Решение № 621 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2010 г.
ВАСVI отделение13.01.2011 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 528 от 18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 4992/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 621 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 528 от 18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 4992/2009 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Венцислав Христов Георгиев от гр. София срещу решение № 136 от 01.06.2009 г. на главния директор на СУ "СО". Срещу това решение е подадена касационна жалба от Георгиев, с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично и чрез адв. Христов, по изложените в нея и в писмени бележки съображения. Ответната страна - Директор на СУСО не изпраща представител, в писмени бележки се оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия си състав при шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Процесната касационна жалба е допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество е неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 136 от 01.06.2009 г. на главния директор на СУ "СО", с което е потвърдено разпореждане № 4706186641/1 от 30.12.2008 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 8 от КСО е изменена получавана от Венцислав Георгиев наследствена пенсия от двамата родители, считано от 01.01.2000 г. Съдът е допуснал по делото назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като експертът Мариета Найденова коректно е извършила преизчисление на размера на наследствената пенсия на лицето. По дефиниция, размерът на тази пенсия е сбор от наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалите родители, регистрирани със съответните индивидуални коефициенти при спазване изискванията на чл. 70, ал. 1 от КСО, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Съобразявайки този принцип, както и разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от КСО за определяне наследствената пенсия за един наследник, съдът е възприел заключението на вещото лице за правилно определен размер на пенсията по реда на § 7, ал. 1 от КСО, според който пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. включително, се преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалният коефициент. Характерното в случая е и обстоятелството, че определянето на наследствената пенсия при смърт на двама родители като наследствена пенсия за трудова злополука се явява отпаднало основание, което с отмяната на ЗП е преустановило своето правно действие, тъй като с разпоредбата на § 7 от ПЗР на КСО от 01.01.2000 г. са приложими единствено неговите разпоредби. Поради това, отпуснатата пенсия на Венцислав Георгиев по ЗП (отм.) продължава да се изплаща, но преизчислена съобразно разпоредбите на чл. 81, ал. 3 от КСО. Неоснователно е касационното възражение за нарушение принципът на § 7, ал. 2 от КСО, според който, преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера. По делото е установено, че преизчисленият размер от 57.36 лв., при спазване на разпоредбите на чл. 81, ал. 3 от КСО, е по-благоприятен от размера на наследствената пенсия за трудова злополука по чл. 34, ал. 1 от ЗП (отм.) към 31.12.1999 г., който е 36.08 лв. поради което не е налице нарушение на § 7, ал. 2 от ПЗР на КСО. Не е нарушена и разпоредбата на § 8 от ПРЗ на КСО, тъй като пенсията, получавана към 31 декември 1999 г., отпусната по отменения ЗП, продължава да се получава. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,