Решение № 14048 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2011 г.

Решение № 14048 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е образувано по касационна жалба на Илия Асенов Георгиев от гр. София, подписана и от служебния му процесуален представител адв. Дилковска, срещу решението от 07.03.2011 г. по административно дело № 01056/2006 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III "Б" състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата му срещу експертно решение № 0290/03.04.2006 г. на НЕЛК по ортопедични болести. По съображения за допуснати от решаващия съдебен състав нарушения на процесуалния закон се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуалния представител юрисконсулт Ганчев писмено възразява срещу касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на СГС да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на СГС за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, които биха обусловили неговата неправилност. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК по ортопедични болести е отменено по оценка на работоспособността и трудовата препоръка експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания IV МБАЛ София АД - втори състав, с което на жалбоподателя са определени 69 % ТНР по водеща диагноза последици от травми на горен крайник и общо заболяване шийна и лумбална спондилоартроза, остеохондроза С4-С7 и Л3-С1, двустранна гоноартроза, двустранната коксартроза АХ II ст. и хипертонично сърце СН 0, като за общо заболяване - 40 % ТНР и за трудова злополука от 27.12.1959 г. - 61 % ТНР. Съставът на НЕЛК е дал 77 % ТНР, за общо заболяване 40 % ТНР и за трудова злополука от 27.12.1959 г. 61 % ТНР, като е приета водеща диагноза травматична ампутация на дланта и китката и общо заболяване спондилоартроза, изразена гръдна кифоза, левостранна гоноартроза, артериална хипертония - II стадий, умерена степен. За да не уважи оспорването градският съд е приел, че атакуваният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен колективен орган в рамките на неговите правомощия, спазена е формата и изискуемите реквизити, и е материално законосъобразен. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите по чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство (отм.), Софийският градски съд обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред експертно решение е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), Закона за здравето и Закона за административното производство (отм.). Заключенията на изслушаните по делото експертизи потвърждават изводите на НЕЛК за заболяванията на жалбоподателя и за тяхното отражение върху работоспособността на лицето. Действително вещите лица определят краен процент ТНР 78 % - т. е. с един процент по-висок от определения от НЕЛК, но доколкото тази разлика е незначителна и резултатът от заключението на вещите лица не се отразява на статуса и правата на лицето, защото не предполага отпускането на по-висок размер на пенсия за инвалидност и не влияе на други плащания от социалното осигуряване и подпомагане, то не следва да се отменя процесното експертно решение на НЕЛК. Наведените доводи за допуснати от решаващия съдебен състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в това число във връзка с извършените експертизи, са неоснователни. По делото с оглед пълното му изясняване от фактическа страна и осигуряване правото на защита в пълен обем са назначени единична и тройна съдебно-медицински експертизи, както и допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза. На жалбоподателя многократно е даване възможност да посочи вещо лице, но той не се е възползвал от нея, поради което твърдяното нарушение на чл. 157, ал. 2 от ГПК (отм.) не е налице. Възражението му срещу назначени експерти по тройната съдебно-медицинска експертиза с основание не е уважено, а противно на твърдяното от него, заключението й е своевременно представено по делото. Предвид изложеното и като не е уважил подадената до него жалба, Софийският градски съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,