Решение № 4250 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 756/2016 г.

Решение № 4250 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 756/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас и от Г. Г. Т., чрез процесуалния представител адв. Мариета Георгиева срещу Решение № 1690 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 484/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, ХІІ състав в съответните му части.

Касаторът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Бургас обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 02-1300337 от 24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение № 206 от 11.07.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП относно определените на Г. Г. Т. авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и НЗОК за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., като твърди, че решението в посочената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че необосновано и при неправилна преценка на доказателствата съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА в гореописаната част, като се позовава и на влезлия в сила РА № 02-1301655 от 05.12.2013 г., с който са определени на ревизираното лице /РЛ/ ДО и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО за периода 2006 г. – 2011 г. Алтернативно, счита, че дори да не се възприеме становището за месечния осигурителен доход в размер на 550 лева, както е определен с РА за посочения период 01. 01-31.12.2011 г., то следва същият да бъде редуциран до минимално определения в закона от 420 лева. Иска отмяната решението със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касаторът – Г. Г. Т., чрез адв. Мариета Георгиева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА относно авансови осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода от 2006 г. – 2010 г. в съответните размери, като счита, че същото е неправилно и необосновано. Поддържа, че от съвкупния анализ на доказателствата се обосновава извода, че РЛ не попада в кръга от лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а именно не е установено, че е упражнявало трудова дейност в качеството си на собственик или съдружник в търговско дружество. Иска отмяната на решението в съответната му част и да се постанови друго, с което да се отмени РА в тази част. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас не изразява становище по нея.

Ответникът по касационната жалба на Г. Г. Т. поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

Производството пред АС Бургас е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с № 2515/10.03.2015 г. по адм. дело № 8913/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Ревизионен акт /РА/ № 02-1300337/24.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, в частта, в която е потвърден с решение № 206/11.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас.

С оспорената част от РА на ревизираното лице /РЛ/ са определени задължения, както следва:

• авансови вноски за фонд ДОО за 2006 г. в размер на 92. 40 лева и лихва за просрочие – 145. 36 лева, за 2007 г. в размер на 0. 00 лева и в размер на 10. 05 лева, за 2008 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 41. 96 лева, за 2009 г. в размер на 514. 80 лева и лихва за просрочие – 381. 21 лева, за 2010 г. в размер на 730. 80 лева и лихва за просрочие – 386. 90 лева и за 2011 г. в размер на 1 075. 80 лева и лихва за просрочие – 349. 55 лева;

• авансови вноски за фонд ДЗПО - УПФ за 2006 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 2. 14 лева, за 2007 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 2. ЗЗ лева, за 2008 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 10. 23 лева, за 2009 г. в размер на 156. 00 лева и лихва за просрочие – 115. 50 лева, за 2010 г. в размер на 252. 00 лева и лихва за просрочие – 154. 44 лева и за 2011 г. в размер на 330. 00 лева и лихва за просрочие – 107. 24 лева;

• авансови вноски за фонд НЗОК за 2006 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 1. 66 лева, за 2007 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 1. 49 лева, за 2008 г. в размер на 0. 00 лева и лихва за просрочие – 7. 43 лева, за 2009 г. в размер на 249. 60 лева и лихва за просрочие – 98. 03 лева, за 2010 г. в размер на 403. 20 лева и лихва за просрочие – 114. 16 лева и за 2011 г. в размер на 528. 00 лева и лихва за просрочие – 94. 96 лева.

Ревизията е по общия ред, като е установено, че Г. Т. има качеството задължено лице като самоосигуряващо се за целия ревизиран период по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. За да достигнат до този извод, ревизиращите органи са констатирали, че лицето е едноличен собственик и управител на [фирма] /в несъстоятелност/ – за целия ревизиран период и на [фирма] – от учредяването му до края на ревизирания период. В това си качество същият е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че желае да се осигурява за всички осигурени рискове, без трудова злополука и безработица, считано от 19.12.2005 г. и декларация образец 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в която е посочил код 12 за самоосигуряващо се лице. За 2006 г. ревизираното лице е направило вноски само за фонд "Пенсии", а за 2007 г. и 2008 г. осигурителните вноски са декларирани като дължими, но не са внесени в законоустановения срок. За периода от април 2009 г. до юни 2009 г. на Г. Т. са преведени осигурителни вноски в качеството му осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО въз основа на договор за управление със [фирма]. С РА е прието, че като едноличен собственик на капитала и управител на [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма], Т. е задължен да прави авансови вноски за трите фонда в размерите, посочени в чл. 6, ал. 7 от КСО, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗЗО.

При повторното разглеждане на делото съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА относно определените му задължения за авансови осигурителни вноски за периода 2006 г. – 2010 г.

След анализ на събраните писмени доказателства съдът е приел, че РЛ е едноличен собственик на [фирма] /в несъстоятелност/. В това си качество същият е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че желае да се осигурява за всички осигурени рискове, без трудова злополука и безработица, считано от 19.12.2005 г. и декларация образец 1 по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в която е посочил код 12 за самоосигуряващо се лице. С оглед на горното, решаващият съд е заключил, че Г. Т. е лице, подлежащо на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО, като осигурителни вноски се дължат от м. 01. 2006 г., тъй като заявлението за регистрация като самоосигуряващо се лице е подадено м. 12. 2005 г. Следователно РЛ е задължено да прави авансови вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК. Относно крайния момент, до който РЛ е осъществявало трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО съдът е приел, че това е датата на вписване в търговския регистър на решение № 9/11.11.2011 г. по т. дело № 515/2009 г. на Окръжен съд – Бургас / 18.11.2011 г. /, с което е прекратена дейността на [фирма].

От друга страна, съдът е разгледал конкретно определения размер на авансовите вноски за всяка отделна година, като по отношение на периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. е обосновал извод за неправилно обвързване на авансовите вноски с размер на месечен осигурителен доход за сумата от 550 лева, доколкото посочената сума се отнася за периода 2009 г. и е свързан с облагаемия доход за цитираната година, а в тази част РА е отменен и върнат за повторна ревизия.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните от касаторите отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Бургас

Решението в отменителната РА част относно задълженията за авансови осигурителни вноски по КСО и ЗО за периода 01. 01. -31.12.2011 г. е правилно.

Размерът на авансовите вноски, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО се определя върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който доход се определя за всяка една година. За 2011 г. ревизиращите органи са определили този доход в размер на 550 лева и въз основа на него са начислили дължимите авансови задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО, действащ за 2011 г., минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица, както следва: при доход до 5 400 лв. - 420 лв.; от 5 401 лв. до 6 500 лв. - 450 лв.; от 6 501 лв. до 7 500 лв. - 500 лв.; над 7 500 лв. - 550 лв. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, ако лицето не е осъществявало дейност през 2009 г. – минималният осигурителен доход е в размер на 420 лева.

Видно от РД и РА размерът на месечния осигурителен доход е определен въз основа на определената в ревизионното производство данъчна основа за облагане в размер на 13 643. 77 лева за 2009 г., но в тази си част относно определянето на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и относно годишните изравнителни вноски по КСО РА е отменен от решаващия орган и преписката е върната за извършване на повторна ревизия. С представените пред касационната инстанция доказателства е видно, че ревизията е приключила с РА № 021301655 от 05.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 55 от 25.02.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

Доколкото РА е отменен в тази част, то следва, че установените в него обстоятелства не биха могли да доведат до обоснован и законосъобразен извод за размера на облагаемия доход. В настоящото съдебно производство, като доказан получен доход през периода 2009 г. може да се приеме единствено дохода върху който задълженото лице е внесло осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а именно получен доход от възнаграждение по договор за управление в [фирма], който доход е в размер на 2 070 лева (за 3 месеца – април, май и юни 2009 г. по 690 лева). При така установените факти не може да се приеме, че минималният месечен осигурителен доход на Т. за частта от периода 01.01.2011 г. – 18.11.2011 г. е в размер на 550 лева. Доколкото размерът на същия е обвързан с установяването на облагаемия доход на лицето през 2009 г. (съгласно чл. 8 от ЗБДОО за 2011 г.), което съгласно отменителната част на решение № 206/11.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас подлежи на ново установяване с издаване на друг ревизионен акт, то за съда е обективно невъзможно да определи конкретния размер на месечния осигурителен доход за 2011 г., поради което и не може да определи размера на дължимите авансови задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО към релевантния момент.

1. По касационната жалба на Г. Г. Т.

Решението в частта на отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА относно определените задължения за авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за периода 2006 г. – 2010 г. е постановено при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства и при правилно приложение на материалния закон.

Констатирано е, че лицето е едноличен собственик на капитала на [фирма] от регистриране на дружеството на 27.02.2009 г. /съгласно представения устав/ и за целия период на ревизията. С учредяването на [фирма] и вписването в регистъра на търговските дружества на решение от 13.09.2005 г. постановено по ф. д. № 2803/2005 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, считано от дата на постановяване на решението до промяната на обстоятелствата с последващо решение от 09.05.2006 г. жалбоподателят е вписан като съдружник. С решение от 09.05.2006 г. по същото фирмено дело – Г. Т. е обявен за едноличен собственик на капитала и е имал това качество през целия период от дейността на дружеството. Същият е вписан като управител и на двете дружества от момента на учредяването им и през целия ревизиран период, като това обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от събраните в хода на двете съдебни производства доказателства – устав на [фирма], и два броя решения за вписване регистрацията на "В. строй" и последващите промени в състава на дружеството, както и представеното удостоверение за актуално състояние в настоящото производство от 2008 г. С решение № 9/11.11.2011 г. по т. дело № 515/2009 г. на Окръжен съд – Бургас е прекратена дейността на [фирма] и същото е обявено в несъстоятелност. Посоченото решение е вписано в търговския регистър на 18.11.2011 г.

Съдът е установил, че РЛ е подавал няколко пъти декларации за регистрация като самоосигуряващо се лице – от 21.09.2005 г., 19.12.2005 г. и от 02.08.2013 г. Общото между всяка една от подадените декларации /заявления/ е, че се отнасят за регистрация на самоосигуряващо се лице във [фирма]. С първото заявление лицето посочва, че не осъществява дейност, поради което и този период не следва да се взема предвид при определяне на публичните задължения. Със следващото заявление от 19.12.2005 г. е посочил начало на дейността 19.12.2005 г. и упражнявана дейност "строителство", което безспорно отново води към дейност във [фирма]. Това обстоятелство е преповторено и в заявлението от 02.08.2013 г., с тази разлика, че е посочена дата на прекратяване на дейността - 31.12.2008 г., а упражняваната дейност е "съдружник във [фирма]". Със заявление от 19.12.2005 г., жалбоподателят е избрал да се осигурява за всички рискове без трудова злополука и професионална болест. С РД е прието, че жалбоподателят е превеждал осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като е уточнено, че за 2006 г. внасяната сума е в по-малък размер от дължимия, тъй като са правени вноски само за ДОО и фонд "Пенсии", а не за всички заявени социални рискове. От доказателствата по делото не се установява от Т. да са превеждани осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски за периода 2009 г., 2010 г., 2011 г.

При така установените факти и анализ на чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 8 от КСО и съответно, чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО съдът е приел, че качеството на лицето като едноличен собственик на [фирма] от неговото учредяване до 18.11.2011 г. го прави задължено лице да внася авансови вноски за отделните фондове – ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за съответните данъчни периоди. Освен това самото лице е подало декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е посочил, че желае да се осигурява за всички осигурени рискове, без трудова злополука и безработица, считано от 19.12.2005 г. и декларация образец 1 по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в която е посочил код 12 за самоосигуряващо се лице, което означава, че същият се явява задължено лице за периодите след 01.01.2006 г.

По отношение на твърдението на касатора, че от ангажираните доказателства / пълномощни, договори/ се установява, че лицето не е осъществявало трудова дейност нито във [фирма], нито в [фирма], касационната инстанция намира следното:

Посочените от РЛ лица – Д. Т. / за [фирма]/ и В. Х. и Т. К. / за [фирма]/ нямат качеството на управители на дружествата, което не е спорно и се установява от приложените справки от търговския регистър. Лицето Д. Т. е назначено във [фирма] по трудов договор като "ръководител отдел продажби", а за периода м. 01. 2010 г. - м. 12. 2011 г. същото е в неплатен отпуск. По отношение на Т. К. е установено, че същата е била назначена на трудов договор в [фирма] на 11.08.2009 г. на длъжност "управител на ресторант", като договорът й е прекратен на 20.07.2013 г. За В. Х. е видно, че е работила в [фирма] за времето 01.07.2009 г. до 14.11.2011 г. на длъжност "изпълнителен директор", като е преназначена от 25.08.2010 г. на длъжност "барман, обслужващ бюфет лавка". Съгласно извадка от НКПД по длъжността "изпълнителен директор" включва функции по представителство, както и докладване на управляващите органи за резултати от дейността. Други доказателства, насочени към установяване на факта за осъществяване на функции по управление от трети лица на [фирма], не са ангажирани.

Т. е назначена във [фирма] на длъжност с код по НКПД 12336002 – ръководители на звена на търговия и маркетинг, в която група влизат лица, които планират, ръководят и координират дейности по продажбите и маркетинга на дружеството, като не се предвиждат управленски функции. Във връзка с представените пълномощни, издадени от Г. Т. за упълномощаване на Д. Т. относно [фирма], следва да се посочи, че наличието им не обосновава извода, че Г. Т. е загубил качеството на управляващ на процесното дружество. Едновременно с това се установява, че лицето е подписвало само подавани до НАП декларации и отчети / приложени на л. 240 – л. 248 от делото/.

От друга страна, правилно е изтъкнато от първостепенния съд, че самото лице е избрало да се самоосигурява като едноличен собственик на [фирма] с подаването на декларация и е внасяло осигурителни вноски за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като не ги е внасяло за следващите периоди. Обосновано съдът се е позовал на действащата през релевантните периоди норма на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани в чужбина и морските лица: самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

Законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд относно размера на дължимите авансови вноски по КСО и ЗЗО за процесните периоди 2006 г. – 2010 г., като РЛ не излага доводи за неправилно определяне на техния размер.

Съобразно изложеното, касационната жалба на Г. Т. се явява неоснователна и решението в посочената част следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на страните не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение