Решение № 7445 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1742/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение07.07.2025 г.докладчик Цветанка Паунова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 27743 от 19.12.2024г., постановено по адм. дело 11608/2023г. по описа на Административен съд София-град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фиго Фрут ЕООД /правоприемник на ЕТ Райс - П. В./ против решение 01/311/01310/3/01/04/03 от 30.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Фиго Фрут ЕООД ЕИК 205564925 да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 1016 (хиляда и шестнадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез упълномощен процесуален представител юрк. П. Георгиева, против решение 27743 от 19.12.2024г., постановено по адм. дело 11608/2023г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Развити са подробни съображения, които обобщено се свеждат до това, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал приетите по делото доказателства, както и изслушаното заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, в резултат на което е достигнал до неверен извод, че ползвателят на помощта не е допуснал нарушение на свои нормативни и договорни задължения. Прави се искане за отмяна на решението и произнасяне с решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Фиго Фрут ЕООД /правоприемник на ЕТ Райс - П. В./ против решение 01/311/01310/3/01/04/03 от 30.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Ответникът - Фиго Фрут ЕООД, правоприемник на ЕТ Райс - П. В., представлявано от управителя П. И. В., в съдебно заседание и с представен по делото писмен отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Фиго Фрут ЕООД, правоприемник на ЕТ Райс - П. В., против решение 01/311/01310/3/01/04/03 от 30.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С това решение, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, на Фиго Фрут ЕООД /правоприемник на ЕТ Райс - П. В./ е определена окончателна финансова корекция в размер на 90 349,06 лева. Финансовата корекция е определена в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата). С обжалваното решение административният съд е отменил решението за налагане на финансова корекция, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. След подробен анализ на фактическата установеност по делото и приложимата нормативна уредба, включително позоваване на заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, на първо място съдът е приел, че не е налице твърдяното неизпълнение на бизнес плана по отношение на приходните показатели, тъй като от страна на ДФЗ е било извършено едностранно преизчисление намаляване на инвестиционните разходи, повлияло на приходната част на бизнес плана. На следващо място съдът е приел, че не е налице и твърдяното неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри на устойчива заетост, отново с оглед едностранната корекция на инвестиционните разходи от страна на ДФЗ, при което е отпаднала необходимостта от разкриване на предвидените в бизнес плана работни места поради отпадане на част от предвидените туристически услуги и дейностите, свързани с тях. Посочено е, че след като размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е бил редуциран, без да бъде изменен бизнес планът, за ползвателя на помощта е била налице обективна невъзможност да изпълни заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост. По третото установено нарушение на чл. 4.17, б. б от договора за отпускане на финансова помощ е прието, че извършеното прехвърляне на активи не представлява нарушение на сочената разпоредба от договора, нито на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/2008г., тъй като същото отговаря на изискванията на Търговския закон, който е специален закон и регламентира преобразуването на дружествата и прехвърлянето на правата и задълженията помежду им в резултат на преобразуването. По така изложените съображения решаващият състав е счел, че не е налице соченото от органа неизпълнение на нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя на помощта след изплащане на финансовата помощ, осъществяващо фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30/2008г.), което обуславя незаконосъобразност на наложената финансова корекция. Обжалваното решение е неправилно. В случая не е налице спор по фактите. Спорът е във връзка с интерпретацията на направените фактически установявания и формираните въз основа на тях правни изводи. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на решаващия съд, че не е налице неизпълнение на бизнес плана. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение е 13,76%, съответно 50% по отношение на параметрите за устойчива заетост. Ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т.4.12 от договор 01/311/01310 от 19.10.2015 г., според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008г. Количествените показатели на бизнес плана и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.12 от договора, като т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността, както и неразкриване на заложения брой работни места, се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри и за трудова заетост представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. В случая безспорно е налице нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като е безспорно, че изплатената по договора финансова помощ е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др./ Изводите на съда в обратен смисъл са необосновани, като почиват на неправилно преценка на установените по делото обстоятелства, както и некоректно интерпретиране на части от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Всъщност в експертизата, в частта на въпросите, поставени от жалбоподателя, е дадено заключение, че тъй като одобрените за финансиране разходи са 46,52% от общата сума на инвестицията съгласно бизнес плана, ако се извърши процентна редукция на бизнес плана, пропорционална на редукцията на отпуснатата финансова помощ, проектът би отговарял на заложените в Наредба 30/2008г. показатели за оценка на ефективността на инвестицията и финансови показатели. Иначе казано заявителят е кандидатствал за финансиране в размер на 299 797,34 лв., одобрените за финансиране разходи са 139 452,32 лв., от които е одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на 97616,62 лв., представляваща 70% от одобрените за финансиране разходи. Но в бизнес плана е заявена за подпомагане инвестиция на стойност 299 797,34 лв. и спрямо тази стойност са заложени прогнозните финансови параметри и параметри за устойчива заетост. И след като сумата на инвестицията не е одобрена в пълния претендиран размер, не може да се търси и изпълнение на посочените параметри в посочения в бизнес плана техен размер, а следва да бъде редуцирано пропорционално на редуцираното финансово подпомагане спрямо заявеното такова. Именно до това заключение е стигнал решаващият съд, приемайки, че ДФЗ едностранно е намалил размера на инвестиционните разходи, при положение че съобразно т. 4.16 от сключения договор дружеството е уведомило писмено фонда, незабавно след установяването на необходимостта от редуциране на заложените в бизнес плана приходи, като от ДФЗ не е изпратен отговор. Във връзка с горните констатации следва да се има предвид, че с т. І от заповед 03-РД/1960 от 12.10.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ е одобрена субсидия в размер на 97616,62 лв., при стойност на проекта: 299 797,34лв. и одобрени разходи: 139452,32 лв., с крайна дата на завършване на инвестицията 20.11.2015г. С т. ІІ от заповедта е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. І, като в осем точки подробно са описани кои са недопустимите за финансиране разходи. Одобреният размер на помощта е посочен и в т.2.1 от сключения на 19.10.2015г. договор за отпускане на финансова помощ. Със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Бенефициерът не е оспорил заповедта от 12.10.2015г., в частта й, с която му е отказано финансиране на осем вида разходи по проектното предложение. Не е направил и възражения срещу Уведомително писмо за одобрение 689 от 20.01.2016г. на ДФЗ, с което са извършени редукции в размер на 5103,98 лв. Що се отнася до позоваването на т. 4.16 от договора, а именно, че ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор, по делото не се установява в ДФЗ да е постъпвало уведомление, че едностранното намаляване на инвестиционните разходи би довело до невъзможност за изпълнението на заложените показатели в бизнес плана. Всъщност искане за преразглеждане изпълнението на бизнес плана е направено едва в депозирано от дружеството възражение, след като е уведомено с писмо с изх. 01-6500/8494#10 от 09.05.2023 г. на ДФЗ за открито производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ по налагане на финансова корекция и му е предоставена възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. При положение че се касае за установено неизпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, дължащо се според ползвателя на изначалното едностранно намаление от страна на ДФЗ на сумата на инвестицията със заповедта от 2015г., очевидно направеното незабавно уведомяване чрез писмено възражение от 26.05.2023г., постъпило в хода на открито производство по налагане на финансова корекция, не представлява изпълнение на задължението по чл. 4.16 от договора и законосъобразно не е взето предвид от органа при произнасянето му с решение за налагане на финансова корекция. При липса на незабавно уведомяване на Фонда за това обстоятелство и липса на оспорване на заповедта от 2015г. за одобрена субсидия в размер, по-малък от заявения, се налага извод, че ползвателят е следвало да изпълнява т. 4.12 и т. 4.18 от договора и т. 11 от Приложение 2 към него. Проверката за изпълнение на задължението неминуемо включва както разходната, така и приходната част, заложени в бизнес плана. Неизпълнението на която и да е от тях съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 8.1 от него води до понасяне на съответната отговорност. По делото не е спорно, че инвестицията е изпълнена и обектът функционира. Но изпълнението на одобрения проект не се свежда единствено до осъществяване на инвестицията. Осъществяването на инвестицията е само една от стъпките за осъществяване на проекта и постигане на целите на мярката. Реализирането на одобрените инвестиционни разходи, заложени в Приложение 1 към договор 01/311/01310 от 19.10.2015г., са част от изпълнението на проекта, а чрез тяхното използване и реализиране на приходи, се доказва икономическата жизнеспособност на проекта и се постигат целите на мярка 311. Още повече, както се каза, понятието Икономическа жизнеспособност има законово определение, съдържащо се в §1 т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30/2008 г. Именно чрез генерирането на достатъчно приходи при един работещ и жизнеспособен икономически субект се доказва, че разходите от бюджета на съюза са били използвани по предназначение, което не се изчерпва само и единствено с материализирането на активите от Приложение 1 към договора, а и във фактическото им използване за подобряване на цялостната дейност и конкурентоспособност, чийто икономически способ за измерване се изразява в реализирането на приходи от дейността. Установеното неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчивата заетост представлява неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект и съставлява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, съобразно т. 8.1 от същия и чл. 46 от Наредба 30/2008г., и всяко от тях е самостоятелно основание за налагане на финансова корекция. Определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2000г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. (Правилата). Административният орган е приложил коректно процентния показател за всяко от двете нарушения, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на неизпълнението и в съответствие с предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилата забрана за кумулиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения. Финансовата корекция е законосъобразно определена в окончателен размер на 90349,06 лв. на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, при правилно квалифицирани от органа нарушения по т. 30 и съответно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата във вр. с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Съобразно посочената забрана за кумулация, при констатиране на няколко нарушения се налага една финансова корекция, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях. В случая за първите две нарушения е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора, поради което е безпредметно обсъждането на третото нарушение, защото дори същото да е налице или да не е доказано, това няма да доведе до промяна в процентния показател на финансовата корекция. По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на Фиго Фрут ЕООД, правоприемник на ЕТ Райс - П. В., против решение 01/311/01310/3/01/04/03 от 30.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като в полза на ДФ Земеделие бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 300 лв., по 150 лв. за всяка инстанция, който размер е определен съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и внесена държавна такса от 716 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение