Решение № 14498 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2014 г.

Решение № 14498 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8961/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Драганов, пълномощник на Александър Данаилов Шейтанов от гр. София против решение № 3330/19.05.14 г. по адм. д. № 9839/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендират се деловодни на разноски. Ответникът, Началник Служба по геодезия, картография и кадастър -София не взема становище. Ответницата, Анелия Атанасова Гюзелева, представлявана от адв. Еленков, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли решението да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Шейтанов срещу Заповед № КД-14-22-1225/13.08.13 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър -София е одобрил изменение на КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.11 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София, състоящо се в промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.1980.1543 и 68134.1980.1544. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е валидна, издадена от териториално компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. В тази връзка събраните по делото доказателства, вкл. тези за установяване компетентността на издателя на административния акт и съставения по преписката акт за непълноти, подписан от заинтересуваните лица- заявителя Гюзелева и оспорващия Шейтанов, са обсъдени в съвкупност с доводите на страните. Решението е постановено при липса на релевираните с касационната жалба доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територията й е разделена на 28 области, чиито граници и административни центрове са утвърдени с Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България. Съгласно т. 22 и 23 от този указ София е разделена на две области- Област с административен център гр. София, в която се включват Столична община и районите по реда на Закона за териториалното делене на Столична община и големите градове / т. 22/ и Област с административен център гр. София, в която се включват общините: Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар и Челопеч /т. 23/. Съгласно цитирания текст на т. 22 и т. 23 от Указа и двете области са с административен център гр. София, но са с различен териториален обхват. Текстът на Заповед № 121/05.07.04 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която издателят на процесната заповед, инж. Динкова е назначена на длъжност Началник на отдел- Служба по кадастъра, област София, Специализирана администрация при Агенция по кадастъра, се явява в синхрон с текста на т. 22 и т. 23 на Указ № 1/05.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове и общини, включени в тях в частта му за определяне административния център на двете области, утвърдени за гр. София. От тук следва, че при издаване на обжалваната заповед, упълномощен от Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър -София по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР с изрична заповед, Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-София е упражнил надлежно териториалната си компетентност. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед не е нищожна се явява правилен, а касационният довод в обратна насока-неоснователен. Правилен е и вторият извод, възприет в обжалваното решение относно издаване на заповедта в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решаващ в тази насока е безспорният факт, че касационният жалбоподател Шейтанов е подписал без възражение съставения по преписката акт за непълноти и грешки, констатациите по който са пренесени в разпоредителната част на обжалваната заповед. Тази констатации представляват фактическите основания за издаване на заповедта, предвид което доводът за издаването й при липсата на мотиви и в нарушение на материалния закон е неоснователен. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на ответницата Гюзелева за присъждане на разноски се явява неоснователна, тъй като липсват надлежни доказателства такива тя да е сторила в настоящата инстанция. Евентуална претенция за разноски пред първата инстанция следва да бъде заявена по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2ю АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение