Решение № 4104 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2021 г.

Решение № 4104 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Ж. Ж., ЕГН [ЕГН], и Т. Ж., ЕГН [ЕГН], двамата от гр. Карнобат, за отмяна на влязлото в сила решение № 1353 от 16.10.2020 г. по адм. дело № 537/2020 г. на Административен съд- Бургас, потвърдено с решение № 5549 от 10.05.2021 г. по адм. дело № 13745/2020 г. на Върховния административен съд. В искането за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези доказателства представляват нотариално заверена декларация от К. К., от 20.10.2021 г. и нотариално заверена декларация от К. К., от 18.12.2020 г., с които същият дава съгласието си Ж. Ж. и Т. Ж. да запазят строеж изпълнен в северозападната част на УПИ № Х-106 на регулационната граница с УПИ № IX-108, представляващ жилищна сграда с размери 13, 50/5, 70 с тухлени стени, стоманобетонна плоча и дървена покривна конструкция за двускатен покрив, покрити с керемиди със средна височина кота терен до кота корниз около 5 м. покриваща денивилацията на терена, която жилищна сграда да продължат да използват със същото предназначение. Тази сграда е предмет на решението, чиято отмяна се иска Иска се отмяна на решението. Ответникът- кмета на Община Карнобат изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Счита, че представеното доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а е новосъздадено, и като такова не попада в изброените хипотези на нормата, и не може да служи кат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С решение № 1353 от 16.10.20.2020 г. по адм. дело № 537/2020 г. на Административен съд- Бургас е отхвърлено оспорването на Ж. Ж. и Т. Ж. срещу заповед № РД-56/10.02.2020 г. на кмета на Община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ им е наредено в качеството на собственици да премахнат незаконен строеж: "сграда", намираща се в северозападната част на УПИ Х-106 на регулационната граница с УПИ ІХ-108, кв. 5 по плана на кв. "Красно село", гр. Карнобат. С влязло в сила решение № 5549 от 10.05.2021 г. по адм. дело № 13745/2020 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, е оставено в сила решението на Административен съд- Бургас. Процесното искане за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд- Бургас е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество въз основа на посоченото правно основание се явява неоснователно. В настоящото производство се иска отмяна на първоинстанционно съдебно решение, като е посочено отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК поради открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. За основателността на искането е необходимо страната не просто да твърди възникването на новото обстоятелство, а и да представи доказателства за това. Когато се касае за новооткрито или новосъздадено доказателство за факт, който е твърдян по време на процеса, но е останал недоказан, това доказателство също трябва да бъде представено. В настоящия случай новите писмени доказателства, на което молителите се позовават, са нотариално заверена декларация от К. К., от 20.10.2021 г. и нотариално заверена декларация от К. К., от 18.12.2020 г., с които същият дава съгласието си Ж. Ж. и Т. Ж. да запазят строежа и да продължат да използват жилищната със същото предназначение. Декларации с подобно съдържание са представени в хода на първоинстанционното производство/ л. 26 и л. 27 от делото/, и с тях К. К. е декларирал съгласие за реализиране на пристройка на общата им северна имотна граница и надстройка на заварен гараж, съгласен е с изградения обект и няма претенции срещу строежа. Следователно приложените нови декларации касаят дадено съгласие на съседът К. К., което е било налице при разглеждането на делото, и същите са обсъдени от съда при при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият петчленен състав намира, че представените писмени доказателства не са нови, по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК, а са новосъздадени след постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Като такива те не попадат в изброените хипотези на нормата и не може да служат, като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат, тъй като страната- кмета на Община Карнобат не е била представлявана от юрисконсулт. Страната е представила само възражение, подписано от кмета, без да е приложен списък на разноските. Ето защо искането е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,