Решение № 9757 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2011 г.

Решение № 9757 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Костадин Николов Узунов от гр. Смолян срещу заповед № РД02-14-416/02 март 2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-15-117/15 декември 2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). В жалбата е направено искане за отмяна на оспорената заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и на потвърдената с нея заповед на изпълнителния директор на АГКК, като издадени при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Цветанка Иванова, намира за неоснователна подадената жалба. Заинтересованата страна изпълнителния директор на АГКК не е заявила становището си по подадената жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Административното производство е започнало по подадени жалби от Васил Георгиев Узунов с рег. № 94-3054/03 юни 2010 г. и от Румен Малинов Младенов с рег. № 94-3623/23 юни 2010 г. срещу действията на инж. Костадин Николов Узунов, вписан със заповед № 788/31 август 2001 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, свързани с изготвянето на проект за изменение на кадастрална карта и геодезическо заснемане на имотите на посочените лица. В съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в приложимата редакция, на оспорвания е съставен акт за установяване на административно нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР № 21-10-1598/07 юли 2010 г. от длъжностно лице, определено със заповед № РД-13-79/07 юли 2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), в присъствието на двама свидетели. В акта е отразено, че в периода септември 2009 г. - февруари 2010 г. Узунов не е изпълнил коректно задълженията си на правоспособно лице за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, а през м. март 2010 г. е изработил документация за геодезическо заснемане в гр. Девин без то да съответства на елементите на кадастъра на терена, без присъствие на заинтересуваните лица и без съставяне на необходимия протокол за граници. На 12 юли 2010 г. Костадин Узунов се е запознал със съставения му акт за установяване на административно нарушение, като на 19 юли 2010 г. е внесъл писмено възражение срещу него. На 13 юли 2010 г. началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Смолян е изпратил на директора на Дирекция "Кадастрална и специализирани карти" в АГКК съставения акт за установяване на административно нарушение заедно с цялата преписка. Въз основа на така представените доказателства, както и на обстоятелствата, посочени в представеното по преписката писмено възражение на Костадин Узунов и приложените към него доказателства, е изготвено писмено становище по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/16 февруари 2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, в което е направено заключение, че акта за установяване на административно нарушение е основателно съставен от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, тъй като правоспособното лице Костадин Узунов не изпълнява задълженията си по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Въз основа на представеното становище и съставения акт за установяване на административно нарушение изпълнителният директор на АГКК е издал заповед № РД-15-117/15 декември 2010 г., с която е наредил заличаването на Костадин Николов Узунов от регистъра на лицата правоспособни да извършват дейности по кадастъра за срок от една година. Тази заповед е обжалвана от Узунов пред министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗКИР, който със заповед № РД02-14-416/02 март 2011 г. е отхвърлил подадената жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 5 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК за заличаване на правоспособното лице от съответния регистър подлежи на обжалване пред министъра на регионалното развитие и благоустройството, а съгласно ал. 4 на чл. 18 от ЗКИР решението, с което се отхвърля жалбата по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд. Това именно решение - в случая - заповед, на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предмет на оспорване в настоящото производство. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма. Изложените в обратния смисъл възражения в жалбата са неоснователни. Действително, разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК задължава административния орган, издател на акта, да посочи фактически и правни основания за издаването му. Правните основания за издаването на заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството са изложени в нея. Фактическите основания са само маркирани, без да са подробно изложени. Това обаче не съставлява нарушение, водещо до отмяна на оспорения административен акт, доколкото тези основания са конкретно и подробно мотивирани в съдържащите се в административната преписка материали. Тук следва да се държи сметка и за характера на оспорената заповед, представляваща по същество акт, с който се контролира по административен ред друг административен акт - в случая заповед на изпълнителния директор на АГКК. В процедурата по издаването на последния е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който подробно и аргументирано са описани допуснатите от оспорващия нарушения на задълженията му по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗКИР - да извършва възложените му работи по кадастър, съответно по геодезия или картография в съответствие с нормативните изисквания. Кои конкретно нормативни изисквания са били нарушени от Узунов също е посочено, при това не само в съставения акт, но и в изготвеното становище по реда на чл. чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/16 февруари 2001 г. за водене и съхраняване на регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, както и в съпроводителното писмо на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Смолян. При издаването на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на закона - чл. 21, ал. 4 от ЗКИР, и на цитираната по-горе наредба е съставен акт от длъжностно лице, надлежно оправомощено за това, с който са установени допуснатите от Узунов нарушения. Изготвен е и доклад, въз основа на които е издадена заповедта на изпълнителния директор на АГКК, потвърдена с оспорената. На жалбоподателя е дадена възможност да представи писмени възражения във връзка със съставения акт за установяване на административно нарушение, от която възможност той се е възползвал. Доводите, изразени в писменото възражение, както и представените към него доказателства, са били обсъдени от административния орган. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби. Последните предопределят разпоредените с административния акт права и задължения, като това противоречие се установява само по отношение на фактите, посочени като основание за издаването на акта. В случая такова противоречие не е налице, доколкото посочените като основание за издаването на заповедта факти предполагат издаването именно на акт от категорията на оспорения. Липсват и основания, сочещи на превратно упражняване на власт от страна на административния орган. Напротив - констатираните със съставения акт за установяване на административното нарушение дейности по кадастъра от страна на Узунов, извършени в несъответствие с действащата нормативна уредба, са дали основание на административния орган да го заличи от регистъра на правоспособните лица за осъществяване на тази дейност. С оглед горното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални правила за издаването й и е съобразена с целта на закона. Поради това подадената жалба като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,