. - м.октомври 2005 г. като извършител в съучастие в различни комбинации с останалите подсъдими и го осъдил при предпоставките по чл. 55, ал. 1 НК на по 6 месеца лишаване от свобода и глоба по 2 500 лева, като го оправдал по първоначалното обвинение да е склонявал лицата към проституция; по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за свождане към блудствени действия за времето от м.май 2002 г. до края на м.август 2002 г. в гр. В. и КК"Златни пясъци" в съучастие като извършител с Д. и Т. Т. на К. К. и при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева; за невинен да е извършил 10 престъпления по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и едно по чл. 159в вр. чл. 159б пр.1, 2 и 4 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и го оправдал по тези обвинения; за виновен в това, че на 14.06.2006 г. в гр. В. държал без надлежно разрешително високо рисково наркотично вещество-кокаин на обща стойност 18,36 лева и на основание чл. 354, ал. 3 пр.2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на1 000 лева. На основание чл. 23 НК наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 2 500 лева. подсъдимия К. А. Т. за виновен в това, да е извършил осем престъпления по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева. Оправдал го по първоначалното обвинение и да е склонявал към проституция лицата; за невинен и го оправдал по 8 обвинения да е извършил престъпления по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК както и изцяло и по обвинението да е извършил три престъпления по чл. 159в вр. чл. 159б , пр.2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Приложил чл. 23 НК като му наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2 500 лева. подсъдимия Я. Б. Д. за виновен в това, да е извършил 9 престъпления по чл. 155, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на по 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева; за невинен и го е оправдал да е извършил престъпление по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр.ал. 1, пр.1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК по отношение на 9 отделни лица, както и по чл. 159в вр. чл. 159б, ал. 1, пр.2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК по отношение на 3 отделни лица. На основание чл. 23 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 2 500 лева; подсъдимия М. Ж. П. за виновен по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - за свождане към блудствени действия и съвкупление с користна цел на 9 отделни лица и е осъден на по 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева. На основание чл. 23 НК му наложил едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 11 месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 2 500 лева. Оправдал го по обвинението да е склонявал към проституция тези лица. за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 159в вр. чл. 159а, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК по отношение на девет лица и е оправдан по това обвинение; подсъдимия Т. Д. Т. за виновен по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за свождане към блудствени действия и съвкупление за периода м.юни 2001 г. до 3.07.2002 г. на 5 лица, и при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на по 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева. Приложил чл. 23 НК като му наложил едно общо- най-тежкото, от определените наказание - 10 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим и глоба в размер на 2 500 лева; подсъдимия Д. С. Д. за виновен по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК - за свождане към блудствени действия и съвкупление с користна цел на 5 лица, и го осъдил на по 10 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2 500 лева като го оправдал по първоначалното обвинение да ги е склонявал към проституция; за невинен и оправдал по обвинението по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по отношение на 4 лица. На основание чл. 23 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените - 10 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим и глоба в размер на 2 500 лева. Въззивното производство е образувано по повод протеста на прокурор при Варненската окръжна прокуратура, в предложението на който по изложените подробни и задълбочени съображения се съдържат няколко искания: 1. - за отмяна на присъдата по отношение на подсъдимите Д., И., Кр. Т., Я. Д., Д. Д. и М. П. в оправдателните части: по обвинението по чл. 321 НК вр. чл. 159а, ал. 1 и 2 и чл. 159б, ал. 1 и 2 НК; за престъпленията по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК /без Д. /; за престъпленията по чл. 159в вр. чл. 159б, ал. 1, пр. вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК по отношение на подсъдимите Д., И.,Кр. Т. и Я. Д.; за престъпленията по чл. 155, ал. 1 НК - склоняване към проституция, по отношение на подсъдимите Д., И., Кр. Т., Я. Д., М. П., Т. Т. и Д. Д. и постановяване на нова осъдителна присъда с налагане на съответни наказания 2 - за изменение на присъдата в осъдителната част с увеличаване на наказанията на всички подсъдими, отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК за подсъдимите Я. Д. и К. Т. и прилагане на чл. 24 НК на наложеното при предпоставките на чл. 23 НК общо наказание за всеки един. Подадени в срок са и жалби от подсъдимите Д., И. и Д. Д. защитника, съдържащи единствено искане - изменение и приложение на чл. 66, ал. 1 НК Варненският апелативен съд с обжалваната нова присъда като е обсъдил доводите в жалбите и протеста и е съобразил процесуалната си дейност с оглед изискванията на чл. 314 НПК приел, че е необходима и допустима само експертиза за здравословното състояние на подсъдимия Д каквато е допуснал, възприел като неоспорена и взел предвид при обсъждане на въпроса за наказанието - обстоятелство извън фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Отчел е, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 27 "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция", защото видно и от съдържанието на протокола от съдебното заседание в тази инстанция подсъдимите са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица като при постановяване на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признали са изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Независимо от това е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт и е направил извод, че доказателствата са съобразени с изискванията за реда и начина на събиране, предвиден в НПК, че са достатъчно и възможните, за да подкрепят направените признания и да установят фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Възприел изцяло фактическата обстановка, която е основана на подробния, задълбочен и верен анализ на целия доказателствен матери ал. Направил е обаче различен правен извод за дейността на подсъдимите, отнасящи се до предявените им обвинения по чл. 159в вр.159а и чл. 159в вр. чл. 159б вр. чл. 159а НК, както и относно правната квалификация по чл. 321 НК като е обосновал решението си, че с оглед обективираното им поведение подсъдимите са извършили тези престъпления по начин и време, както са описани и възприети и от самите тях. Изложил е подробни съображения, с които мотивира отказа си да сподели разбиранията си с тези на първоинстанционния съд, че липсват елементи от съставите на посочените престъпления, което е основанието им да ги признае за невинни и оправдае в тази им част, които и настоящият състав изцяло споделя. Те не са произволни и изключващи процесуалните задължения по чл. 107, ал. 3 и 5 НПК, а са подкрепени със закона, с установените фактически положения и приложимите правни норми, които съответстват на международните актове и наказателно правната уредба за трафик на хора, регламентирано и в нашето законодателство. С оглед и на изложените съображения отменил присъдата на първоинстанционния съд и признал подсъдимите за виновни изцяло по предявените им обвинения като им е наложил и съответните наказания С новата присъда въззивният съд е признал всички подсъдими за виновни да са извършили престъплението по чл. 321 НК като е обосновал решението си с установената фактическа дейност на организираната група, в която са участвали всички да е имала за цел и извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 1 и 2, чл. 159б, ал. 1 и 2, чл. 159в НК. Наличието на допълнителни квалифициращи престъплението признаци е довело и до решението да се наложи и съответно по-високо наказание на подсъдимия Д, чиято престъпна дейност на организатор и ръководител се отличава и със значително по-висока степен на обществена опасност. Подсъдимият Д. е признат за виновен и по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК за всяко едно от 11 деяния е осъден на по 4 години и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева. За престъпленията по чл. 159в вр. чл. 159б, ал. 1, пр.2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 НК за всяко едно от 4 деяния е осъден на по 4 години и 11 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева. Приложен е чл. 23 НК и е наложено едно общо - най-тежкото от определените, наказание - 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим и е присъединена глоба в размер на 15 000 лева. Приложен е и чл. 24 НК като е увеличено общото наказание с 2 години; Подсъдимият И. също е признат за виновен по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и при предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК за извършените 10 деяния е осъден на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева, а за престъплението по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр.1 вр.ал. 1 и 4 вр. чл. 20, ал. 1 НК извършено по отношение на едно лице, е осъден също на 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Общото наказание е в размер на 4 години и следва да се изтърпи при първоначален общ режим като е увеличено при предпоставките на чл. 24 НК с 2 години. Присъединена е и глобата в размер на 5 000 лева; К. Т. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на 8 лица на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева. За престъпленията по чл. 159в вр. чл. 159б, ал. 1, пр.2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, извършени по отношение на 3 лица, е осъден на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева. На основание чл. 23 НК е наложено едно общо наказание от определените - 4 години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и увеличено на основание чл. 24 НК с 2 години, а е присъединено и кумулативното наказание - глоба, в размер на 5 000 лева; Я. Д. е признат за виновен да е извършил престъпления по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК по отношение на 9 лица и е осъден на по 4 години лишаване от свобода и глоба по 5 000 лева. За престъпленията по чл. 159в вр. чл. 159б, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 159а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 НК, извършени по отношение на три лица, е признат за виновен и осъден на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева. На основание чл. 23 НК е наложено едно общо наказание от определените - най-тежкото, 4 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим, присъединена е глобата в размер на 5 000 лева и е приложен чл. 24 НК с определен срок от 2 години; М. П. е признат за виновен и осъден на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева за извършени по отношение на 9 лица престъпления по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1 вр.ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наложеното общо наказание е в размер на 4 години лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален общ режим, увеличено по чл. 24 НК с 2 години и е присъединена глобата в размер на 5 000 лева; Подсъдимият Д. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр.1, ал. 1, пр.1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК за извършени престъпления по отношение на 4 лица на по 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на по 5 000 лева. Наложено е най-тежкото наказание от определените като общо - в размер на 4 години, и е определен първоначален общ режим, увеличено с 2 години на основание чл. 24 НК. Присъединено е и кумулативното наказание глоба в размер на 5 000 лева. Отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на подсъдимите К. Т. и Я. Д. По отношение на подсъдимия Т. Т. съдът е мотивирал съображенията си, че макар и да следва да носи отговорност и по обвинението за цел на групата да извършва престъпления по чл. 159а, 159б и 159в наложеното му наказание в размер на 10 месеца, за което е определено ефективно изтърпяване, предвид конкретното му участие и време на извършване на престъплението не се налага това наказание да бъде увеличавано и още по-малко да бъде прилагане разпоредбата на чл. 24 НК, защото целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с този размер и начин на изпълнение. Изложените съображения по всички доводи и възражения, направени от страните по своето съдържание съответстват на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК. Решението да бъдат признати за виновни подсъдимите по всички обвинения, за които има фактически обстоятелства в обвинителния акт, е съобразено с изискванията по чл. 14, чл. 107, ал. 3 НПК, и с тези на материалния закон. Жалбата на подсъдимия И е изцяло неоснователна. С оглед на установената фактическа обстановка и обективираното му поведение, което не е оспорил, поради което се е поставил в благоприятното положение да му бъдат наложени наказанията при предпоставките по чл. 55, ал. 1 НК предвид изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, квалификацията на поведението му е правилно определена и съобразена с установените с годни доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред, обективни и субективни признаци. С оглед на това няма основание да се приеме, че е налице касационно основание от предвидените в чл. 348, ал. 2 вр.ал. 1, т. 1 НПК. Законосъобразно е приложението на чл. 24 НК. Привилегията, предвидена от законодателя с процедурата по глава 27 НПК, се отнася само за случаите по чл. 371, ал. 2 НПК когато подсъдимият има възможност и я упражни в първоинстанционния съд да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за съответното престъпление с оглед да се определи наказание под предвидения минимум, независимо че не са налице предпоставките по чл. 55 НК. Други по-благоприятни последици не са предвидени, поради което няма пречка с оглед постигане целите на наказанието общо определеното да се увеличи, ако са налице предпоставките по чл. 24 НК. В конкретния случай съдът е увеличил общото наказание с две години като се е съобразил с принципа за законоустановеност на наказанието. Наложеното общо наказание, макар и най-тежкото, е от определените, за много извършени от подсъдимия умишлени престъпления със завишена степен на обществена опасност, и поради това изводът, че се оказва недостатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК и не съответства на извършеното не е произволен, а резултат на цялостна и задълбочена оценка на всички относими за отговорността на наказанието обстоятелства - смекчаващи и отегчаващи. Размерът 2 години не е в нарушение на изискването да не е с повече от една втора от определеното най-тежко наказание, нито надминава общия сбор на отделните, определени преди това наказания от същия вид. Не е превишило и максималния размер, определен за този вид наказание - лишаване от свобода. Настоящият състав изцяло споделя съображенията, че за извършеното престъпление наказание в размер на 4 години е съобразен с установените индивидуализиращи обстоятелства, които е преценил правилно по вид и значимост, за да реши и въпроса за обществената опасност както на личността на дееца, така и на извършените деяния. Няма нарушение на правилата за индивидуализация, нито пренебрегване на обстоятелства в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Не е вярно твърдението, че въззивният съд е допуснал нарушение при постановяване на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия по чл. 159в вр. чл. 159а или по чл. 159в вр. чл. 159б вр. чл. 159а НК като е изключил подсъдимия Т. Последният подсъдим е имал обвинение само по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, които е извършил в съучастие с И. и други от подсъдимите, но не и по посочените по-горе текстове, за които въззивният съд е постановил осъдителна присъда по отношение на И. Неоснователно е и твърдението, че Т. е осъден за извършено престъпление по отношение на св. К в съучастие с подсъдимия И, но последния няма осъдителна присъда за извършено престъпление по отношение на това лице. Видно от присъдата на първоинстанционния съд-л.456, т. 2 нохд № 2111/2008 г. на Варненския окръжен съд, п.13 И. е осъден по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено в съучастие с подсъдимите Д. и Т. Д. Т. На л.447, п.17 подсъдимият Д е осъден за извършено престъпление по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК в съучастие с подсъдимите И. и Т. и присъдата в тези им части не е преразглеждана, а е потвърдена от въззивната инстанция. В жалбата на защитника на подсъдимите Я. Д. и М. П. се поддържа, че новата присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, поради което следва да бъде отменена. Не само в нея, но и в допълнението, представено пред касационния състав, такива нарушения не са конкретизирани, а служебна проверка не е от компетентността съгласно правомощията по чл. 346 НПК по повод съдържанието на тази жалба. Няма нарушения, които да са от вида на абсолютните, налагащи отмяна на обжалвания съдебен акт. Възражението, че не са взети предвид всички индивидуализиращи обстоятелства и не е направена оценка с оглед действителния им смисъл би могло да се определи като такова за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От съдържанието на мотивите в новата присъда, а и от всички установени по делото данни за личността на подсъдимите може да се направи извод, че няма нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. И двамата подсъдими са участвали в извършването на престъпления с висока степен на обществена опасност. Тежестта, броят и характерът им, поведението им в процеса и обществото, подбудите за извършването на всяко едно от престъпленията и влиянието върху обществото не дават основание да се определят и личностите им като такива със занижена обществена опасност, особено отчитайки и динамиката на този вид престъпления, последиците, оценката на обществото. Признанието, което са направили не може да получи по-различно от действителното му значение на декларативност с оглед прилагане на един по-благоприятен режим на разглеждане на делото и произнасяне по вида и размера на наказанието. Определеното наказание лишаване от свобода в размер на 4 години като най-тежко е в съответствие с изискванията на чл. 23 НК, а глобата в размер на 5 000 лева би могла да се определи като занижена. Правилната индивидуализация на наказанията, направена след обоснована цялостна оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства с приложението и на чл. 24 от НК в определения размер съответства на изискването за справедливост и съответствие на извършеното, както и на целите по чл. 36 НК. В този смисъл не са налице основания от предвидените в чл. 348 НПК за изменение или отмяна на новата присъда. Неоснователна е жалбата на подсъдимия Е. Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което са нарушени правата на подсъдимия по чл. 55, ал. 1 НПК. Съображенията, че е осъден по чл. 159в вр. чл. 159а и по чл. 159в вр. чл. 159б вр. чл. 159а от НК, но е изключен от въззивния съд като съучастник подсъдимия Т. Т., осъден за тези престъпления при условията на чл. 20, ал. 2 НК с подс. Димов. Видно от съдържанието на присъдата на първоинстанционния съд, която не е оспорена от прокурора и подсъдимите и е потвърдена от въззивната инстанция подсъдимият Т е осъден само за това, за което е бил привлечен да отговаря и е бил внесен обвинителен акт - по чл. 321 и по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Както беше посочено по-горе съучастници са били подсъдимите И. и Д. На л.447, т. 2, п.17 има осъдителен диспозитив по отношение на този подсъдим за извършено престъпление - свождане към блудствени действия и съвкупление с лицето К. Х. К. като му е наложено наказание лишаване от свобода 6 месеца и кумулативното-глоба в размер на 2 500 лева. В тази част присъдата поначало е била влязла в сила като се има предвид, че въззивната жалба на този подсъдим не съдържа никакво друго искане, освен отнасящо се до наказанието и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Затова няма нарушение на правата му в посочения в жалбата смисъл. Не може да бъде съучастник лице, по отношение на което не е предявявано и не е привличан да отговаря за извършено престъпление, за каквото няма данни по делото и не е внесен обвинителен акт. Наказанието лишаване от свобода в размер на 4 години и 11 месеца /определено и като общо, тъй като е най-тежкото/ е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Определянето на този размер е в съответствие с тежестта и значението на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, на действителната обществена опасност предвид характерът и тежестта на извършените престъпления и конкретно извършеното от подсъдимия, който не оспорва, че е бил организатор и основна фигура в организиране дейността по набиране, привличане и трафик на млади момичета за упражняване на нерегламентирана дейност - както на територията на страната, така и в други държави, представляваща съвременна форма на робство, поведението му в процеса и отношението му към извършеното. Направеното признание не може да бъде определено като значимо, оценявано извън рамките на чл. 371, ал. 2 НПК и представляващо израз на някаква отрицателна оценка на извършеното, на въздействието върху обществото или на конкретните лица, върху които е упражнявал различно по вид въздействие - физическо, психическо, за мотивация да поемат по различен път, повлияни от стремежа да живеят при по-добра материална осигуреност. Приложението на чл. 24 НК е законосъобразно. Както беше посочено по-горе по повод жалбата на И. приложението на чл. 55 НК според изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК не изключва предвидената от законодателя правна възможност за привеждане в съответствие с целите по чл. 36 и чл. 33, ал. 5 НК да се увеличи размера на определеното общо наказание. Това решение е въз основа на направения извод, че то не може в достатъчна степен да постигне тези цели и да бъде определено като справедливо. Няма нарушение с определянето на размера две години, защото съответства на изискванията да не е повече от една втора, да не надминава общия сбор на отделните определени наказания от същия вид и да не надминава максималния вид на този вид наказание. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК е неприложима не само поради размера на наказанието, което надвишава три години, но и защото превъзпитанието на този подсъдим не може да се постигне, ако не бъде отделен за определен период от време от обществото и поставен при условия, които да му дадат възможност за преоценка на извършеното и въздействието върху обществото. Жалбата на подсъдимия К има едно ясно и мотивирано искане, а то е да се отмени приложението на чл. 24 НК като недопустимо съобразно идеята, заложена в предвидената от законодателя процедура по гл. 27 НПК. Такова становище е неприемливо, както беше посочено и по-горе, защото със създаването невъзможността подсъдимия да направи признание на фактическите обстоятелства и от възможността да се разпитват свидетели и вещи лица се цели по-бързо приключване на наказателното производство и поощряване на подсъдимия за това негово поведение, което макар и декларативно и не съдържащо обикновено действителното съдържание на едно признание, което има характер на смекчаващо обстоятелство с налагането на наказание под предвидения минимум, и то без да са налице предпоставките по чл. 55 НК. Приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с извършеното. Такъв е и конкретния случай, поради което законосъобразно въззивният съд е приложил чл. 24 НК при спазване на всички изисквания, определяйки увеличение на общото наказание в размер на 2 години. Цялостната обоснована оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства, данни за които се съдържат по делото, са мотивирали извода, че само така могат да бъдат постигнати целите на наказанието. По този начин съдът е изпълнил задължението си да обсъди и реши въпроса за необходимостта при реална съвкупност да се увеличи общото след като е взел предвид проявената упоритост, личната обществена опасност, цялостната престъпна дейност и продължителността на осъществяването й, подбудите за извършване на деянията, последиците за отделните личности и за обществото. Така че приложението на чл. 24 НК е било наложително не като възмездие, а с основната цел да въздейства върху поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и да въздейства предупредително и върху другите членове на обществото и да му се отнеме възможността да върши други престъпления за определен период от време. В останалата част от жалбата не се съдържат конкретни доводи и възражения, които да подлежат на касационен контрол. Доколкото има възможност заслужено произнасяне, то е за случаите, когато констатира наличието на т. н. абсолютни процесуални нарушения, които задължително налагат отмяна на въззивния акт, какъвто не е настоящият. Жалбата на защитника на подсъдимия Д също съдържа конкретност относно твърдението за завишен размер на наказанието, неправилно приложение на чл. 24 НК и неприложение на чл. 66, ал. 1 НК. Въззивният съд е изложил съображения в съответствие с установените индивидуализиращи обстоятелства кое налага наказанието, определено и като общо, да бъде в размер на 4 години. Оценката на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, характерът и тежестта на извършените престъпления са оценени с оглед действителния им смисъл и в съответствие с данните, че макар и вече осъждан за извършено престъпление не е променил поведението си към спазване правилата на обществото и законите в страната. Извършените от него престъпления - при това в група, са с висока динамика, висока степен на обществена опасност и оказващи особено неблагоприятно въздействие върху членовете на обществото. Наказанието в размерна 4 години е справедливо, защото съответства на целите по чл. 36 НК и на извършеното. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 24 НК. Изложеното по-горе, че е допустимо увеличение на общото определено наказание се отнася в пълна степен и за този подсъдим. Няма причина да се направи изключение за него при установената престъпна дейност, подбуди, последици и резултат от извършеното. Необходимо за превъзпитанието му е да бъде изолиран от обществото за по-продължителен период от време, защото определеното в размер на 4 години няма да може в достатъчна степен да му повлияе превъзпитателно и ограничаващо възможностите му да върши други престъпления. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните, жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение