Решение № 2595 от 13.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда гр. Русе, представлявана от И. Николаева директор, чрез юрк. Николаева, срещу Решение 1861 от 21.03.2022 г., по административно дело 683/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Линамар лайт металс Русе ЕООД даденото задължително предписание по т. 2 от Протокол за извършена проверка ПР2134256 от 25.11.2021 г. на служители от Дирекция Инспекция по труда - Русе , на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Линамар лайт металс Русе ЕООД, в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. И. Гъчков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Релевира претенция за присъждане на разноски, сторени от дружеството в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено задължително предписание по т. 2 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2134256, връчен на 25.11.2021 г., издаден от Дирекция Инспекция по труда Русе, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, на Линамар Лайт Металс Русе ЕООД. При извършена проверка на 19.10.2021 г., 26.10.2021 г. / по работни места / и на 22.11.2021 г./ по документи / по спазване на трудовото законодателство от Линамар Лайт Металс Русе ЕООД, длъжностни лица от Дирекция Инспекция по труда Русе установили, че съхранението на готови сърца, изработени по технологията студена кутия и неизползваният пясък за производството им в хале 3 на предприятието не е устроено в специални затворени помещения или камери, оборудвани с необходимите обезопасяващи устройства и инсталации, въпреки, че при производството на сърцата се използват свързващи компоненти със съдържание на фенол и формалдехид, които са токсични. С това е нарушен чл. 5, ал. 7 от Наредба РД-06-4 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави ( ДВ. бр. 23/19.03.2021г. ). За отстраняване на констатираното нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е дадено предписание работодателят да устрои съхранението на готови сърца, изработени по технология студена кутия и неизползвания пясък за производството им в хале 3 на предприятието в специални затворени помещения или камери, оборудвани с необходимите обезопасяващи устройства и инсталации, съгласно чл. 5, ал. 7 от Наредбата. За да приеме сезиралата го жалба за основателна, а оспорените с нея предписания в атакуваната им част за незаконосъобразни, Административен съд София-град при анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства, е приел за установено, че оспореното пред него задължително предписание е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил, че в хода на административното производство органът не е положил необходимите усилия за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, с което е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събере служебно всички относими към спора доказателства. Според съда в производството е останал неизяснен и недоказан основният въпрос: какво се включва в понятието токсични вещества употребено в Наредба РД-04-6/2021 г., а административният орган не е взел предвид представените от касационния жалбоподател документи установяващи липсата на превишение на нормите, допустими по отношение на изследваните агенти, вкл. фенол и формалдехид, които са установени в количество, значително под разрешената референтна стойност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен положителен отговор. Правилен е изводът на съда, че в Наредба РД-04-6/2021 г. липсва легална дефиниция на понятието токсични вещества. Видно от представените протоколи за веществата формалдехид и фенол са провеждани периодични изследвания по реда на Наредба 10 от 26.09.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутафени при работа. В същата обаче липсва дефиниция на понятието токсични вещества. В процесния случай административния орган не е изложил факти, че свързващите компоненти, използвани в работния процес на предприятието фенол и формалдехид, са токсични вещества и на това основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от Наредбата. Следва да се отбележи, че изложените в касационната жалба мотиви не могат да бъдат споделени, тъй като токсични вещества и вредни вещества не са синоними, доколкото второто понятие е с много по широко съдържание, включващо в себе си и съдържанието на първото. Безспорно всички токсични вещества са и вредни, но не всички вредни вещества са токсични. При липсата на легална дефиниция на използваното понятие токсични вещества, в тежест на административния орган е да аргументира и докаже по съответния ред осъществяването на всички елементи от фактическия състав, включително и обстоятелството, че процесните вещества фенол и формалдехид са токсични и по този начин да обоснове приложението на чл. 5, ал. 7 от Наредба РД-06-4/2021 г. На следващо място, видно от административната преписка, по време на извършената проверка е установено наличието на миризми на органични вещества, специфични за производството, в зоните за съхранение на готови сърца и неизползван пясък за производството им в хале 3 на предприятието, което предполага недостатъчна ефективност на пречиствателните съоръжения в зоната за складиране на сърцата ( част от вентилационната система към биофилтрите ). В изпълнение на задължително предписание по т. 1 от същия протокол е проведено изпитване и замерване на ефективността на новоизградената и използвана в предприятието Вентилационна система и биофилтри, в частта отнасяща се до смукателната система на вентилация К3 в хале 3, което е показало, че тази вентилационна система съответства на всички нормативни и проектни изисквания. Целта на системата е да осигурява ефективното улавяне, отвеждане и обезопасяване на всички опасни или вредни вещества. Ефективността на системата не е обсъдена от органа. Резултатите от проведеното изследване са отразени в Сертификат за контрол 238/16.12.2021 г., Протокол за контрол 238/1/16.12.2021 г. който е представен пред административния орган. По делото са представени и Сертификат за контрол 151/26.07.2021 г., към който приложения са 10 на броя протокола за проверка; сертификат за контрол 152/26.07.2021 г. с приложени 3 броя протокола за проверка; сертификат за контрол 107/06.08.2021 г. към който приложения са 3 броя протокола за проверка за контрол на химични агенти във въздуха на работната среда; сертификат за контрол 108/06.08.2021 г. с приложени 3 броя протокола за проверка на химични агенти във въздуха на работната среда; сертификат за контрол 109/06.08.2021 г. с приложения към същия 12 броя протокола за контрол на химични агенти във въздуха на работната среда; сертификат 170/27.10.2021 г. с приложени 2 броя протоколи. От всички тях е видно, че липсва превишение на нормите, допустими по отношение на изследваните агенти, вкл. фенол и формалдехид, с количества значително под разрешената референтна стойност. Гореописаните сертификати и приложените протоколи за проверка на вредни агенти във въздуха в съответната работна среда, част от които третират именно въпросните вещества фенол и формалдехид не са обсъдени от административния орган. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно приложение на материалния закон. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в атакуваната му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила по изложените съображения. При този изход на спора, разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция в размер на 500 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г. и списък с разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение